Как войната с наркотиците води деца бежанци до границата на САЩ

Марк Торнтън

Повечето внимателни родители днес рядко позволяват на децата си да остават без надзор, особено на обществено място. Грижата на родителите започва още с безжичния бебефон в кошарата на детето и след това продължава с постоянната връзка по мобилния телефон до самото му гимназиално дипломиране.

Именно това прави репортажите от границата между САЩ и Мексико толкова смущаващи за повечето американци. Трудно е да се повярва, че родители биха изпратили децата си да пътуват стотици, дори хиляди километри без надзор или под контрола на трафиканти, които да ги водят из Мексико, с надеждата за по-безопасно пътуване до Съединените щати.

Това пътуване е едновременно тежко и опасно. Северните райони на Централна Америка (Гватемала, Хондурас, Ел Салвадор) и Мексико са едни от най-опасните места на света. Климатът е понякога много суров, пътищата и условията за придвижване са тежки, а децата биват подложени на насилие от страна на грабители, похитители, насилници, правителствената полиция и военните, и като цяло от всякакви бандити.

Колкото и невероятно да изглежда, родителите от Централна Америка изпращат своите деца към Съединените Щати, като понякога ги карат да се обединяват и в по-големи групи. В много от случаите децата бягат по своя собствена воля, без настойниците си.

Преди десетилетие агентите на граничния патрул в САЩ са задържали само няколко стотин деца на година. През последните девет месеца те са заловили близо 50 000. Официалните прогнози сочат, че броят на нелегално преминаващите деца може да достигне до 10 000 на месец от тази есен. Тези числа всъщност крият чудовищността на проблема, защото в миналото ситуацията се е ограничавала до идващите от Мексико деца, които могат да бъдат върнати веднага в обратно в страната. През последните няколко години по-голямата част от децата бежанци идват от страните от Централна Америка и за тях трябва да бъде започвана друга процедура и да бъдат предадени на Държавната агенция за бежанците (част от Министерство на здравеопазването и социалната политика на САЩ).

Една от причините за бума на деца имигранти от Централна Америка е вярването и слуховете, че децата ще получат убежище и ще могат да останат в САЩ легално. Въпреки това, преди да се даде убежище  започва процедура по депортиране. Дали това дава повече време и шансове на децата да останат легално в САЩ не е ясно.

Дори и слухът за предоставянето на убежище да е имал влияние, това не обяснява защо децата и техните родители биха рискували с едно такова опасно пътуване.

Ролята на войната с наркотиците.

Основната причина за тази масова и опасна миграция е войната на САЩ с наркотиците. Страните от Централна Америка са пътят, по който наркотиците преминават от Южна Америка до границата на САЩ. За разлика от повечето мейнстрийм медии, които споменават насилието и нестабилността в Централна Америка като причина за проблема, списанието The Economist съвсем правилно намира източника на проблема във американската война с наркотиците:

„Търсенето на кокаин в САЩ, в комбинаия с крайно безсмислената война с наркотиците, доведе до покачване на насилието. Американските потребители са тези, които финансират наркобандите, а до голяма степен американските оръжейни търговци ги въоръжават.”

Резултатът е, че картелите имат много голям контрол над голяма част от Централна Америка. Те контролират правителствата, съдиите, полицията, затворите и някои от военните чрез комбинация от подкупи, заплахи или направо чрез сила.

Като последствие от този контрол, наркобандите и наркокартелите могат да работят на открито или дълбоко в джунглата извън обсега на закона. На свой ред, наркокартелите могат да действат над закона и в резултат на това те са създали една култура на насилие, която се гради на гражданска война от отминали времена.

Страни като Гватемала, Хондурас и Ел Салвадор имат най-висок процент на убийствата от всички други страни по света, като те са 7,5 пъти повече от тези в САЩ.

В световен мащаб, всяка година от 1990 г. насам на челно място по убийства са Хондурас или Ел Салвадор. През 2012 г. близо 1 от всеки 1000 жители на Хондурас е бил убит. Освен убийствата се наблюдават високи нива на всички останали престъпления. Голям процент от родените в Ел Салвадор са мигрирали, повечето в САЩ.

В допълнение към насилието, войната с наркотиците е унищожителна сила за икономиките от Централна Америка. След като един път прочете за този регион, кой би обмислил възможността да започне бизнес или дори да планира пътуване до там? Очевидно е, че войната срещу наркотиците е силно разрушителна за създаването на работни места, търговия и международни инвестиции извън самите картели. Ето защо би било, по-правилно да се каже, че не толкова възможностите в САЩ са се увеличили и така страната е станала по-привлекателна, а има липса и намаляване на възможностите в Централна Америка, което стимулира емиграцията, и това е пряко свързано с войната с наркотиците.

Когато се опитате да придадете смисъл на това, защо родителите изпращат децата си на такова опасно начинание, просто не забравяйте, това е една ужасяваща последица от войната с наркотиците.

The Economist препоръчва преустановяване на войната с наркотиците и легализирането им в световен мащаб като решение. Друго добро решение е САЩ да финансира и да направи усилия за възстановяването на институциите и инфраструктурата в държавите от Централна Америка:

„Такива планова обаче няма да решат фундаменталния проблем:  докато наркотиците са забранени и, следователно, предоставяни от престъпници, движещи търговията от тази окървавена земя, това само ще тласне цялата ситуация към друго забравено място. В същото време докато наркотиците се легализират, това е най-доброто за което може да се надява Централна Америка.”

С други думи, единственото решение е край на войната с наркотиците.

Превод: инж. Христо Иванов

Редакция: Даниел Василев

Оригиналния текст можете да прочетете тук.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!