Вчера в сполучлив PR ход, щабът на Реформаторския блок успя да включи в live интервюто на Радан Кънев пред в. Капитал и хип хоп изпълнителя Ицо Хазарта – правейки разговора значително по-любопитен и по-гледаем. Самият рапър от Ъпсурт натърти пред камерата, че иска да подкрепи „Радан, хората около него“ заради идеите им, така че би било интересно да се напише един преглед поне на тези от тях, за които стана дума в живото излъчване.
Най-добро впечатление направи позицията на Кънев за КТБ, която е диамтерално противоположна на идващата от неговия ментор, превърнал се в лобист, Иван Костов. Новият председател на ДСБ застана зад това данъкоплатците да не покриват сметките на олигархията, като държавата не спасява банката с нов публичен дълг. Разбира се, след това Кънев разводни коментара си със с лични идеи за това как точно да се похарчат чуждите пари и потвърди приказката, че разликата между червените и сините етатисти е в това за какво смятат да използват твоите пари.
Коментарът на Кънев за българите – емигранти, който последва разговора за КТБ, по-скоро не носеше някакъв особен смисъл. След като журналиситите от Дневник го попитаха как ще убеди диаспората да се върнат, Радан в общи линии разви тезата, че най-важното е да им се даде гласуват (с преференция) и смотоляви нещо за електронно правителство. Разбира се, преди това дълго обясняваше колко важни са българите в чужбина и как много си комуникират с него. Дупките в идейно отношение почнаха да се появяват.
След дълго мълчание, се включи и Хазарта, който с надежда заяви, че хората ще гласуват, „защото не са глупави и виждат нещата, знаят, че ще могат да повлияят…не са глупави, не са глупави“. Въпреки че рапърът представи една безапелационна защита на гласуването, като метод за постигане на положителна политическа промяна, аз бих насочил вниманието му към работата на нобеловия лауреат Джеймс Бюканан и неговия колега Гордън Тълок, които са на различно мнение. В The Calculus of Consent, разказват защо и как всъщност се взимат системни политически решения, а в The Vote Motive, защо невжеството на избирателя е напълно рационално (нещо, което ни се доказва на всички избори).
Черешката на демократичната торта беше сложена с изявлението, че всеки, който гласува (независимо за кого) заслужава уважение…защото така работи демокрацията. Т.е. дори и да гласуваш за тъмночервена класова борба или за светло-кафяв нацизъм, както обичат да правят много наши роднини, съседи и приятели, ти пак си заслужил уважение, защото си склонил глава пред обожествената демокрация, защото „ни се дава тази възможност – да гласуваме“. Дълбоко благодарим за тази уникална възможност, thank you for the opportunity, както се казва.
Друга сериозна тема, която зачепква дуото е образованието. Интервюиращите почнаха с неадекватен въпрос за тоалетните в училище, но Хазарта и Радан разумно минават на друга плоскост като мрънкат за това какви герои са учителите и как те щели да изчезнат. Това, което най-много притеснява Кънев са политическите назначения в образованието, ето цитат от страницата на Дневник:
„Училищните директори вече са партийни назначения, предстоят учителите и лекарите, каза той и добави, че в момента, в който и на тези позиции започнат назначения по партиен признак, и последните достойни хора ще се оттеглят от тях.“
Имам решение за г-н Кънев, много лесно може да се премахнат партийните назначения във всички дейности, които държавата контролира като ги лишите от присъствието и. Махнете монопола на МОН, махнете монопола на НЗОК, отделете и двата сектора от политиците и бюрократите и да видим какви точно назначения ще има и какви ще заплатите и тоалетните.
След слабия въпрос за тоалетните, последва доста конкретен и сериозен относно една от най-прогнилите системи в страната – съдебната. Там, по-скоро думите на Кънев бяха разумни, реформите, които предложи -в посока намаляване концентрацията на власт в различни съдийски кабали и в сталиниската (и според самия Кънев) главна прокуратора. Би било добре ако това е единствената тема по-която се изявяваше бившия говорител на РБ, но уви.
В последната част от беседата дойдоха класиките и материалът за вестникарски заглавия. Хазарта започна „силно“ като заяви, че не бил забелязал проблем с хомофобията в България, което щеше да е добра шега, ако не беше по болезнена за доста хора тема. След това, за да се измъкне от въпроса заяви, че не е толкова способен като политиците и е добре, че няма да ги решава тези неша той. Радан от своя страна започна до овърта колко бил близък с правозащитници, колко ЛГБТ приятели имал, но все пак гей браковете са невъзможни, защото щяло да избухне насилие в обществото – така че драги гей хора, ще почакате, докато на хомофобите им стане удобно.
Приключвайки с гей браковете, интервюто мина към наркотиците. Кънев изрази съмнение, че свободата е нещо добро, щом включва и ползването на наркотици. Никой не трябва да бъде наказван, „ако в мешката му бъде намерен един джойнт“, каза политикът, но от друга страна не му харесва идеята за България като дестинация за набавяне на наркотици, както сме станали за алкохолен туризъм. Т.е. независимо дали ние искаме да разполагаме с живота си, болните хора с лекарството си, а предприемачите с бизнеса си, на Кънев не му харесва!
Не му харесва и легализацията на проституцията заради „неустановена законност“ в държавата, той предпочита този бизнес да продължава да е подземен, работещите в него по дефиниция да са престъпници и да няма никаква възможност за решаване на възможни здравни или свързани с насилие проблеми в него. А те няма как да се решат като криминализираме доброволни човешки отношения. Като заключение по темата, легализирането на проституцията щяло да доведе до „едно гадно монополно сутеньорство“ , а защо – науката и Радан мълчат.
ДСБ политикът представи и друга прогноза, нещо ново за икономическата наука наречено „монополни картели“ , които ще се появят, ако имаме легализация на наркотиците. Тук ще цитирам Милтън Фрийдман (който може да не е на нивото на Иван Костов – признат от Кънев като авторитет в сферата на финансите), но все пак поназнайва и той нещо от темата: „Ако се погледне на войната срещу наркотиците от чисто икономическа гледна точка, ролята на правителството е да защитава нарко картела“. На свободен пазар без тежки регулации, забрани и политически интервенции няма как да съществува за дълго нито монопол, нито картел.
В крайна сметка, хващаме и двамата интервюирани в сериозна неадекватност по голяма част от темите в разговора. Оказва се, че не просто са на грешната позиция за наркотици, проституция или образование, те нямат и идея как поне отчасти адекватно да представят последователна защита на тезите си. Накрая вместо да чуем поне една нова причина да упражним вота си в полза на РБ, получаваме поне три, които ни карат да се занимаем с нещо по-полезно в неделя – дали защото водачи и актвисти на Блока ни показаха, че не разбират как работи демократичния процес, дали защото имат ретроградни позиции по сериозни теми или просто, защото нямат идеи.
П.П. за почитателите на свободата
Една реплика, която шокира, но най-вече издава начин на мислене от страна на Кънев – „докато няма държавно обвинение и държавна репресия…“ еди какво си не може да се случи.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Оценявам усилието, но не разбирам на какво отгоре снизходителния тон на статията.
Вярно че демокрацията, против която очевидно е ЕКИП, не е най-справедливата форма на държавно управление. Но имайки пред вид че няма изгледи тя да бъде заменена с нещо по-добро през следващите доста десетилетия, и че Радан Кънев е представител на БГ организация която е най-близка до идеите за свободен пазар, намирам опита за очерняне на името и работата му за неуместен.
Снизходителният тон би бил на място ако ЕКИП беше постигнал нещо равностойно на това, което Реформатиорския Блок представлява. Дано това стане, защото дори на свободния пазар приказките са евтини. А е жалко, понеже са без покритие, думите на експертите да бъдат приемани като празни приказки.
П.П. Дори в някои речници е вмъкнат израза „диаметрално противоположно“ но защо и ЕКИП трябва да го използва? Ако нещо е „диаметрално“, то е противоположно. Ако е „противоположно“ – е диаметрално. Но ако е диаметрално противоположно – тогава то е еднакво. Нека експертите не допринасят за развитието на безсмислен език.
PP
ЕКИП няма редкационно мнение за „демокрацията“, но не бих казал, че Радан е особено близко до идеите на свободния пазар. И статията не е опит за очерняне, а представяне значението на собствените му думи, които издават абсолютна неинформираност по темите, които коментира.
Що се отнася до ЕКИП, никога не сме се стремяли да сме малка партия, готова на почти всичко да точи пари от данъкоплатците, чрез субсидия и да се мерне в парламента.
Нямах намерение да предизвикам самозащитна реакция с коментара си, а да разбера истинското основание за „очерняне“. Впечатлението оставено от статията е такова, заради снизходителния й тон.
А колкото до изобличаването на Кънев в „абсолютна неинформираност“, нека видим два от коментарите ви, на кратко:
1. „Най-добро впечатление направи позицията на Кънев за КТБ …“
Мисля че ЕКИП заема същата позиция.
2. За Съдебната Система: „думите на Кънев бяха разумни, реформите, които предложи -в посока намаляване концентрацията на власт …“
Мисля че и тук позициите на Кънев и ЕКИП съвпадат (биха казал диаметрално-противоположни 😉 – еднакви.
Това показва, че ще е вярно ако статията изобличи не абсолютната а _частичната неинформираност_ на Кънев.
От друга страна, частична неинформираност – или частични грешни позиции на Кънев – е показател за съществуващи общи позиции.
Разбира се далеч съм от мисълта че ЕКИП би могъл да подкрепи хора с които има дори само някои общи и положителни позиции. Би било много странно за българската сцена.
Статията си е много добра, включително и снизходителния тон. Не ми се пишат обосновки и затова само ще кажа, че ако спрямо Бойко Борисов снизходителния тон (какъвто има от страна на РБ) е подходящ, то такъв тон е подходящ и спрямо РБ когато видимо има за какво.
А по въпроса за демокрацията (за която ЕКИП няма мнение), се изкушавам да кажа следното:
Демокрацията е не състояние, а процес, който е започнал преди няколко века и ще продължи още неизвестно колко. Същността на този процес е, че все повече хора вземат някакви управленски (засягащи цялото общество) решения. Започнало се е с един вожд/цар, който е имал цялата власт, след това възниква разделението на властите (законодателна, изпълнителна, съдебна), парламентите (поделящи властта между няколко десетки или стотин човека), независимите органи (като Централните Банки) и т.н. По отношение на гласуването пък, в САЩ например, в началото са гласували само земевладелци, бели, мъже. След това започват да гласуват и не само земевладелци, не само бели, а днес и жените. Т.е. (да повторя) – все повече и повече хора вземат някакви управленски решения. Така стигаме до представителната демокрация, която всъщност си е пак авторитарна система, в която обаче властта е доброволно делегирана на определен брой индивиди (които, както виждаме, спазвайки някакво фасадно приличие, пак могат да злоупотребяват както си искат с нея). Но това все пак е по-добре от преди (когато властта е била не доброволно, а насила узурпирана) и така представителната демокрация се явява необходима еволюционна стъпка към истинската демокрация, която (както подсказва и самото име), е ПРЯКАТА демокрация. Което значи, че разширението, което вече е достигнало максималния брой хора (всички пълнолетни), ще продължи в дълбочина и тези хора, ще вземат все повече и по-съществени управленски решения.
…Казаното за демокрацията е с надежда да помогне да бъде формирано мнение (за нея).
Ето още едно материалче със снизходителен тон (и подхранващо мисълта, че политиците имат сериозна нужда от образоване):
Политическите възгледи на един народен учител избран случайно за депутат
(Учителката Анна Баракова пред Диана Найденова в „Карай направо“, Нова ТВ, 19 окт 2014)
http://novanews.bg/news/view/2014/10/19/89851
Радан Кънев най-близкия до свободен пазар… не беше ли точно неговата партия, която предложи price controls за „чувствителни“ стоки или нещо подобно. Възмножно най-anticompetetive мярката, която съществува, директно водеща до изритване на малките фирми и завземане на пазара от големите (заради economy of scale).