По-високи осигуровки – по-малко заетост

Въпреки че от известно време БСП не е на власт, духа на партията и „социалните“ настроения продължават да витаят по коридорите на властта. Поредното доказателство за това са действията на служебния социален министър Йордан Христосков. Преди няколко седмици той предупреди, че ако синдикатите и работодателите не се договорят за увеличаване на осигурителните прагове, те ще бъдат увеличени административно. Точно това се случи в началото на тази седмица – в немалко отрасли ще има административно увеличение в размер 4,2% от 1 януари 2015 г.

По данни на вестник Капитал, административното увеличение на минималните осигурителни прагове ще засегне около 2 млн. души. Всъщност, засегнати от увеличаване на осигуровките (административното + договореното) ще бъдат почти всички работещи на трудов договор, защото само в 4 отрасъла осигуровките няма остават на същото ниво. Така, заради опит да се запълни бюджетният дефицит в системата на държавното обществено осигуряване, министърът и синдикатите чрез по-високите задължителни ставки ще засегнат цялата структура на производство.

Самият министър Христосков мотивира действията си със спорните аргументи, че: „Практиката е показала, че нито намалява заетостта от увеличението на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата, нито нараства безработицата. Ако всички тези пресмятания се сбъдваха, сега безработицата трябваше да бъде 50%.“ Нека видим дали икономическият анализ ще ни доведе до подобни разсъждения.

Както икономиката отдавна е показала, от гледна точка на работодателите трудът е ресурс. Но той не е единственият производствен ресурс и може да се замени с капиталови стоки (оборудване, машини и т.н.). Предприемачите избират да наемат работници, защото относителната им цена е по-ниска спрямо машините. Когато администрацията изкуствено увеличи цената на труда, без срещу това да има увеличение на производителността му, той поскъпва, става нерентабилен и, следователно бива освободен. Няма никаква икономическа логика в изказването на министъра, че като се увеличи изкуствено цената на някой ресурс използването му за производствената дейност няма да намалее. Точно обратното: по-висока цена, при неизменени други фактори, ще доведе до по-малко използване на труд; т.е. до по-висока безработица.

Има причина работодателите и предприемачите да са избрали да разпределят оскъдните си инвестиционни ресурси по такъв начин, че да наемат нискоквалифицирани служители. Тя е, че така предприятията им са най-продуктивни и рентабилни. Когато административно се увеличи цената на някой от производствените им ресурси се вижда още един от негативните ефекти (освен скокът на безработицата), а именно – намаляването на конкурентоспособността на отделните фирми и на икономиката като цяло. По-ниска конкурентоспособност означава, при равни други условия, намаляване на производството и, респективно, по-нисък ръст на икономиката.

Трябва да отбележим и „невидимата“ част от ефектите. Както е ясно, трудът не е равно разпределен териториално и спрямо заплатата, която получава. Последиците от административното увеличаване (и от всяко увеличаване изобщо) на минималните административни прагове няма да засегнат ИТ-инженерите в София, а нискоквалифицираните общи работници в провинцията (които съставят голяма част от заетите в някои региони), например, които се осигуряват на минималните прагове. Тоест, те ще ударят именно там, където щетите ще са най-големи; именно работниците, които най-трудното ще си намерят работа, защото нямат необходимия стаж и/или образование и които живеят в региони или населени места, където бизнесът е слаб.

Все пак, трябва да се запитаме: „Ако е вярно, че административното увеличение на осигурителните вноски няма да повлия негативно върху заетостта, както твърди министърът, тогава защо да се спираме с увеличение от само 4,2%? Защо вноските на работодателите не бъдат увеличени със 100% или даже с 200%?“ Ясно е, че ако някой очаква само позитиви от дейността си, той едва ли ще се спре само с минималното ѝ извършване. Всъщност, действията на министър Христосков ясно показват, че той – поне интуитивно – осъзнава това. Още повече, министър Христосков твърди, че има „умишлено недоговаряне“ и „замръзване на праговете през последните 2-3 години“, а това можело да „да дискредитира системата на договаряне.“ Всъщност е точно обратното – принудителната намеса на държавата е това, което дискредитира свободното договаряне между работодателите и работниците.

Осигуровките не просто не трябва да се увеличават. Те изобщо не трябва да съществуват в настоящия си вид – под формата на задължителни плащания, регулирани от държавата и подвластни на желанията на синдикатите. По-високите осигуровки ще доведат до принудителна безработица най-неопитните и нискоквалифицирани хора, живеещи в най-бедните региони; нещо повече – ще редуцират конкурентоспособността на бизнеса и ще забавят икономическия растеж. Едва ли след време, когато някое следващо правителство започне да търси средства, за да изплаща „обезщетенията за безработица“ на тези хора, някой ще се сети, че фундаменталната причина те изобщо да са безработни, е именно вредното за икономиката действие на държавата.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!