10 неща, за които е виновна инфлацията

Андреас Маркуард

Инфлацията, дефинирана като експанзия на предлагането на фиатни пари, е първично зло винаги и навсякъде където настъпи. Тя е основната и най-пренебрегваната причина за множество икономически и социални проблеми, включително:

1. Инфлацията причинява цикличността в икономиката

Увеличаването на паричното предлагане включващо отпускане на повече заеми, означава, че новите пари са създадени чрез кредити, които не са обезпечени от спестявания. Това причинява по-голям спад в лихвените проценти, отколкото при липсата на парична експанзия. Резултатът е изкуствен икономически бум, който политиците и широката общественост първоначално приветстват. Правят се инвестиции, които не биха били осъществени, ако трябваше капиталът за тях първо да бъде спестен преди да се инвестира. Ето защо в един момент се оказва, че няма достатъчно средства, за да бъдат завършени започнатите проекти. Освен това, ресурсите – които са оскъдни по своята същност – не се насочват там, където са най-необходими – в най-неотложните проекти. Когато лихвените проценти отново се покачат, грешните инвестиции излизат на светло, а резултатът е икономически спад и криза. За да се пребори с нея, централната банка отново сваля лихвените равнища. По този начин не се позволява на кризата да коригира пазара, тъй като тя е политически нежелана.

2. Инфлацията преразпределя благосъстоянието и покупателната способност

Необезпечената експанзия на паричното предлагане на валута причинява покачване на цените на стоките и услугите. Групите, които първи получават новосъздадените пари, се облагодетелстват. Те са способни да купят стоките преди промяната на цените, докато тези, които са получили по-късно новите пари, ще им се радват едва след покачването на цените.  Това поставя втората група в неравностойно положение и тя търпи относителна загуба спрямо първоначалните получатели на новите пари – банките, държавата и големите корпорации. Освен това, някои икономически агенти изобщо нямат полза от новите пари. Този ефект се получава и когато цените на стоките не се променят по време на парична експанзия, а без нея биха паднали. В този случай инфлацията е на практика престъпна.

3. Инфлацията предотвратява спада на цените

Високата производителност и разделението на труда в националната икономика позволяват повишаване на количеството произведени стоки и услуги. Ако паричното предлагане остане непроменено или се повиши в по-малка степен от количеството произведени блага, това би довело до спад на общото равнище на цените.  Повишаването на паричното предлагане възпрепятства подобно поевтиняване. Европейската централна банка (ЕЦБ) определя референтната стойност, чрез която най-общо да се определя паричното предлагане, М3, и според тях в идеалния случай то би трябвало да расте. Тази референтна стойност към момента е около 4,5% на година. Аргументът, който се използва, е винаги поддържането на ценова стабилност. Твърди се, че дефлацията, която погрешно е интерпретирана като спад на цените на стоките, е, до голяма степен, вредна за икономиката. По този начин се пречи на значителна част от населението да получи справедлив дял от нарастването на производителността и засилването на (международното) разделение на труда.

4. Инфлацията води до разрастването на социалната държава

Паричната експанзия позволява на държавата по-лесен достъп до заеми и при по-ниски лихвени проценти, отколкото ако нямаше увеличение на паричното предлагане. По този начин могат да бъдат финансирани разходи, които иначе е трябвало да бъдат осъществени след вдигане на данъците. Политиците прибягват до този метод особено преди избори. Така, те могат да обещаят „облаги“, които иначе не биха могли да финансират. Хората доброволно лапват стръвта и се редят първи на опашката, без да знаят или пренебрегвайки факта, че те самите плащат за „големия банкет“.

5. Инфлацията разбива семейства

Никой не го е формулирал по-добре от Ханс-Херман Хоппе в Democracy: The God That Failed:

“Всяка форма на държавни социални услуги – принудителното богатство, или преразпределението на дохода от „имащите“ към „нямащите“ – понижава стойността на отделния човек като член на групата „семейство-домакинство“ като социална система на взаимно сътрудничество, помощ и съдействие. Бракът губи стойност. За родителите, стойността и важността на доброто възпитание и образованието на техните собствени деца намалява. Съответно, децата ще ценят и уважават родителите си по-малко.”

 6. Инфлацията покварява хората

Изправени пред избора дали да позволят на кризата да коригира пазара след икономическия бум, или да отложат проблема, мнозинството от хората предпочита втората опция. Дългът на голяма част от пазарните участници е прекалено голям, за да приемат тежестта на дефлационната криза. Страхът от загубата на работата е твърде силен. Също така, много хора са зависими от държавните парични трансфери, държавните субсидии и други правителствени проекти.

7. Инфлацията води до разрастване на държавната бюрокрация

Всяка рецесия, която идва след бума, показва наяве лошите инвестиции. Гражданите искат държавата да „оправи нещата“. Тя бива призована да се намеси и да действа. Политиците с удоволствие следват този зов и така могат да оправдаят набор от иначе немислими действия. Но всяка интервенция води до нови такива и се превръща в „билет“ за следващи намеси. Накрая, държавните регулации, под формата на огромен брой законови и подзаконови актове, проникват в икономиката и обществото и ги задушават.

8. Инфлацията прави хората завистливи, егоистични материалисти

Инфлацията понижава покупателната способност на доходите и на спестените активи. Така например, когато хората инвестират активите си е необходимо дълго време, за да се компенсира загубата, причинена от нарастването на паричното предлагане. Това се случва бавно и с големи усилия, но най-често изобщо не се случва. Покупателната способност на парите изчезва като пясък между пръстите на потребителите. Хората буквално преследват всеки цент, завиждат на съседа за имуществото му, без да знаят, че той също е затънал до шията в дългове. Благотворителността и желанието да помагаш стават чужди на хората, тъй като самите те едва свързват двата края. Междувременно изказвания като „вече платихме достатъчно данъци, затова нека държавата да се занимава с благотворителността“ стават все по-чести.

9. Инфлацията депресира хората

Особено за тези, които не печелят много, инфлацията прави натрупването на активи чрез спестяване много трудно или дори невъзможно начинание. Цените, например, на енергията и  някои хранителни стоки се покачват непрестанно. Изкачването в социалната йерархия става все по трудно и по-трудно. Покупките за много хора стават възможни само на кредит. А погасяването на кредита – все по-тежко. Хората са обезкуражени от собственото си безнадеждно положение. Често този път води към непосилни дългове и разорение.

10. Инфлацията води до разхищение и природните ресурси стават по-скъпи

Ресурсите и времето са оскъдни. Изкуственият бум, причинен от инфлацията, води до инвестиции, които иначе не биха били осъществени или биха били реализирани на по-късен етап. Ако проектите трябва да бъдат прекъснати поради недостатъчни спестявания или покачване на лихвените проценти, следва, че оскъдните ресурси вече са използвани и – в повечето случаи – те не могат да бъдат възвърнати. Това означава, че се използват повече природни ресурси, отколкото биха били употребени иначе. Цените на суровините растат. Освен това, природата се уврежда излишно. Също така, ако погледнем реалистично, чрез създадените заради инфлацията инфраструктурни проекти, от които няма действителна нужда, се обременява излишно околната среда.

Превод: Силвия Янакиева

Редактор: Даниел Василев

Оригиналната статия можете да прочетете тук.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!