ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Месец след предсрочните избори през Октомври България се сдоби с ново коалиционно правителство, в чийто състав влизат ГЕРБ и Реформаторския Блок. До успешното гласуване на кабинета от 18 министерства се стигна след като коалиционните партньори успяха да спечелят парламентарната подкрепа на АБВ и Патриотичния фронт.
Лишени от мнозинство в парламентa, ГЕРБ се впуснаха в търсене на съдружие с други партии, предпочитайки вариантът на експлицитната и последователна подкрепа пред този на плаващото мнозинство. Разбира се, този ход не е бил избран заради по-голямата прозрачност на управлението, която предполагаемо осигурява, а защото ГЕРБ са преценили, че липсата на предварително договорена законодателна подкрепа ще им коства повече компромиси, в допълнение на това, че ще направи правителството им по-уязвимо при вотове на недоверие.
Наличието на споразумение между ГЕРБ, Реформаторския Блок, АБВ и Патриотичния фронт издава, че всяка една от тези партии е преценила, че сътрудничеството й с останалите три ще донесе на нейните апаратчици и електорат повече ползи, отколкото загуби. Нека да не забравяме, че върховната цел на всяка една партия е увеличаване на нейното влияние и престой във властта, а единственият начин това да се постигне е чрез по-изтънчена демагогия и раздаване на привилегии на по-широк кръг от хора.
Всяка партия веднага би приела мандата за управление и би пристъпила към опит за разширяване на електората, който да подсигури преизбирането й, ако имаше парламентарно мнозинство. При липсата на такова, политическите лидери внимателно преценят дали компромисите, които се иска от тях да направят, за да участват в управлението, ще са приемливи на фона на очакваното спечелване на допълнителни привилегии.
Що се отнася до споразумението, неговият език трябва да е колкото се може по-общ, така че да се прикрият взаимноизключващите се цели на партниращите си партии. Така привидно се демонстрира постигнат равновесие на техните искания и се намалява отговорността, която партиите биха понесли, ако преценката им за нетна полза от участие в алианса се окаже погрешна.
Мейнстрийм философите считат формата на управление от няколко партии, заедно осигуряващи парламентарно мнозинство на правителството, за ахилесовата пета на демокрацията. Ако основната характеристика на демокрацията е плурализма на политическите убеждения, това разсъждение трябва да е погрешно. Но не и ако приемем, че демокрацията е просто отворен вход в управление, което може неограничено и безпрепятствено да нарушава правата на хората. В този смисъл, неработещият парламент се счита за неприятно явление, което възпрепятства процеса на легалното преразпределение на богатство.
Всъщност негативната последица от едно мулти-партийно управление произлиза от това, че при него повече на брой обществени групи сегрегирани по специфичния им интерес ще могат да задоволят експлоататорския си инстинкт за паразитиране на гърба на останалите. На езика на демократичните философи – това ще стане чрез поредица от противоречащи си законови инициативи, всяка от които допълнително ще уронва устоите на частната собственост и пазарната икономика в България.
Снимка: Министерски съвет
Иване, всичко без този параграф:
„Наличието на споразумение между ГЕРБ, Реформаторския Блок, АБВ и Патриотичния фронт издава, че всяка една от тези партии е преценила, че сътрудничеството й с останалите три ще донесе на нейните апаратчици и електорат повече ползи, отколкото загуби. Нека да не забравяме, че върховната цел на всяка една партия е увеличаване на нейното влияние и престой във властта, а единственият начин това да се постигне е чрез по-изтънчена демагогия и раздаване на привилегии на по-широк кръг от хора.“
, ми харесва.
Но това си е малко манипулация, на партиите може и това да им е целта, но все пак се състоят от хора, които понякога правят добро (разбирай, реформират), дори против собствената си партия ако трябва.
Примери в историята много.