ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Можем ли да говорим за неравенство, когато сравняваме свободния избор на различни индивиди, относно това какво образование да получат или каква работа да започнат? На един конкурентен пазар няма как да очакваме всички да печелят еднакво и много често хората бъркат разликата в трудовото възнаграждение с дискриминация или неспособност за навлизане на пазара на труда. Дискриминацията обаче е характерна и може да съществува дългосрочно само там, където има държавна интервенция – монополи, профсъюзи или законовo ограничени сектори. При свободното договаряне, естествените пазарни стимули насочват поведението към точно обратното поведение – приемане на различния, заради възможността печелившо да търгуваш с него.
Неравенството в доходите между мъже и жени зависи от много фактори, между които водещо значение имат областта, в която се усъвършенства човек, жизненият етап от развитието на една компания, персоналните характеристики на двата пола и тн. В изследване на Institute of Economic Affairs, направено през 2007 г., прави впечатление, например, че разликата в доходите между мъжете и жените в сектора на продажбите или потребителските услуги е най-малка. Освен това, при една средна фирма, в която работят по-малко от 25 души неравенството възлиза средно на 12.4 %, докато в компания, осигуряваща работни места за 25-49 служители достига 18.4%.[1]
Поглеждайки към персоналните характеристики на мъжете и жените, промяната в доходите е най-очевидна при различните възрастови групи. Според направеното изследване на IEA във Великобритания разликата в доходите на мъжете и жените нараства с увеличаване на възрастта и създаването на семейство. Във възрастовия диапазон 18-21 год. и 22-29 год. разликата в трудовото възнаграждение е почти незабележима, докато с навлизане в 30-те и 40-те год. посоката значително се променя. Доходите при мъжете нарастват, докато при жените се наблюдава обратната тенденция. Навярно подобна разлика може да бъде обяснена с бременността и раждането при нежния пол и времето за отглеждане на новородените деца, което малко или много забавя развитието на жените на пазара на труда, респективно и производителността им. Този факт не следва да бъде пренебрегван, имайки предвид, че трудовият капитал от гледна точка на всеки един работодател е важна предпоставка за оптимизиране на разходите, разширяване на бизнеса и повишаване на печалбата.
Средното възнаграждение на заетите, в т.ч. неженени/неомъжени или разведени, на пълен работен ден възлиза на 8.72 паунда на час за мъжете и 8.82 паунда на час за жените, докато при семейните двойки с едно или повече деца съответно варира между 10,63 и 11.22 паунда при мъжете и 9.32 и 7.24 паунда при жените.[2] Съвсем нормално е при положение, че нежният пол е избрал дългосрочно да се отдаде единствено на грижи за своето дете да се лиши от професионалното си развитие и достигано положение на пазара на труда, връщайки се в работна среда при по-ниско трудово възнаграждение. Аналогично, преминаването от пълен работен ден на почасова заетост е не по-малко свързано с понижение в доходите. В днешно време обаче все повече дами се посвещават на кариерното си развитие и създават по-късно семейство, съчетавайки работата с майчинските грижи. Така „ограмната пропаст“ в доходите между мъжете и жените се превръща днес в необходим изпит, чията оценка единствено пазарът може да напише.
Успоредно с това през последните години се увеличава и държавната намеса в регулирането на „морално-етичните стандарти“ при естествени процеси, към които спадат раждането и отглеждането на новородените членове на едно семейство. През 1994 г. Европейският съд разрешава някои привилегии за бъдещите майки – периодът на платен отпуск поради майчинство е увеличаван повече от веднъж – от 26 седмици, първоначално, през 2005 г. Допуска се и неплатен отпуск при закрилата от закона и гаранция, че настоящият работодател няма да има правото да освобождава жените, дългосрочно отсъстващи поради майчинство. В това число, може да се добави и привилегията за избор между работа на пълен работен ден или при гъвкаво работно време.[3]
Несравнима обаче остава наскоро предложената от китайския законодател социална политика за майчинство. Представените промени се очаква да засегнат времетраенето на отпуска по майчинството, който следва да бъде увеличен от три месеца до три години, като през този период правителството ще компенсира жените със субсидии за новородените им деца. Според новата законодателна инициатива, държавата ще осигури обезщетение, еквивалентно на минималната работна заплата (1560 юана или 253 долара месечно средно за Пекин след последното и увеличение през април), независимо дали бъдещите майки останат или напуснат своя работодател. Според председателя на Пекинския народен конгрес подобна политика няма да навреди на заетостта и нежеланието сред рабодателите да наемат млади дами, на които тепърва им предстои да създадат семейство, аргументирайки се с по-дългата продължителност на живота при жените, отколкото при мъжете.[4]
За жалост, много често предположенията за евентуалните последици от провеждането на една или друга политика се разминават с постигания резултат. Настрани от „моралните“ призиви на държавните управници за ключовата роля на майката в отглеждането и възпитанието на едно дете от най-ранна детска възраст, субсидирането и създаваните посредством него погрешни стимули изпращат по-скоро негативни сигнали към устойчивото развитие на пазара на труда.
Държавното субсидиране до голяма степен би стимулирало раждаемостта. Това временно положение малко или много ще позволи на държавните плановници да спечелят одобрението на своите бъдещи избиратели, упражнявайки политическия си авторитет на гърба на всички останали. Средствата, които се преразпределят под формата на субсидии по своята същност са парични средства от положителния финансов резултат на бизнеса и доходите на работещите хора.
Правителството в ролята си на държавен администратор не създава богатство, а само преразпределя създаденото вече такова. Проблемът е там, че вместо за ефективни и отговарящи на изискванията на потребителите нужди, средствата, изтеглени от частния сектор се използват за проекти, оценявани като ефективни (или не) заради невъзможността да бъде осъществена икономическата калкулация. Ако държавата субсидира всички майки до третата година на детето, имайки предвид, че техният брой ще нарасне с оглед на предоставената привилегия, наличните парични средства няма да останат константна величина. Насърчаването на раждаемостта в този смисъл ще става за сметка на данъкоплатците. Общият размер на субсидията ще се увеличава, а финансирането едва ли ще идва от пренасочване на финансовите привилегии, предопределени за някои други групи близки до властта. Защо ли? Защото за всички временно дошли на власт политически лидери е по-лесно е да натрупват бюджетни дефицити, да емитират нов държавен дълг, а ако имат и късмета да останат по-дълго в управлението на страната впоследствие да ги си обезценят с монетарни стимули и наливане на изкуствена ликвидност в икономическата система.
Връщайки се отново към социалната политика на Китай, редно е да отбележим, че макар председателят на Народния конгрес да изключва вариант, при който за работодателите ще бъде по-изгодно да наемат повече мъже, отколкото жени, такъв сценарий е напълно възможен и реалистичен. Най-показателен пример за неефективността на резултатите от подобни държавни социални политики е увеличаването на минималната работна заплата. Вместо да подпомогне бедността и насърчи заетостта, много от хората, работещи при по-ниско трудово възнаграждение от законово определения минимум биват лишени от възможността въобще да се трудят легитимно на пазара на труда, тъй като се превръщат в твърде скъпо удоволствие за своя работодател. Икономическите процеси се влияят от човешкото дейстие на всички пазарни агенти, в резултат на което твърде често подобни опити за прогнози, политически инициативи и точно изчисление става повод за неочакван сюрприз и последващо извинение.
Източници:
[1] – Should we mind the gap? Gender Pay Differentials and Public Policy, J. R. Shackleton, IEA, 2008;
[2] – пак там;
[3] – пак там;
[4] – http://www.marketwatch.com/story/china-legislator-proposes-worlds-best-maternity-policy-2014-08-12
Обичам сексистки език от жени! So empowering. Нежен пол? В икономическа статия, а не между страниците на Cosmopolitan? Сериозно?
Темата е дълга и тук дори не се загатва в дълбочина, да се цитира едно-единствено (едно!) изследване от Великобритания, 2007, е абсурдно и показва тотално непознаване на областта дори локално за страната, за която се говори. След 2007, когато разликата в заплащането е била намалена, тя започва да расте; през миналата година различни издания писаха по темата, когато се установи, че жените в Англия печелят средно по 15% по-малко от мъжете. Само между 2012 и 2013 имаше повишение от над 2%.
Това – локално; но тъй като не се намираме във Великобритания, а в България, нека погледнем как стоят нещата в по-глобален аспект. Жените като цяло имат повече дипломи и квалификации, но през 2013 те са правели 78 цента за всеки долар, изкаран от мъже, или разлика от средно 22%. 22. При работа на пълен работен ден.
Публикувате мнение, базиращо се на остарели данни, които не са актуални от години, включително само за една държава. Авторът очевидно нито познава областта, нито знае какво се случва в частност и като цяло, нито знае какъв език е приемливо да се използва в статия, която борави с темата за дискриминацията. Доста голямо разочарование като цяло.
Аз виждам 0 изследвания цитирани във вашия коментар. Също така виждам, че не сте успяла да разберете, че нито статията, нито изследването спори за това дали среднопретеглено жените взимат по-малко от мъжете – това е така- въпросът е защо и то не е заради „сексизъм“, а защото част жените имат по-различни приоритети и отглеждат семейства, раждат деца и т.н.
Данните не са остарели, доста са пресни всъщност.
Ето и моите две стотинки …. в Б-я сме все пак и няма да се занимавам с ценотве 😉
Това е изключително раздухван ‘проблем’ представящ повърхностни статистически данни от рода на „Жените зарабатоват 0.85$ на всеки заработен 1 $ от мъжете“… цитирам по памет.
За да бъде една статистика максимално полезна, то трябва да се прави за мъже и жени с еднакво:
– образование
– стаж
– индустрия,
– и не само индустрия но и компания от сходен ранг, а за да бъдем максимално точни – най-дбре да е от една и съща компаия.
Такива статистика са много малко, и показват …. нищо ново – жените отново взимат по-малко. За съжаление не помня статията и не мога да цитирам проучване, но помня че ставаше въпрос за лекари в една и съща болница в САЩ. На пръв поглед изглежда, че ‘проблемът’ е валиден и жените наистина са дискирминирани. ‘Проблемът’ проличал най-добре когато се погледнало на индивидулано ниво – мъжете лекари охотно взимали извънредно време (добре заплатено), докато жените предпочитали повече свободно време.
Оказва се че мъжете правят житейски избори с оглед на повече пари, докато жените правят избори базирани на удоволствия или повече свободно време.
Не само в работата, но това е валидно и дори при избора на професия. Мъжете правят прагматичен избор за професия – инженерни, ръководни длъжности и образование. Жените в същото време избират по-скоро хуманитарно образование и професии, които всички знаем са значително по-малко платени.
Трето, отново относно професиите… допреди няколко десетилетия, най-платените професии са изисквали значителна физическа сила – строителство, миньорство(допреди няколко деситилетия миньорството е било много добре заплатена работа). Жените рядко избират да работят на строеж или в мината, което от своя страна намалява наполовина потенциалните работници, което естествено и повишава цената на този вид труд – закон за търсене и предлагане.
Цялата тази дандания е по-скоро на медийно ниво отколкото научни. Интересно ми е обаче да видя мнение за причините за това противопоставяне от социолог/антрополог/(еволюционен) психолог. Мисля че те имат да кажат много повече по-темата отколкото медийте.
Елементарен тест за това е… ако реално жените са заплатени „несправедливо“, защо работодателите не наемат само жени, така ще им излиза по-ефтино ?