Митът „България ще се оправи, когато политиците започнат да слушат Народа”. Част първа: Кой е „Народът”?

Георги Заяков

Една от най-често повтаряните митологеми по време на прехода е, че България ще се оправи, едва когато политиците започнат да слушат какво им приказва „Народът”. Носталгиците например си умират да ваят образа на Тодор Живков като на велик политик, понеже той единствен давал ухо на хорските желания. И сега имало нужда от някой подобен нему, който да тръгне по градове и паланки, да си приказва с електората и чувайки болките и въжделенията му, да тропне с ръка по масата и да каже „Държавата това ще го свърши”. „Пляс!” и всичко започва да тече по мед и масло, а България става Швейцария на Балканите.

Всичко изброено дотук обаче е една голяма заблуда. Причината за това е много проста – издигнатият в пиедестал „мъдър Народ” не е хомогенна структура, а се състои от множество индивиди, които първо се различават по ред характеристики (образование, интелигентност, предпочитания, възраст, опит и др.) едни от други и, второ, преследват съвсем различни интереси. Предвид, че повечето политически решения пряко засягат икономическата активност в страната и резултатите от нея, е важно да се уточни, че ако „Народът” е този, който трябва да казва какво да се случи, то той трябва да разбира от икономика. За съжаление, това не е така – според едно изследване на Gfk три четвърти от българите са финансово неграмотни. Броят на икономически неграмотните вероятно е подобен, а дори и по-висок. Един от големите проблеми също така е, че дори добре образовани хора с висше образование, които обаче не са се задълбочавали да четат сериозни книги на икономическа тематика, правят грешката да мислят, че специализацията в собствената им сфера (например медицина, право или инженерство) може да се пренесе и в икономиката и дават широка гласност на икономическите заблуди, в които вярват. Съответно може да се поставят два основни въпроса:

1) Кой „народ” точно ще послушат политиците – мнозинството, което не разбира от икономика, или маргиналното малцинство, което разбира? (Тук е редно да се направи уточнение, че има много икономисти, които вярват в икономически заблуди, но за сметка на това са любимите съветници на политиците, защото намират научно обяснение и оправдание дори и на най-вредната и популистка политика.)

2) Какви ще бъдат резултатите, когато политиците слушат „Народа”? На този въпрос ще се спрем във втората част от статията.

За да се отговори на първия въпрос е редно да се анализират водещите стимули, които определят общественото поведение на политиците. Те са в основни линии 4 на брой:

• Да бъдат избрани и да дойдат на власт.

• Да бъдат преизбрани.

• Да могат да увеличават властта си колкото се може повече, за сметка на правата и свободите на гражданите.

• Да не бъдат осъдени за злоупотреби, когато паднат от власт (специално в България доста изразен мотив).

От изброеното може да се заключи, че политиците ще изберат да слушат мнозинството от „Народа”, което не разбира от икономика, тъй като това им гарантира повече гласове и по-високи шансове да спечелят изборите. Добре е да се уточни, че спрямо позицията, която заема по определен икономически въпрос, един отделен индивид може да принадлежи към този „Народ” в една конкретна ситуация и да не бъде част от него в друга.

„Народът” от своя страна има стимул винаги да избира пътя на най-малкото съпротивление, да избягва болезнените реформи, да получава повече, отколкото дава, и най-вече да получава на момента това, което иска (по-висока заплата, по-добри здравни услуги, добро образование и т.н.), вместо да прояви търпение и да изчака известен период от време, докато сам успее да си изработи желаното. Съответно не го е грижа какво ще се случи в бъдеще след приемането на някоя контрапродуктивна популистка мярка, щом днес политиците го слушат и правят това, което иска. Защо да се лишава от „безплатния обяд”, който днес може да му поднесат, когато сметката ще я плащат например децата и внуците на някой друг?

Баба Пена цял живот е работила на полето, отгледала и възпитала е 3 деца, 8 внуци и 6 правнуци. Баба Пена е видяла много и малко, знае няколко тома с пословици и поговорки, изпълнена е с добри намерения и е събирателен образ на „мъдрия Народ”. В селото й на предизборна обиколка идва политик от водещите партии и я пита „бабо Пено, какво да направим, че България да се оправи”. А тя му отговаря „нека Държавата да осигури по 5-10 овце на всеки жител в селата, както беше когато бях млада, та да може да се препитваме. Даже нека да има повече работни места, че младите да не бягат в София или по чужбината, отворете отново завода от времето на бай Тошо, който като дойде демокрацията го ликвидираха.” Звучи мъдро и логично, нали?

Но има един голям проблем – баба Пена не знае, че ресурсите на нашата планета са оскъдни и че най-ефективният начин да бъдат разпределени е чрез доброволното сътрудничество между свободни хора посредством пазарните отношения и ценовия механизъм, който сигнализира кое къде трябва да отиде. Баба Пена не осъзнава защо заводът в селото ѝ е бил затворен – той поначало е бил нерентабилен проект и не е трябвало да бъде построен в нейното село, а на другия край на България в едно друго село, което обаче нямало късмета да бъде родно място на водещ някога номенклатурчик. Съответно били прахосани много пари, време и ресурси, за да просъществува, против всякаква икономическа логика, докато накрая балонът не се пукнал и не се наложило да го ликвидират, за да може оскъдните ресурси да бъдат реалокирани на друго място в българската икономика.

Дори експериментът с него да бъде повторен, той отново ще се провали и в крайна сметка младите от селото й ще се наложи все пак да го напуснат и да се юрнат „по чужбината”, но ще са загубили прекалено много време и шансове да го направят. Освен това, за да може да бъде повторен този експеримент или пък държавата да купи по 5-10 овце на всеки от съселяните на баба Пена, тя трябва да пренасочи средства, които биха могли да отидат за нещо друго като отваряне на училище в съседното село, оправянето на пътя между двете села и т.н. – пропуснатите възможности са много. Още по-лошото е, че държавата няма собствени пари, а трябва чрез данъци да отнеме от средствата на гражданите и да сложи юзда на устрема на добре развиващите се сектори в икономиката, в името на една обречена идея, алтернативната цена на която е огромна и отеква из цялата икономика.

Ако се запитат и мъдрите баби и дядовци от останалите села, мъдрите им синове и дъщери и мъдрите им внуци и внучки (накратко да се запита „Народа”), предложенията им идейно няма да са по-различни от това, което баба Пена синтезира в две изречения в разговора си с желаещия да я чуе политик. А по ред причини тези предложения допадат на самите политици, защото привеждането им в действие увеличава властта на управляващите, улеснява достъпа им до корупционни практики и същевремено им напомпва егото, карайки ги да се чувстват всесилни и герои.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!