ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Държавата обича да преразпределя средствата, придобити от данъчни постъпления, към сфери, които нарича „приоритетни“. Този процес е обикновено непрозрачен, и манипулиран с цел облагодетелстването на едни или други интереси. Няма друга област в публичното управление, където това да е по-видимо, от разпределянето на обществените поръчки. В структурата на българската икономика, последните са ключов инструмент за икономическо развитие на отделните предприемачи в условията на ниско местно потребление и свиване на външните пазари. Зависимостта на българския бизнес от обществени поръчки води до огромна конкуренция между фирмите-изпълнители за достъп до политическа власт, което създава добра среда за развиване на корупционни практики сред държавната администрация и сред политическото представителство. Изследването на структурата на обществените поръчки в България ни дава сметка, колко ефективно се харчат средствата на данъкоплатците, но и в кои сектори може да се наблюдава преплитане на политически и икономически интереси.
Именно тези проблеми ще се опита да очертае Месечният Бизнес Монитор, подготвен от ЕКИП и БизМонитор. Двете организации подеха инициатива да предствят статистика за всички спечелени обществени поръчки през месеца в България. Целта е да се документират всички обществени поръчки и да се структурира държавното финансиране по сектори и отделни сегменти. На първо място така се дава по-ясна картина за целевите групи, които държавата и държавните учреждения набелязва при разпределянето на публичните финанси. На второ, Докладът разделя обществените поръчки по сектори, под-сектори и региони, като набелязва различната концентрация на обществени поръчки в България. Чрез датабазата и подробната статистика, читателят лесно може да достигне, от една страна, до изпълнителите, спечелили проекти, а от друга да разбере основните тенденция при избора на държавни приоритети за финансиране. Не на последно място, Бизнес Мониторът представя и основните обявления за обществени поръчки за всеки месец, като се набляга на по-големите поръчки. Първите три доклада за месец юни, юли и август могат да бъдат намерени на сайта на БизМонитор
Основни изводи
През лятото държавата е отпуснала най-много средства в областта на строителство и недвижими имоти, където се възлагат 1009 обществени поръчки на обща стойност, 1,061 млрд. лева. Концентрацията в сектор строителство е очевидна, като близо 38% от всички обществени поръчки се дават за пътноремонтни дейности, подновяване на ВиК мрежата и строителство на транспортни системи. Най-голяма съвкупност на обществени поръчки в строителния сектор е през юни с близо 50% от всички такива.
Вторият приоритетен сектор е „Машиностроене и технологично оборудване“. Най-значителен дял финансиране попада в подсектор „Медицинско оборудване, фармацевтични и продукти за лична хигиена“, като той заема 40% от всички обществени поръчки през юли. Общо в сектора „Машиностроене и технологично оборудване“ са предоставени близо 745 млн. лева през този период. Така два от 16 икономически сектора съставляват между 60 и 70% от всички обществени поръчки.
Концентрацията на обществени поръчки в няколко приоритетни сектори съвпада и с непропорционално влияние на няколко големи компании, които печелят най-големите договори в държавата. Най-слабо застъпени са секторите: „Отбрана и сигурност“, „Финансови услуги“ и „Развлекателен сектор“, но докато тези сектори не са структуроопределящи за българската икономика, то лимитираното държавно финансиране за проекти в областта на информационните технологии и образованието показва, че държавните предприятия и институции продължават да не залагат като стратегическа цел развитието на дългосрочната конкурентноспособност на производството ни. Вместо това се залага на “видими за всички“ големи инфраструктурни проекти като магистрали, спортни зали и пречиствателни станции.
Освен по сектори на лице е и силна концентрация на обществените поръчки. През месец юни, например, Най-голям брой поръчки, общо 247 или 21% от общия брой поръчки за месеца, се възлагат в София и София град. Това се явява с около 3 пъти повече възложени обществени поръчки в сравнение с втория по брой поръчки регион на Стара Загора, в който се възлагат 73 обществени поръчки или 7% от общия брой поръчки за месеца. Общото финансиране на обществените поръчки в София град за първите седем месеца на 2014 г. е на стойност 1 441 061 259лв.
Тенденцията правителствата да разпределят голямата порция средства най-вече към София буди съмнения, че публичните средства се изразходват не там, където може да имат най-силен положителен икономически ефект, а в регионите, където те биха били обществено най-видими. Като цяло най-голям дял от обществените поръчки имат големите областни градове като Пловдив, Стара Загора и Варна, докато останалите средства се разпиляват сред множество по-малки населени места и общини.
Финансирането на обществените поръчки минава през два канала, чрез държавни средства и от европейските фондове. От общо отпуснати 2.37 млрд. лева през летните месеци, между 75 и 80% от обществените поръчки получават държавно финансиране, като останалите са договори с частично или изцяло европейско финансиране. При много от големите проекти, особено в инфраструктурата, държавата осигурява съфинансиране на отпуснати от ЕК средства. Лятото бе белязано от спирането на много от европейските оперативни програми заради редица нарушения в изпълнението на проектите. Резултатът е, че държавата бе подложена на сериозен натиск да изплати на фирмите средствата нужни за покриване на разходите по изпълнението на европейски проекти. Ефектът вече е виден при преизчисляването на бюджетния дефицит за 2014 г. Служебният финансов министър обяви, че фискалната дупка може да достигне до 4.5% от БВП през тази година. Трябва да се подчертае, че дефицитът е следствие на много фактори, но факт е, че спирането на европейски средства заради съмнения в корупция поставя на риск изпълнението на бюджетната рамка.
Проблемни зони
Бизнес Мониторът идентифицира някои продължаващи нередности в провеждането на търговите процедури. Обезпокояващо е, че продължава практиката на неизползване на електронен търг, като част от процедурата по възлагане на обществените поръчки. Няма нито една поръчка през лятото, която да отговаря на това предизвикателство, въпреки че европейското законодателство изисква от България да използва тази процедура в най-малко 30% от обществените поръчки. България рискува да и бъдат наложени санкции от ЕК по неизпълнение на поетите договорености. Затрудняват се и преговорите за сключване на новото споразумение за финансово партньорство с ЕС за периода 2014-2020.
Прави впечатление и концентрация на огромни бюджетни средства през всеки един от месеците в малък на брой обществени поръчки. За типичен пример може да се приеме месец юли, когато са възложени 20 поръчки със значителен мащаб. Финансирането им е на стойност 276 754 595 лв. или 34% от общото финансиране на обществените поръчки за месеца. Като цяло 20-те най-големи обществени поръчки през месеца, представляват едва около 2-5% от общия брой проекти за периода. Това буди съмнение, че държавните институции дават предимство на по-мащабни проекти, където може наведнъж да се излее голям финансов ресурс. При големите поръчки решенията се взимат обикновено на най-високо политическо ниво в различните предприятия, агенции и министерства, което предразполага възможност за корупционни практики, при които някои политици привилигироват приближени участници в някой търг. Липсата на силна конкуренция и голямата пазарна конкуренция в ключови сектори спомагат за повишаването на корупционните рискове при големите обществени поръчки.
Поръчка на месеца
Една от по-интересните поръчки през лятото беше възлагането на модернизация на сепарационната схема на парогенератори тип ПГВ-1000М за 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй. Поръчката е на стойност 8.5 млн. лева и е спечелена от Атоменергоремонт ЕООД, свързана с бизнесмена и собственик на редица топлофикационни централи, Христо Ковачки. Интересното е, че това е втората голяма поръчка, която компанията, специализираща се в ядрени ремонтни дейности, печели през последните шест месеца. По-рано през май, Атоменергоремонт ЕООД спечели обществена поръчка за 30.1 млн. лв. за планов ремонт и поддръжка на ядреното оборудване в АЕЦ „Козлодуй“. Тогава фирмата беше единственият кандидат в конкурса. Не е изключено ситуацията да е подобна сега, имайки предвид техническите критерии, посочени в поръчката. Тези близо 39 млн. лева спечелени от Атоменергоремонт ЕООД под формата на обществени поръчки се равняват на повече от целия приход на компанията за 2013 г., равняващ се на 32.5 млн. лева.
За да се установи „колко ефективно се харчат средствата“ не е достатъчно да се знае само кои са изпълнителите на обществените поръчки.
Необходима е информация и з :
– мотиви и очаквани резултати от разходването на обществените средства;
– лица, носещи персонална отговорност за предловжението за разходването на обществените средства;
– степен, в която са постигнати планираните цели
В крайна сметка, целта е да има лична отговорност за всички участници в процеса: инициатори, одобряващи целите, одобряващи средствата; изпълнители.
ИААА-София въведоха една много добра инициатива. Изпитваните могат срещу закупуване на ваучер от частната фирма , която държи сървъра и софтуера за изпитите да преглеждат резултата от изпита по теория и записа от изпита по практика. Дали е редно, всички, дори и когато не желаят , закупуването на ваучерите да е условие за тяхното явяване на изпити? Дали ИААА-София трябва да е гарант за печалби от над милион лева , всяка година, на частната фирма? Не е ли редно услугите да бъдат по желание на потребителите ?
Редно ли е желаещите да се явят на изпити по теория и практика за водачи на МПС , да е задължен да си купи административно определен пакет от услуги , без възможност за свободно договаряне на условията ?Не ли това причината , една група от хора , които не са в състояние да си позволят всички разходи да умират по пътищата и убиват невинни хора , като управляват МПС без свидетелство за управление на МПС?