Идеите на Радан и Хазарта

Вчера в сполучлив PR ход, щабът на Реформаторския блок успя да включи в live интервюто на Радан Кънев пред в. Капитал  и хип хоп изпълнителя Ицо Хазарта – правейки разговора значително по-любопитен и по-гледаем. Самият рапър от Ъпсурт натърти пред камерата, че иска да подкрепи „Радан, хората около него“ заради идеите им, така че би било интересно да се напише един преглед поне на тези от тях, за които стана дума в живото излъчване.

Най-добро впечатление направи позицията на Кънев за КТБ, която е диамтерално противоположна на идващата от неговия ментор, превърнал се в лобист, Иван Костов. Новият председател на ДСБ застана зад това данъкоплатците да не покриват сметките на олигархията, като държавата не спасява банката с нов публичен дълг. Разбира се, след това Кънев разводни коментара си със с лични идеи за това как точно да се похарчат чуждите пари и потвърди приказката, че разликата между червените и сините етатисти е в това  за какво смятат да използват твоите пари.

Коментарът на Кънев за българите – емигранти, който последва разговора за КТБ, по-скоро не носеше някакъв особен смисъл. След като журналиситите от Дневник го попитаха как ще убеди диаспората  да се върнат, Радан в общи линии разви тезата, че най-важното е да им се даде гласуват (с преференция) и смотоляви нещо за електронно правителство. Разбира се, преди това дълго обясняваше колко  важни са българите в чужбина и как много си комуникират с него. Дупките в идейно отношение почнаха да се появяват.

След дълго мълчание, се включи и Хазарта, който с надежда заяви, че хората ще гласуват, „защото не са глупави и виждат нещата, знаят, че ще могат да повлияят…не са глупави, не са глупави“. Въпреки че рапърът представи една безапелационна защита на гласуването, като метод за постигане на положителна политическа промяна, аз бих насочил вниманието му към работата на нобеловия лауреат Джеймс Бюканан и неговия колега Гордън Тълок, които са на различно мнение. В  The Calculus of Consent, разказват защо и как всъщност се взимат системни политически решения, а в The Vote Motive, защо невжеството на избирателя е напълно рационално (нещо, което ни се доказва на всички избори).

Черешката на демократичната торта беше сложена с изявлението, че всеки, който гласува (независимо за кого) заслужава уважение…защото така работи демокрацията. Т.е. дори и да гласуваш за тъмночервена класова борба или за светло-кафяв нацизъм, както обичат да правят много наши роднини, съседи и приятели, ти пак си заслужил уважение, защото си склонил глава пред обожествената демокрация, защото „ни се дава тази възможност – да гласуваме“. Дълбоко благодарим за тази уникална възможност, thank you for the opportunity, както се казва.

Друга сериозна тема, която зачепква дуото е образованието. Интервюиращите почнаха с неадекватен въпрос за тоалетните в училище, но Хазарта и Радан разумно минават на друга плоскост като мрънкат за това какви герои са учителите и как те щели да изчезнат. Това, което най-много притеснява Кънев са политическите назначения в образованието, ето цитат от страницата на Дневник:

„Училищните директори вече са партийни назначения, предстоят учителите и лекарите, каза той и добави, че в момента, в който и на тези позиции започнат назначения по партиен признак, и последните достойни хора ще се оттеглят от тях.“

Имам решение за г-н Кънев, много лесно може да се премахнат партийните назначения във всички дейности, които държавата контролира като ги лишите от присъствието и. Махнете монопола на МОН, махнете монопола на НЗОК, отделете и двата сектора от политиците и бюрократите и да видим какви точно назначения ще има и какви ще заплатите и тоалетните.

След слабия въпрос за тоалетните, последва доста конкретен и сериозен относно една от най-прогнилите системи в страната – съдебната. Там, по-скоро думите на Кънев бяха разумни, реформите, които предложи -в посока намаляване концентрацията на власт в различни съдийски кабали и в сталиниската (и според самия Кънев)  главна прокуратора.  Би било добре ако това е единствената тема по-която се изявяваше бившия говорител на РБ, но уви.

В последната част от беседата дойдоха класиките и материалът за вестникарски заглавия. Хазарта започна „силно“ като заяви, че не бил забелязал проблем с хомофобията в България, което щеше да е добра шега, ако не беше по болезнена за доста хора тема. След това, за да се измъкне от въпроса заяви, че не е толкова способен като политиците и е добре, че няма да ги решава тези неша той. Радан от своя страна започна до овърта колко бил близък с правозащитници, колко ЛГБТ приятели имал, но все пак гей браковете са невъзможни, защото щяло да избухне насилие в обществото – така че драги гей хора, ще почакате, докато на хомофобите им стане удобно.

Приключвайки с гей браковете, интервюто мина към наркотиците. Кънев изрази съмнение, че свободата е нещо добро, щом включва и ползването на наркотици.  Никой не трябва да бъде наказван, „ако в мешката му бъде намерен един джойнт“, каза политикът, но от друга страна не му харесва идеята за България като дестинация за набавяне на наркотици, както сме станали за алкохолен туризъм. Т.е. независимо дали ние искаме да разполагаме с живота си, болните хора с лекарството си, а предприемачите с бизнеса си, на Кънев не му харесва!

Не му  харесва и легализацията на проституцията заради „неустановена законност“ в държавата, той предпочита този бизнес да продължава да е подземен, работещите в него по дефиниция да са престъпници и да няма никаква възможност за решаване на възможни здравни или свързани с насилие проблеми в него. А те няма как да се решат като криминализираме доброволни човешки отношения. Като заключение по темата, легализирането на проституцията щяло да доведе до „едно гадно монополно сутеньорство“ , а защо – науката и Радан мълчат.

ДСБ политикът представи и друга прогноза, нещо ново за икономическата наука наречено „монополни картели“ , които ще се появят, ако имаме легализация на наркотиците.  Тук ще цитирам Милтън Фрийдман (който може да не е на нивото на Иван Костов – признат от Кънев като авторитет в сферата на финансите), но все пак поназнайва и той нещо от темата: „Ако се погледне на войната срещу наркотиците от чисто икономическа гледна точка, ролята на правителството е да защитава нарко картела“. На свободен пазар без тежки регулации, забрани и политически интервенции няма как да съществува за дълго нито монопол, нито картел.

В крайна сметка, хващаме и двамата интервюирани в сериозна неадекватност по голяма част от темите в разговора. Оказва се, че не просто са на грешната позиция за наркотици, проституция или образование, те нямат и идея как поне отчасти адекватно да представят последователна защита на тезите си. Накрая вместо да чуем поне една нова причина да упражним вота си в полза на РБ, получаваме поне три, които ни карат да се занимаем с нещо по-полезно в неделя – дали защото водачи и актвисти на Блока  ни показаха, че не разбират как работи демократичния процес, дали защото имат ретроградни позиции по сериозни теми или просто, защото нямат идеи.

П.П. за почитателите на свободата

Една реплика, която шокира, но най-вече издава начин на мислене от страна на Кънев – „докато няма държавно обвинение и държавна репресия…“ еди какво си не може да се случи.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!