ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
„Европейската Централна Банка (ЕЦБ) е централната банка, която отговаря за единната европейска парична единица, еврото. Основната задача на ЕЦБ е да поддържа покупателната способност на еврото и съответно ценовата стабилност в еврозоната. Европейската централна банка се ангажира да изпълнява ефикасно всички поверени ѝ задачи на централна банка, като при осъществяването им се стреми към най-високо равнище на интегритет, компетентност, ефективност и прозрачност.“ (1)
Това е мисията на ЕЦБ, според официалния интернет сайта на институцията. Изглежда обаче същата тази институция се е занимавала и с рекет в пика на финансовата криза в еврозоната. Според разкрития на гуверньора на централната банка на Ирландия, ЕЦБ е принудила ирландското правителство да спаси банковата си система от фалит с пари на данъкоплатците през 2010 година, в противен случай ЕЦБ е заплашила, че ще спре „кранчето“ с ликвидни операции към ирландската финансова система. По тази начин, ирландското правителство е спасило кредиторите на банковата си система, повечето от които са били от англиийска, холандска, белгийска и германска националност. Представители на ЕЦБ, заедно с колеги от Европейската комисия и Международния валутен фонд, са казали на ирландското правителство, че ако остави тези кредитори да понесат загубите от своите инвестиции в банковата система, страната няма да получи финансова помощ от Тройката (съставена от същите тези три институции).
Това не е единственият случай, в който ЕЦБ се намесва във вътрешните работи на държава от валутния блок. През 2011 година след като отказва да изпълни исканията на централната банка, тогавашният премиер на Италия Силвио Берлускони е принуден да подаде оставка след като ЕЦБ заплашва да спре покупките на италиански дълг, мярка, която може за отрицателно време да доведе до срив в цената на ценните книжа и повишаване на лихвените проценти.
Изглежда че ЕЦБ се занимава с много повече неща отвъд официалния й мандат, което поставя по въпрос самото съществуване на тази институция. В случая на Ирландия, след спасяването на банковата система и предоставянето на финансова помощ от Тройката, държавният дълг на страната скача от 25% от БВП през 2007 до 124% от БВП към момента. Да му мислят ирландските граждани, особено по-младите, които ще изплащат този дълги, дълги години.
Тук бих искал да споделя и малко личен опит от контакта ми с бюрократи от ЕЦБ. Миналата година имах възможността да посетя един 4-седмичен курс на Ройтерс, в който беше отделен ден за посещение на тази институция, придружено със сесия за въпроси и отговори към икономисти от централната банка. При запитвания относно ролята на ЕЦБ в спасителните програми на Тройката, предоставени на закъсалите Гърция, Ирландия и Португалия, представителите на институцията няколко пъти ясно казаха, че ЕЦБ има само консултативни функции в тази „тройна коалиция“ и не отговаря за взетите решения. Излиза, че рекетът и вмешателството в политиката на държави от еврозоната се брои за консултация.
В този ред на мисли, трябва да се запитаме доколко имаме нужда от институции като централните банки, защото властта, с която разполагат тези „печатници на фиатни пари“ е много по-голяма, отколкото хората си мислят. И действията, които се предприемат с цел да се защитават определени интереси, застрашават индивидуалната и икономическата свобода на всеки един от нас. И има ли нужда България да влиза в еврозоната, ако това означава прехвърляне на суверенитета на страната в ръцете на една шепа арогантни банкери, които да решават бъдещето ни?
Източници:
https://www.ecb.europa.eu/ecb/orga/escb/html/mission_eurosys.bg.html (1)
Има резон в написаното, но и в действията на ЕЦБ има логика. В случая с Ирландия например, логиката е, че парите дадени от англиийски, холандски, белгийски и германски кредитори в крайна сметка и като цяло са влезли в икономиката на Ирландия и затова от нея трябва да бъдат върнати. Т.е. „изнудването“ от страна на ЕЦБ може да се приеме за наказание на Ирландия за това, че е позволила спекулативно раздаване на кредити и надуване на имотен балон. Ако ирландската централна банка беше наложила по-строги критерии за раздаване на заеми това нямаше да се случи. Това е едната гледна точка. Другата е дали ЕЦБ има формалното право да откаже (ликвидна или друга) подкрепа на страна членка. Но при всички случаи е имало някакво балансиране на загубите и едва ли всички са поети от Ирландия. В случая с Италия пък няма какво да говорим – някой трябва да вкара в ред финансите на тази страна и ако няма кой друг, то нека ЕЦБ да бъде лошото ченге.