ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Мартин Търпев
Образованието в България така и не се опазари – и се опозори
От устите на политци чуваме и в техните програми четем, че един от фундаменталните проблеми на България бил опазаряването и конкретно опазаряването на образованието. За да осъзнаем анти-логиката в това твърдение, е достатъчно просто да се запитаме: А всъщност какво е пазарът?
Не, пазарът не е някакво зло и пакостливо същество, което седи в сянката на човешкия живот и в удобен момент хапе и пуска отрови. Подобна метафора, подчертавам метафора, може да се направи за Държавата. И не, Държавата не са хората и в никакъв случай не е отделният човек. Като говорим за Държавата е важно да помним, че в действителност става дума за държавния апарат, съставен от отделни, конкретни хора, облечени в изключителната власт да отнемат и да разпределят ресурси и блага и да взимат решения, засягащи цялото общество – да насилват всички останали.
За разлика от Държавата, пазарът е мрежа от доброволни и взаимоизгодни човешки отношения и е съставен от хора, без насилническа власт /в случай разбира се, че Държавата не се намеси и не изкриви нещата/. Разликата е съществена, най-вече заради една отличителна характеристика на пазарните отношения – доброволността.
Доброволността /изключването на насилие/ облагородява пазарните отношения, превръщайки ги в отношения тип “аз печеля – ти печелиш”. Така на един свободен пазар, посредством доброволната размяна /търговията/ и адекватните сигнали, хората лесно и бързо разбират от какво, кога, къде и в какъв размер има нужда – и са мотивирани да задоволят тази нужда. На пазара да предлагаш ценности за другите не е просто добро пожелание, а обективно изискване за оцеляване и развитие.
В този смисъл опазаряването на образованието би означавало, че учебните заведения произвеждат необходимите на бизнеса и на икономиката като цяло кадри на приемлива цена и с прилично качество – и всички печелят. Това лошо ли е? А така ли е в момента? Пак не! Отдавна се чуват критики за недостиг на подготвени кадри.
Тук някой може да попита: А длъжна ли е въобще образователната система да осигурява кадри на бизнеса?
Всъщност, ако се замислим фундаментално, за какво е образованието, ако не, за да правим необходимите за текущата икономическа обстановка неща и да засилваме икономическия растеж, като произвеждаме търсените продукти и ги разменяме съответно на оценките, които им дават околните?
Ясно е, че щом бизнесът не оценява достатъчно високо и не приема достатъчно радушно произвежданите в университетите кадри, последните стават почти безсмислени в икономически план. Но още по-ясно е, че в такава ситуация за опазаряване на образованието и дума не може да става.
По-скоро е обратното. Държавното образование в България, считано от много хора за нещо божествено, “стои” сърдито настрана от реалния живот и от пазара и “очаква” бизнесът и студентите /клиентите му/ да купуват продуктите му ей така, по презумпция и без оплаквания и претенции. И основната причина много учебни заведения да съществуват, въпреки че провеждат подобна политика, е, че издръжката им се плаща от държавния бюджет!
Представете си държавния университет, в който сте учили или още учите. Помислете добре дали той щеше да продължава да бъде управляван по същия начин, ако наистина имаше опазаряване на образованието.
Бъдете честни. Почти всички сме се оплаквали, или сме чували оплаквания, че това, което се учи в избрания държавен университет е абсолютно безсмислено, или в най-добрия случай неприложимо, за бизнеса и на пазара на труда или не се котира въобще, или се котира на много ниска цена. Приятел с инженерно образование ми е разказвал как спорил с преподавател в университета, в който следвал, че машините, които подробно изучават вече /тоест дори по време, докато той е учел/ излизали от употреба! Да не говорим и за обстоятелството, напомнящо манипулация от страна на държавната машина, че в доста специалности се пропускат или се минават отгоре отгоре фундаментални автори и концепции. Пример за това е доста слабото, да не кажа никакво, присъствие на разбиранията и идеите на Австрийската икономическа школа, сред учещите икономически дисциплини, или неглижирането на откритията на Дейвид Огилви, основоположник на съвременната прифесионална реклама, за принципите на създаване на добро рекламно послание, сред учещите Маркетинг и реклама. За да направите сравнение още по-лесно, ще кажа, че това е все едно да учиш физика и да пренебрегнеш или да минеш отгоре отгоре през водещи концепции на Нютон, или да учиш литература и да не си запознат или да си недостатъчно запознат с творчеството на Шекспир, Сервантес Вазов или Виктор Юго. Разбира се не искам да натрапвам стандарти, а просто да направя сравнение, показващо пропуските в държавното образование и разминаванията между желанията и потребностите на хората и политиката на държавната образователна система у нас. И да подчертая и аргумантирам тезата си, че опазаряване на българското образование няма!
Оценките на образователната система в България
Централизацията в образователната система е изключително дълбока. Тя засяга дори системата за оценяване на резултатите от функционирането й!
Накратко, неадекватно е, когато се оценява държавната образователната система в България, оценката да се дава предимно от хора, които са част от държавния апарат и твърдо възнамеряват да останат част от него. Най-малкото трябва да вземем предвид и паралелна оценка, дадена именно от пазара на кадри.
А тази, втората, оценка е дадена – тя се набива на очи по естествен път. Реално в текущата икономическа ситуация огромна част от продукта на образователната система е непригоден. Тази непригодност се изразява най-малко в 2 посоки:
• Липсват подготвени кадри, често поради разхлабена система за оценяване в държавните учебни заведения
• Дори доста кадри да са предварително подготвени от гледна точка на количество придобити знания, тяхната подготовка не отговаря на текущите потребности на бизнеса. Тук възникват 2 алтернативни положения:
– Знанията на тези хора са морално остарели
– Знанията им са по-търсени за по-напреднали икономики – и реално в такива икономики цената на труда на тези хора е по-висока.
Като погледнем нещата така, ясно започват да прозират и други фундаментални и тревожни тенденции, описани добре от Лудвиг фон Мизес.
Коментирайки надуването на икономически балони, той обяснява, че грешните сигнали към предприемачите водят до грешни инвестиции, поради надценяване на пазарите и неадекватна преценка на потребностите. Така предприемачите се държат сякаш има повече спестявания, капитал и нагласа към купуване, отколкото са налични в действителност, и в резултат произвеждат блага от по-високи редове, без да има достатъчно търсене и капитал за тях, водени от повишаващите се цени. И в крайна сметка много от тях фалират и потъват в дългове, а малкото натрупани в икономиката спестявания изтичат. Изтичане има и на мозъци от българската икономика. И по подобна причина. Морално остарелите знания и безсмислените теории, натрупани по време на следването и системно субсидирани от Държавата, карат много хора да търсят препитание, чрез дейности, които нямат нищо общо с образованието им – в доклад на Сметната палата за периода 2009-2012 г. се посочва, че около 46 % от завършилите работят нещо друго в България, което често не изисква висше образование изобщо. Изводът е, че голяма част от парите, вложени в тези студенти са хвърлени на вятъра.
Изводите на Сметната палата, посочени на сайта и изведени от изследването за периода 2009-2012 г. са красноречиви. Ето ключовите, сред тях, допълнени на места с някои мои интерпретации:
- Дейностите на държавните органи във връзка с политиката в областта на висшето образование в България не са достатъчно ефективни и не подпомагат заетостта на завършващите
- Липсва единна и адекватна държавна политика за обвързване на образовнието с нуждите на бизнеса
- Едва ¼ от завършилите работят на позиции, изискващи висше образование
- В България доминират държавните учебни заведения – 37 държавни срещу 14 частни
- Създадени са условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности за сметка на други – тоест появява се и се изостря проблемът с неадекватната информация и бума, посочен от Мизес
- Няма законово задължение за обвързване на институционалната и програмна акредитация с националните и регионалните потребности на пазара на труда – тоест липсват значими градивни стимули за развитие, вследствие от сигурността, носена от държавния чадър
- Подготовката на студентите е предимно теоретична – оттук идват логично слабата реализация и ниската продуктивност, защото студентите трудно развиват или въобще не развиват професионални умения
От друга страна има хора, чиито области на познания са твърде модерни за съвременната българска икономика. Те просто нямат шанс да се развият професионално у нас, тъй като са избрали професионални области, за които няма достатъчно търсене у нас и в които българските преподаватели още не са навлезли достатъчно. Възможностите пред тези хора са да се реализират в чужбина /където често се налага да карат допълнителни курсове и/или да работят нискоквалифициран труд/. Доста български младежи пък решават въобще да не си губят времето и директно се насочват към учебни заведения извън нашата страна. Така губим време, ценен човешки ресурс и потенциален човешки капитал – голяма част от хората, които учат у нас, губят време, енергия и пари за трупане на непотребни знания, а друга част просто напускат страната, често още преди да са стъпили в държавните учебни заведения. Ако имаше опазаряване на образованието, тези неща нямаше да се случват – поне не с такава драматична интензивност.
Резултатите са очаквани. Постоянно излизат изследвания за слабата реализация на завършващите в България. Интересна е съпоставката между няколко посочвани в различни изследвания тенденции:
• Увеличаване на участието в образователната система – все повече хора се записват в държавни учебни заведения
• Нарастване на държавните разходи за образование
• През годините в българската образователна система се отчита нарастване на броя на завършващите
• Около и по-малко от половината от завършващите си намират работа по специалността – по данни от различни изследвания около 25 % от тях
• Продължаване на остро разминаване между количеството държавни и количеството частни учебни заведения – приблизително 2/3 от учебните заведения в България са държавни
• Емиграция и кандидатстване в чужбина, като съзнателен избор на много млади хора
Картинката е ясна – в България доминира некачественото, несъобразено с реалните условия и потребности държавно образование. Държавните учебни заведения в страната се подкрепят централно и за съжаление се избират приоритетно и/или наизуст – основна причина за това е изкривяването на сигналите и цените /които също са сигнали/, носено от държавните субсидии, което в повечето случаи превръща държавното образование в единственото достъпно за семействата образование. Освен това пред частните учебни заведения стоят задълженията да се съобразяват с държавния регулиращ орган. Така отново се влиза в описаната от Мъри Ротбарт ситуация, при която отсъждащият /Държавата/ трябва да оценява учебната програма, изцяло според това дали се вписва в собствените му /й/ образователни критерии. Ясно е, че отсъждането ще бъде в полза на държавническата преценка за полезност на образованието и на държавните учебни заведения.
Заплащането
Друг аспект от тревогите на някои професори и интелектуалци /заради който те не пропускат да обвинят пазара и капитализма/ е заплащането. Според тях ниското заплащане в България, е основна причина за отлива на обещаващи кадри.
Тук прозира отново сбърканото възприемане на много хора за образованието, неговата връзка с икономиката и неговото място в обществения живот. Тези хора сякаш поставят заплащането на продуктите на труда редом с останалите задължения и ангажименти на предприемачите и обръщат логиката наобратно – вместо образоващите и образоващите се да се опитват да осигуряват необходимите продукти на труда, търсени от бизнеса, те настояват, независимо от ситуацията, бизнесът да осигурява необходимите работни места и заплати на завършващите– за да оставали те в България. Това е налудничаво. Ако не можем да правим нещата, които налага ситуацията, значи ние сме неадекватни, а не ситуацията е крива. Собствениците и управителите на фирми в България не правят бизнес, просто за да наемат хора – точно обратното, наемат хора, за да правят бизнес.
Объркването е старо и коренът му е философски. Много интелектуалци и университетски преподаватели продължават да смятат, че интелектуалните занимания са извисени над, според тях, грубата и неудовлетворяваща реалност. И нагло отправят претенция към бизнеса да им осигури, БЕЗ ТЯХНО СЪДЕЙСТВИЕ, желаната реалност. Тъкмо това разбиране се крие зад упорития отказ от реформи за доближаване на държавното образование и на образованието в България изобщо до бизнеса и пазара. И когато се сблъскат с неумолимите изисквания на реалността, които налага пазарът, много от интелектуалците и университетските преподаватели с възмущават от тях и произнасят “присъдата”, че образованието се било опазарило и затова било лошо.
Това, от което те реално се възмущават обаче, е безпощадната способност на пазара показва….. истината. Пазарът “вкарва” човешките оценки и човешките действия в света на истината.
А истината е неудобна както за политическия, така и за интелектуалния “елит”. Тя е, че заплащането е ниско, защото:
• българската икономика е зле, икономическата политика на правителствата е неадекватна и бизнесът стагнира – на практика пазарът за кадри се свива и цената /трудовото възнаграждение/ става по-ниска ниска.
Независимо от добрите пожелания и милите, възторжени приказки, реалността е такава каквато е. Българската икономика е в лошо състояние, българският бизнес не изкарва достатъчно печалба, или пък направо се бори за оцеляване и не е възможно в момента да се дават високи заплати във всички сектори. Логиката на развитието предполага първо да се изгради стабилен синхрон между образование и бизнес и да се подобри продуктивността на икономиката, а след това да се вдигат заплати.
А логиката , че високите заплати привличат повече добри кадри е ясна. Но първо трябва да се изгради стабилен икономически фундамент.
• голяма част от подготвяните в българските учебни заведения предлагат познания и умения /второто много рядко/, които не са търсени в особено висока степен от работодателите. Това е пряко следствие от обстоятелството, че много учебни заведения се чувстват защитени от конкуренция и на практика не функционират на пазарен принцип.
• сравнително лесно е да завършиш в България, което хвърля сянка на съмнение относно подготовката ти и те изправя пред пряка конкуренция с много завършващи, без особени конкурентни предимства. В много учебни заведения можеш да прoпускаш редовно занятия, да не подготвяш курсови работи или да ги подготвяш посредствено, да не се задълбочаваш в дисциплините и пак да завършиш с приличен резултат.
Това разминаване между търсенето и предлагането на работна сила логично дава сила на недостига в ръцете на работодателите и смъква цената на продуктите на труда – смъква заплащането. Много работодатели сякаш правят компромис и услуга като наемат завършващите. И в много случаи наистина е така.
Истината е, че заплащането в България ще се подобри, ако бизнесът печели повече и увеличи търсенето на кадри и ако образователната система продължи спиралата на развитието, като предлага необходимите кадри. С хленчене за повече пари, ограбени от гражданите, няма да стане – поне не за всички.
Истината е, че образованието в България ще се подобри, ако е заставено от реалността да се подчини на изискванията на бизнеса – ако престане надменно да се крие зад полите на Държавата-майка.
99% съм сигурен, че статията не е писана от човек с инженерно образование. Голямо словоблудство, голямо нещо … От толкова думи ми убягна основната идея? „Опазаряване“ ??? Да се спрат субсидиите от държавата и кой както оцелее? Само дето инженерните ВУЗове като издръжка са много по-тежки от всякакви модерни алабалистики. Авторът просто не е наясно какво е да провеждаш лабораторни упражнения с уреди под напрежение, да носиш риск и да срещаш затруднения при набавяне на модерна техника. Всичко е скъпо, на „бизнесът“ не му пука, но има претенции. Алабалистика се преподава лесно: Мултимедийка, слайдчета на лаптопчето … дали така може да се преподава електроника, електротехника, Електроенергетика. авиационна техника, ДВГ, – но забравих физика, химия, …. и много други скъпи за водене (реално и пълноценно) висши образования …
Как по моя оценка се пласират родни специалисти в чужбина: Успешно се реализират завършили точни и природни науки: химия, физика, биотехнологии, медици (много успешно), архитекти и инженери. Икономисти и юристи? Не познавам нито един завършил право в България, който да е намерил реализация като юрист в Европа. Същевременно разни форми на „юридическо“ образование има къде ли не. При икономистите положението е по-различно, но безработни икономисти в България – бол.
Споменават се заплатите на преподавателите – там където работя заплащането е меко казано скромно. Заплатата на асистентите е унизителна. Та да не ги вдигаме? То докато се „опазариме“ май няма да има пилци за броене.
С де думи: „опазаряване“ (за мен звучи отвратително) или орезиляване? Отново има заглеждане в чужди модели. Ако моделът е презокеански, вероятността за голяма грешка клони към 100%.
Точно обратното, инженерните университети са най-лесни за изкарване на свободния пазар и това вече се случва в България. След като години съществува школата на Телерик за програмисти, и след като ТУ София им поискаха подкуп, за да правят съвместни програми, хората създадоха и нов Software University.
И дори в мисията на това ново учебно заведение се казва, че се стреми да даде уменията нужни за постигане на кариера.
Иначе и аз съм асистент, но в СУ и не мисля, че заплатата трябва да се вдига с държавни субсидии, а с парите, които студентите доброволно биха дали за по-добро качество
Димитър, ако е толкова трудно да се осъществява една дейност на пазарен принцип, значи или не е нужна, или не е нужна в степен, съответстваща на изградената инфраструктура за осъществяването й, или все още няма достатъчно спестявания /тоест подготовка за осъществяването й/, или все още нещо /Държавата/ пречи за оптимизирането й.
Тогава опазаряването носи следните ползи:
– Постигане на съответствие между мащаб на предлагането и интензивност на търсенето /тоест интензивност на необходимостта/
– Оптимизация на разходите
– Акумулиране на повече средства и превенция срещу дефицити
– Ангажиране на колкото хора е необходимо в решаването на проблемите
– Спестяване
– Насочено инвестиране – толкова колкото е нужно и там където е необходимо
Етатисткото мислене от типа „ама държавата трябва да се погрижи за това“ води само до пилеене на средства – стига с това статично отношение към икономиката и света. Нещата се променят и достигането до фундаменталните ценности на живота става, чрез гъвкавост и постоянна адаптация. Ако лабораторните условия на работа са толкова тежки, те трябва или да се оптимизират, или да се избегнат – дейността в тях да се замени с друга. Докато Държавата ги подкрепя, ще има само затвърждаване на неприятното /и опасно/ статукво и пилеене на ресурси.
А и е ясно, че бизнесът може да акумулира много повече ресурси от държавната администрация – това го казвам във връзка с опасенията, че някои образователни сфери били скъпи.
Относно заплатите: И на мен не ми е приятно, че продуктите и услугите, с които търгувам се реализират при ниска цена и се налага постоянно да оптимизирам дейността си. Но не съм ревнал държавата да ме субсидира, нали?! Време е да свикнем да живеем, според реалността и да осъзнаем, че ако искаме по-високи доходи трябва да произвеждаме повече реална стойност – това са блага оценени от пазара, тоест блага, желани от хората. Така, че знайте, че като определяте една заплата /особено при свободен пазар/ като „унизителна“, вие сам давате оценка на другата страна на тази заплата, на конкретния труд на конкретния човек – тоест излиза, че сам оценявате съответния труд и неговия продукт като „унизителни“.
Както съм написал и в статията си, пазарът „вкарва“ човешките действия и оценки в света на истината.
Много объркана статия.
1. В пазара на образователни услуги, сделката е между студент и университет. В общия случай, бизнесът не е никаква страна по тази сделка. Той е индиректен ползвател, участник на един съвсем различен пазар – този на труда, където купува знания и умения, но не и образователни услуги.
Влиянието му върху пазара на образователни услуги също е индиректно и въобще не е с такава сила и интензитет каквито му се преписват.
2. България е част от ЕС. Т.е. част от един по-голям пазар на образователни услуги и още по-голям пазар на труда. Да се говори в този случай за „изтичане на мозъци“ е малко странно. Това би подхождало на Волен Сидеров, но за един либертариански сайт …… (не знам как до го определя)
Аз също не съм очарован от държавното образование, но вашия подход – съобразяване с това което декларира бизнеса (дали наистина го търси и иска е друга тема) ще доведе до още по-силна държавна намеса. Ако си прочетете още веднъж статията и се замислите, ще видите от къде ще дойде тази намеса – горе сте го написали.
Какво влагате в „индиректен ползвател“? Бизнесът си е директен ползвател на кадри. Всъщност се обърквате, заради разделението между ползвател и купувач. В много пазарни ситуации има разделение на ползвател и купувач – може би тук бъркате, студентите не са ползватели, а купувачи.
Предприемачите ползват продукта на образователната система с цел печалба. А студентите, след като са купили този продукт, се надяват да го препродадат на предприемачите с печалба – това се нарича успешна професионална реализация. Това е нормално и по никакъв начин не снема отговорността от предлагащия да се старае да задоволява желанията на ползвателя.
Само че в областта да държавното образование връзката предлагащ – ползвател е прекъсната. Затова купувачът /студентът/, който не знае, че ползвателят не одобрява продукта, е прецакан
Смисълът на образованието е да даде знания, умения и компетенции на студентите (учениците).
Какво образование и кое учебно заведение ще изберат клиентите (студентите) се решава на пазара на образователни услуги. Какво ще правят по-късно младежите с тези знания и умения си е тяхна работа. Те могат да ги предложат на бизнеса (българския), на държавата (администрацията), на различни НПО-та, на друг бизнес (чужд), сами да станат предприемачи и т.н.. Това са неща които зависят от предпочитанията на хората и от пазара на труда.
Според вас, единият от тези участници (на пазара на труда) – българският бизнес, при това не целия, а само едрия (който е и по-гласовит) трябва да е привилегирован и образователните институции да се занимават точно с неговите нужди, при това текущи (тук и сега). Как си представяте да стане това освен с декрети, планиране, комисии, политики ……? За какъв пазар говорим изобщо, като аксиоматично издигаме в приоритет нуждите на една единствена прослойка.
За да не съм голословен ще илюстрирам абсурда на тезата ви с един пример:
През последните години инвестициите на фирмите от т.н. автомобилен клъстер се увеличиха многократно. В резултат се отвориха доста работни места и в момента фирмите изпитват недостиг на инженери, техници и квалифицирани работници с технически познания. Причините са, че не могат да увеличат заплатите защото са в конкуренция на други подизпълнители – китайци, индийци, индонезиици и т.н.. Т.е. тези фирми са тук само и единствено заради ниската цена на труда. При повишаване цената на труда те ще изчезнат, също както изчезнаха повечето от „шивашките ишлемета“. Митът за липсата на инженери, фрезисти, стругари и т.н. тръгва точно от тук.
Да, обаче инженерите, фрезистите и стругарите, освен че са „инженери, фрезисти и стругари“ благодарение на образованието си са добили знания и умения които им позволяват много лесно да работят и други професии. Ако хвърлите едно око на статистиката ще видите, че точно тези „специалности“ са с едни от най-ниските показатели на индикатори като „приложение на висшето образование“ и „заетост по специалността“. Причината за това е проста и се нарича пазар. Един стругар или фрезист например в тези предприятия получава максимум 600-800 лева. Същият човек обаче с неговите технически умения без проблем и за една седмица може да се преквалифицира и да монтира кухни, дограми, щори, окачени тавани, климатици, да стане търговски представител на фирма която продава инструменти или машини и т.н. Работа който е значително по-приятна от висенето 8-часа пред някой струг и поне два пъти по-платена.
Е, сега според вас, трябва да заклеймим тези хора, че „не работят по специалността си“, да ги лишим от правото на избор и в името на пазара (защото видиш ли, няколко десетки по-големи фирми, имали недостиг на специалисти) да ги лишим от възможностите които дава същия този пазар. Да вземе да върнем направо централното планиране и разпределенията – така директно ще ви се реши проблема. Завършваш училище за стругари и държавата те задължава 3 или 5 години да работиш за определена фирма.
“ Какво ще правят по-късно младежите с тези знания и умения си е тяхна работа.“ – Тоест според Вас няма никакво значение дали знанията ще са полезни на студентите? Това е нещо като да кажете, че при продажба на автомобил, няма особено значение дали автомобилът се движи и как работи?
„Според вас, единият от тези участници (на пазара на труда) – българският бизнес, при това не целия, а само едрия (който е и по-гласовит) трябва да е привилегирован и образователните институции да се занимават точно с неговите нужди, при това текущи (тук и сега)“ – Очевидно не съм казал такова нещо. Вие си го измисляте. В момента голяма част от предлаганите познания не са полезни и за дребния бизнес.
„Е, сега според вас, трябва да заклеймим тези хора, че „не работят по специалността си“, да ги лишим от правото на избор и в името на пазара (защото видиш ли, няколко десетки по-големи фирми, имали недостиг на специалисти) да ги лишим от възможностите които дава същия този пазар.“ Ако човек съзнателно избере да не предлага това, което се търси, той ще постъпи глупаво и няма да печели – отговорността е негова. Едва ли има човек, който много да иска да учи нещо, от което знае, че няма да има никаква полза. Не става дума за заклеймяване, а за ориентиране. Образованието, поне според мен, трябва да ориентира човек какво е необходимо да прави, за да печели.
Освен това, тъй като на пазар се предлага това, което е нужно в количеството, което е нужно, за съответните специалисти се отваря възможност да печелят съобразно нуждите, което често е доста пъти повече. Представете си, че пазарът наложи специалистите в дадена област да бъдат намалени. Тогава за отделния специалист се отваря възможност да му се вдигнат възнагражденията, особено в периода когато нуждата от кадри като него започне да се увеличава и особено в периода преди образователната система да е произвела още специалисти като него. А позитивният ефект винаги се усеща и е значим за отделния човек – удовлетворението на отделния служител е основният критерий. А останалите се ориентират пропорционално и всеки извлича максимална полза от ситуацията.
Извод: Либерализацията е полезна както на отделния човек, така и на системата като цяло
„Тоест според Вас няма никакво значение дали знанията ще са полезни на студентите?“
Не съм казал това. Върнете се и прочетете целия абзац. Напротив, те може да са много полезни за студентите (и за бизнеса от развитите икономики), но да не са подходящия за българския бизнес. Студентът решава какво да учи и на кой да го продаде. „Изтичането на мозъци“ и „неработенето по специалността“ за една либерална икономика не би трябвало да са проблем, а напротив да се насърчават. Хората не би трябвало да се ограничават от фалшиви понятия като „специалности“ и „професии“ Ето какво какви съвети дават в Харвард на своите възпитаници:
Remember that
(1) your concentration does not determine your career and
(2) where you land after graduation does not determine your career.
Така и не разбрах, как образователните институции да разберат какво иска българския бизнес? Да ходят на врачка или да хвърлят боб? Или под българският бизнес се разбира само големият такъв, чрез неговите говорители – БСК и другите работодателски организации, които изразяват само и единствено неговите интересите? И как ще стане това „съобразяване“ ако не е по команден път – планиране, тристранки, стратегии, декрети и т.н. Ама пазар, ама либерализация.
Или като повторят хиляда пъти лъжата, че има търсене на инженери, стругари или фрезисти се надяват, че някой ще се върже и ще работи след това за измислени пари. Няма да стане, пазарът е по-велик и хората ще продължат да монтират кухни, дограми и климатици.
Много обичат някои хора да им казвам как точно ще стане това или онова. Аз показвам правилната посока, а как точно ще вървят по нея отделните хора и организации е специфичен проблем.
Но тъй като Вашият въпрос „Как?“ е общ, ще си позволя да дам общ отговор:
Учебните заведения за мен трябва да функционират като бизнес организации, като фирми. А всяка фирма намира специфичен начин да проучва пазара, за да печели пазарен дял. Ако учебните заведения /конкретно университетите/ са средища на интелект, ще намерят начин да проучват пазара си.
По дяволите, дори най-дребните фирми правят проучвания!
Аз акцентирам на принципа, а конкретната технология е тема на управлението на конкретния университет. Няма сериозна организация, която, проучвайки пазара, хвърля боб. Ако управата на един университет подхожда по този начин, учебното заведение трябва да се закрие – ако пък то работи на свободен пазар, ще фалира. Време е учебните заведения да се научат да заработват парите си
Един сериозен университет /както всяка сериозна фирма/ има начини да проучва пазара си. Сега не ми се занимава да ви обяснявам конкретните изследователски тактики, но ако един университет не е наясно с тях, авторитетът му е доста съмнителен.
Не разбирам какво искате да кажете под „съобразяване по команден път“ на свободен пазар. Според мен в момента МОН налага на учебните заведения командно програмите. На свободния пазар командният елемент отсъства – просто си свободен да правиш всичко, за да задоволиш пазара.
„Много обичат някои хора да им казвам как точно ще стане това или онова. Аз показвам правилната посока, а как точно ще вървят по нея отделните хора и организации е специфичен проблем.“
Там е работата, че посоката ви е сбъркана. Пазарът на университетите са кандидат-студентите и никой друг. Ако те искат да учат теология, университетите намират начин да им предложат теология. Ако искат да учат медицина, но не на български, а на английски език за да се чупят навън, университетите намират начин да им задоволят и това желание. Това е нормалната пазарна практика. Вие обаче отричате това, защото в единия случай получават „умения които не са ценни за българския бизнес“ (факт), а в другия има „изтичане на мозъци“ и пак няма полза за българския бизнес (също факт). Мнението ви е категорично:
„Ясно е, че щом бизнесът (от цялата ви статия е очевидно, че под бизнес разбирате само българския) не оценява достатъчно високо и не приема достатъчно радушно произвежданите в университетите кадри, последните стават почти безсмислени в икономически план.“
На практика отричате пазара и задължавате университетите да се съобразяват не с клиентите си, а с някой друг. Що за „бизнес организация“ е тази, за която основен приоритет е не да удовлетвори потребностите на клиентите си, а на някаква друга трета страна.
Освен това аз не мисля, че има кардинален проблем между българският бизнес и висшето образование. Средното ниво на българското висше образование като качество е същото, както качеството на всичко в тази държава – нито по-високо, нито по-ниско. Бизнесът получава в количество и качество точно това което търси. Единственият сектор в който има някакво разминаване са информационните технологии, но причините там са комплексни и в никакъв случай вината за недостига на специалисти не е само в университетите. Пазарът обаче о по-велик и лека-полека компенсира този дефицит (СофтУни и т.н.), така че и там няма драма.
Що се отнася до разните „специалисти“, които декларативно твърдят, че българският бизнес изпитва недостиг на това или онова (инженери, технически специалисти и т.н), или вижда някакви „излишъци“ на нещо трето (икономисти, хуманитарни и други „ненужни“ специалности), на тях не трябва да се обръща никакво внимание. Обикновено това са представители на всякакви „работодателски организации“, чиято цел е да заобиколят пазара и държавата да им реши проблема.
Бъркате целта на образованието и оттам грешите в преценката си на целевия пазар
Целта на образованието, особено на висшето, е да помогне на хората да се РЕАЛИЗИРАТ в живота – конкретно на пазара на труда.
Следователно крайният потребител на образованието е бизнесът, а крайната му цел е професионалната реализация на завършващите.
Не отричам пазарът, а го дефинирам по-точно – същинският пазар на образованието е бизнесът, той е крайният потребител.
Нормалната пазарна логика тръгва от желанията на крайния потребител /в случая бизнеса/, минава през купувача и/или прекупвача /в случая студента/ и накрая стига то търговецът, производителя и доставчика /в случая образователната система/
“ Бизнесът получава в количество и качество точно това което търси“ – това определено не е вярно и много добре го знаете. Очевидно е.
„“ Бизнесът получава в количество и качество точно това което търси“ – това определено не е вярно и много добре го знаете. Очевидно е.“
Мотивирайте се. С примери и числа за небалансирана система – какво недостига, къде куца качеството и т.н.
В статията съм дал примери. Голяма част от образованието в икономическите специалности е неадекватно, подготовката на бизнес кадри е недостатъчна, за голяма част от хуманитарните специалности чувам доста странни неща от приятели и познати, които още докато следват са наясно, че няма да работят това и след като завършат работят на места, които далеч не изискват такава квалификация или отиват в чужбина, където в повечето случаи се налага да доучват.
Общо взето чувам и виждам, че много „подготвяни“ кадри, след като завършат се реализират НЕ ЗАРАДИ квалификацията си, а заради владеенето на чужд език – най-често английски.
Още по-конкретно – жена, моя приятелка, учила 4 години психология, се реализира в кол център, заради това, че владее 2 чужди езика, около мен има сума ти инженери, работещи като търговци на какво ли не, защото ученето в университета не им върши работа, познавам и икономисти захванали се с дизайн, преводи и т.н.
Докато следвах /а това не беше толкова отдавна/ в дисциплините, свързани с Маркетинг и реклама почти не се спомена думата Интернет – за SEO оптимизация и популяризация на проект в Интернет и една дума не се каза. А като почнах професионалния си път, това бе основен акцент.
Спомням си, че една моя състудентка, учеше паралелно в някакъв частен център за подготовка на PR кадри и разказваше любопитни за нас неща, които не се споменаваха в държавния университет – основно впечатление направи, че там преподавателите били предприемачи и реално вършели това, което преподават.
Много примери могат да се дадат за непригодността на държавното образование. Да не говорим, че обикновено, учениците, които искат да кандидатстват след гимназията се налага да взимат допълнителни ЧАСТНИ уроци. Аз лично съм взимал уроци по математика, брат ми също – при положение, че не кандидатствахме за специалности, в които се изисква кой знае каква математика.
Сигурен съм, че има много хора, които сега следват и могат да дадат още по-добри и съвсем пресни примери – включително и много числа
Това което ви се вижда странно, всъщност е съвсем нормално навсякъде по света.
Бъркате смисъла на университетското с професионалното образование. Да, целта на университетското е да „помогне на хората да се РЕАЛИЗИРАТ в живота“, но като им даде знания, умения и компетенции, от които САМИТЕ ТЕ преценят, че имат нужда. Да създаде у младежите навици за бързо учене и възприемане на нова информация, да изгради умения за креативност и адаптивност в една променяща се среда. Да усъвършенства в тях един куп меки умения.
С изключение на няколко професии – медици, юристи, архитекти и още две три, където образованието и професията са свързани поради ред изисквания, всичко останало е странно.
Например, според 2/3 от класациите, най-добрата бакалавърска програма в СВЕТА по икономика се предлага в Харвард. Ако хвърлите едно око на програмата им ще видите, че това е 100% „суха теория“, без грам „практически“ знания (това което вие влагате под практичност). На бакалавърско ниво в Харвард например, изобщо не се предлагат (в нито една специалност) курсове по счетоводство, корпоративни финанси и т.н. Счита се, че това е излишно и няма смисъл да натоварват студентите с неща които могат да усвоят у дома или на работното място, когато и ако им се наложи. Ако някой все пак иска да учи подобни „практични“ предмети му се осигурява възможност да го направи в друг университет – MIT, без да плаща допълнително, но и без да му се зачита за каквото и да е в Харвард (просто има възможност да учи тези предмети за кеф). Според вашите разбирания най-вероятно бихте определили това като „абсолютно ненужно образование“. Всъщност, топ работодателите се избиват да наемат в своите счетоводни и финансови отдели точно възпитаници на Харвард, (които изобщо не са учили счетоводство или корпоративни финанси в програмата си)
Да не ходим обаче в Харвард. Хвърлете едно око на програмата по икономика в АУБ – http://www.aubg.bg/economics-major – същата работа 100% „суха теория“. В изискванията за добиване на степен изобщо не е предвидено да се изучава счетоводство, корпоративни финанси, мениджмънт, маркетинг и т.н. За сметка на това всички възпитаници на АУБ, без значение каква „специалност“ ще изберат, са ЗАДЪЛЖЕНИ да учат „глупости“ като литературен анализ, анализ на исторически източници и т.н. Странно, но и за българските работодатели явно това са най-добре подготвените специалисти. Рейтингът на университетите е категоричен – най-добра реализация (като доходи, позиции и т.н) от направление икономика имат точно възпитаниците на АУБ.
Всъщност нищо странно няма във всичко това. Хората имат глава на раменете, избират дадена програма, добиват определени знания и умения които смятат, че са им нужни и се реализират както и където решат ТЕ САМИТЕ. Работодателите също имат глави на раменете и избират тези служители които смятат, че са най-подходящи. Това е нормалното, пазарно и либерално поведение.
Ето например съветите за кариерно развитие на University of Warwick – BA Philosophy with Psychology:
What can a Warwick degree in Philosophy and Psychology lead to?
Philosophical training is valuable for a very wide variety of careers. Our students have had success in jobs that require rigorous and imaginative thinking in response to complex problems, in areas including accountancy, banking, consultancy, IT, journalism, law, marketing, media, management and recruitment, as well as teaching and research in Philosophy and related areas.
Това което вие виждате като драма и проблем, в UK би се отчело като съвсем нормално и очаквано поведение. Всъщност е странно, че робуваме на фалшиви клишета като „работа по специалността“, „квалифициран за“ и т.н. Така се пропускат един куп възможности и сме винаги в ролята на догонващи.
Между другото в света няма университет с програма по Маркетинг която да се занимава със SEO. Ако преосмислите идеята за университетското образование ще разберете защо е така и няма де се учудвате.
„Работодателите също имат глави на раменете и избират тези служители които смятат, че са най-подходящи. Това е нормалното, пазарно и либерално поведение“ – избират най-подходящи, сред тези, които им се предлагат. Но това не означава, че кадрите по принцип са подходящи, тоест че няма недостиг на подходящи кадри.