Фалитите на комунистическата икономика

Дори и до днес продължава да битува тезата, че икономиката на България е процъфтявала в периода 1945-1990 г. И дори, че управлението на Тодор Живков е позитивно, както посочва последно изследване. В тази статия ще разгледаме някои статистически, исторически и икономически източници, за да видим дали това е така.

Фалитът през 1960 г. 

Относно първия фалит на комунистическата власт си струва надълго да цитираме разследващия журналист Христо Христов, автор на сайта desebg.com.1 Там четем:

„Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.

Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов от април 1960 г. предупреждава висшето партийно ръководство:

„Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР.”

БНБ предлага и … мерки, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и „те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година.

В архивите … за икономическата катастрофа е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов.В него се посочв[а]:[а]:

„В края на 1959 г. общата сума на нашите задължения достигна 115 млн. долара. Поради липса на валутен резерв нашите задължения в края на първото тримесечие на 1960 г. достигнаха 129 млн. долара, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. долара – през третото тримесечие на 1960 г.”

Задълженията са следните:

Така, в резултат на финансовия крах на НРБ, още през 1960 г. бива изнесен, а после и продаден, златния резерв на страната, възлизащ на 24 тона. Сумата, която НРБ получава срещу златото си, е 22 738 255 долара. Нито цент от транзакцията не влиза в хазната. Нещо повече: „Сделката със златния резерв спасява Живков, който разбира, че без изгодите на съветската икономическа помощ той не би могъл да управлява и да се задържи на власт. Това до голяма степен мотивира и предложението му през 1963 г. НРБ да „се слее” със СССР.

Полу-фалитът през 1977 г.

Отново ще се позовем на desebg.com за втория, отново малко известен, фалит на комунизма: „През 1977 г., когато в резултат на хвърлянето на огромни средства за развитието на тежкото машиностроене и покачването на международни цени на петрола НРБ отново изпада в дългова криза с над 6 млрд. долара задължения, включително и към западни банки.

Положението е спасено благодарение на благосклонното отношение на тогавашния съветски ръководител Леонид Брежнев, който отпуска финансова помощ на Живковото управление, но същевременно го предупреждава, че финансовите дългове рано или късно се превръщат в политически проблем.“

Трябва да направим важното уточнение, че икономически погледнато страната е в технически фалит, който не се е състоял де факто по случайност.

Снимка 1: Справка, която показва неизпълнението на плана за валутни приходи и по-големите разходи, с които Живков постоява илюцията за добрия живот при социализма

Източник: Държавна сигурност.com

Фалитът 1987-90 г.

За най-скорошния фалит на икономиката от страна на БКП ще цитираме Красен Станчев: „Фалитът на България от март 1990 г. е по-тежък и поради разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и загубата на пазар за „великите български индустрии”.“ Сравнявайки го с гръцкия фалит от последните няколко години, той продължава: „И гръцкият, и българският (1990) фалити са пред частни кредитори и са еднакви като дял от брутния вътрешен продукт (БВП).  Другите прилики са просто поразителни:

В резултат на фалита в края на 80-те години, „[с]падът на БВП през 1990 г. е 9,1%, през 1991 – 11,7%, през 1992 – 7,3%, през 1996 – 9,4% и през 1997 – 5,6%“

Самият дълг е трупан в периода от 1976-1978 г. до 1988 г. Само между 1984 г. и 1989 г. брутният външен дълг нараства повече от три пъти, от 2,9 на 10,7 милиарда щатски долара. През 1987 г.“председателят на БНБ Васил Коларов докладва лично на Живков, че обслужването на задлъжнялостта на НРБ към западните банки надхвърля 100 процента от общите валутни приходи на страната.“ Христо Христов пише: „През 1987 г. Живков не се решава да разруши „кулата на илюзии” на социализма и продължава да трупа нови дългове, които през 1989 г. вече са – външен дълг над 11 млрд. долара и 26 млрд. лева вътрешен дълг, включващ общата задлъжнялост на селското стопанство, електрониката и военнопромишления комплекс.“

Естествено, тези дългове не могат да се обслужват и НРБ изпада в неплатежоспособност. Това кара Луканов да обяви мораториум върху плащанията. Същевременно дългът ескалира до 13.889 млрд. долара през 1993 г., а плащанията по него продължават да текат и до днес.

Тук отново ще цитираме Красен Станчев: „Внимателният прочит на управлението на Тодор Живков и на породените от него проблеми разкрива системно създаване на фалшива икономика.  Фалшива е всяка икономика, при която хората си мислят, че забогатяват, но бързо се оказва, че всъщност обедняват.  Общият знаменател на тези години икономическо недоразвитие е криминализирането на бизнеса, на държавата и на стопанското въображение на политици и граждани.  Този начин на мислене за икономиката, основан на принципа „какво и как да откраднем”, все още господства в стопанската политика и нейните обяснения.“

Заключение

Дори без да говорим за пълния крах на всички отрасли на икономиката, социалното осигуряване, земеделието, масовите престъпления срещу човечеството и издевателствата над местното население, колосалното унищожаване на природата и т.н., оценката ни за управлението на Тодор Живков и БКП като цяло е силно негативна. В заключение можем да кажем, че централно-плановата икономика на България по време на комунизма не просто не е била стабилна и растяща, а дори точно обратното. Тя някак си бива изтикана на доизживяване, от фалит на фалит, като част от дълговете се изплаща и до днес. Управлението на бащински наричания „Тато“ не е било ползотворно, а пълна катастрофа, която се отразява на благосъстоянието ни даже 25 години по-късно.