Структура на финансирането на обществени поръчки с пари от безвъзмездните европейски фондове през летните месеци

След като в предишната си статия анализирахме към какви публични проекти са били насочени средства през лятото, тук ще акцентираме изключително върху започнатите проекти, финансирани с пари от безвъзмездните европейски фондове през месеците юни, юли и август.

Общ преглед

През месеците юни, юли и август са започнати 311 проекта с публично финансиране на обща стойност 181 952 493 лв. По-голямата част от тази сума е изплатена по програмите за безвъзмездна финансова помощ (БФП). Държавата е участвала в съфинансиране на проекти през месец юни, когато осигурява 45% от средствата за публичните проекти (или 67 731 987 лв.).

По време на разглеждания период с европейски средства са субсидирани малко на брой оперативни програми. Сред тях са: „Административен капацитет“, „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Техническа помощ“. Отпуснатите средства са, както следва: 30 602 644 лв., 133,980,024 лв., 12 910 493 лв. и 4 459 332 лв. Като цяло през трите летни месеца броят на проектите намалява.  Една от причините за това е фактът, че средствата по други оперативни програми – например ОП „Околна среда“ (замразена през ноември) и ОП „Регионално развтие“ (през юни) – бяха замразени, а след това и безвъзратно загубени. Пак в средата на лятото други две оперативни програми – „Транспорт“ и „Конкурентоспособност“ бяха заплашени от спиране.

Прави впечатление различното ниво на усвояване на средства по програмите през разглеждания период. Така например за тримесечието най-голям дял от субсидиите е отпуснат за проекти по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ – 133 980 024 лв. (67 731 987 лв. от които са съфинансирани от държавата), всички от които са разходвани по приоритетна ос „Повишаване на ефективността на предприятията и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда“. Констатираните в предишната статия нарушения при разпределението на средства са в сила и когато става въпрос за европейските субсидии. Именно оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е сред доказателствата за продължаващите проблеми с измамите и неравното третиране на кандидатстващите фими (т.е. преразпределянето на средства към свързани фирми).

В края на месец май и през юни след сигнали, включително до ДАНС и Прокуратурата, не бяха сключени договори за 96 млн. лв. Тогава Директорът на „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИЕ посочи, че става дума за “нарушения на принципа на равнопоставеност и вътрешните правила, които водят до промяна в класирането.” Пак през юни Европейската сметна палата проведе разследване за проблемите по ОП „Конкурентоспособност“ заради допуснатите нарушения в процедурата и по нея. Същите критики са често срещан рефрен и в докладите на ЕК, в които се посочва, че неравното третиране на кандидатите и предимствата на свързаните лица (т.е. връзкарството и подкупите) продължават да са значителен проблем. Това се доказва и от факта, че за миналата година България е в топ 3 на страните с най-много констатирани измами – 97. Реалната цена на измамите за икономиката вече е налице и се изразява в увеличаване на задълженията на бюджета и ръста на бюджетния дефицит. Към началото на септември стана ясно, че поради допуснатите грешки и непрозрчаността, само за ОП „Околна среда“ и ОП „Регионално развтие“ българският данъкоплатец ще трябва да доплати 750 млн. лв. Общата тежест върху бюджета за тези тези две програми преди края на третото тримесечие достига 1,3 млрд. лв.

Изключително подозрителна е и продължаващата практика част от средствата по някои оперативни програми да се разпределят непрозрчано. Тази практика се е налице и през трите летни месеца. Липсва информация за приоритетните оси, по които са се разпределяли средства, както следва:

– за месец юни: за ОП „Административен капацитет“ и ОП “Развитие на човешките ресурси“;

– за месец юли: за ОП “Развитие на човешките ресурси”

– за месец август: за ОП „Техническа помощ“.

Както посочват в доклада си и БизКонсулт, липсата на тази информация е пречка за осъществяването на качествен анализ на програмите. Тук отново трябва да повторим критиката, че поръчките не се осъществяват чрез електронен търг, въпреки залегналото в закона изискване минимум 30% от тях да разпределят чрез онлайн конкурс. Този факт също е предпоставка за неяснота относно награждаването на договорите и за прикриване на обвързаност между държавните институции и определени фирми.

За разлика от поръчките, финансирани със средства от държавния бюджет, при разпределянето на безвъзмездните европейски субсидии няма ясно изразени крупни бенефициенти при реализираните сделки. За сметка на това си струва да се обърне внимание – особено при договорените проекти по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ – че средставата се предоставят без реална оценка на положителните или отрицателните ефекти върху икономиката. Също така, целта да се усвоят 100% от отпуснатите пари по програма „Административен капацитет“ също сама по себе си не означава генерирането на задължителни положителни резултати за икономиката; т.е. наблюдава се усвояване заради самото усвояване, а не разходване на средствата в следствие на стратегически анализ за най-големите нужди от отпуснатите от ЕС средства.

Заключение

Някои от сериозните структурни проблеми – най-вече обвързаността между институциите и свързаните с тях фирми и непрозрачността на процедурата по награждаване на договори за субсидии – са присъщи не само при разпределянето на проекти, финансирани със средства от държавния бюджет, но и при публичните проекти, финансирани с безвъзмездни средства от ЕС. Статистиката за докладваните измами от миналата година, както и регистрираните нарушения от средата на тази година по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” и другите спрени оперативни програми, доказват, че напредъкът в тази област е изключтелно бавен. В резултат на това потърпевши са фискалната стабилност, заради високото нарастване на бюджетния дефицит, и данъкоплатците, които ще платят цената на нередностите и измамите с тези програми.

 ЕКИП и БизМонитор продължават своята работа по следене и оценка на обществените поръчки и стурктурните фондове на ЕС.

Вижте повече на сайта на БизМонитор : http://bizmonitor.bg/category/evropeiski-strukturni-fondove/spisuk-proekti-po-operativni-programi/

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!