Денят на благодарността – голямата измама

Всяка година по това време, на учениците в цяла Америка се преподава официалната история за Деня на благодарността. Вестниците, радиото, телевизията и списанията посвещават огромно количество време и място на празника. Всичко това е доста пъстроцветно и завладяващо.

Но също така е и доста подвеждащо. Официалната история няма нищо общо с това, което наистина се е случило. Тя е просто една приказка, избелена и подсладена колекция от полуистини, които отклоняват вниманието от истинското значение на Дена на благодарността.

Официалната история разказва за пилигримите, които се качват на кораба Mayflower, идват до Америка и основават колонията Плимът през зимата на 1620-21 г. Първата зима е тежка и половината от заселниците умират. Въпреки това, оцелелите са трудолюбиви и упорити и научават нови земеделски похвати от индианците. Реколтата през 1621 г. е изобилна. Пилигримите правят празненство и благодарят на бог. Те са благодарни за новата чудесна и богата земя, която той им е дал.

Според историята, която се преподава в училищата, след това пилигримите са заживели, повече или по-малко, щастливи, като са повтаряли първия Ден на благодарността всяка година. Други ранни колонии също са имали трудности в началото, но скоро след това започват да просперират и възприемат ежегодната традиция да благодарят за тази носеща благоденствие нова земя, наречена Америка.

Проблемът с тази официална история е, че нито реколтата през 1621 г. е била изобилна, нито заселниците са били трудолюбиви или упорити. Следващата 1622 г. е била година на глад, а много от заселниците са били мързеливи крадци.

В своята History of Plymouth Plantation, губернатора на колонията Уилям Брадфорд разказва, че заселниците са гладували в продължение на години, защото са отказвали да работят на полетата. Вместо това, те са предпочитали да крадат храна. Той описва, че колонията е била пропита от „корупция“ и „бъркотия и недоволство“. Реколтата е била малка, защото “много се крадеше както през деня, така и през нощта, при това – дори когато продуктите едва бяха станали годни за ядене.”

По време на пировете по случай реколтата от 1621 и 1622 г., “всички бяха напълнили стомасите”, но закратко. Преобладаващата действителност през тези години не била на изобилие, както твърди официалната история. Тя е била изпълнена с глад и смърт. Първият Ден на благодарността не е бил в толкова голяма степен празнество, колкото последното ястие на обречени хора.

Въпреки това, в последващите години нещо се променя. Реколтата от 1623 г. е била различна. Изведнъж “вместо глад, бог сега им даде изобилие”, пише Брадфорд, “и настроението се смени с радост, идваща от сърцата на хората, за което те го благословиха.” Той продължава: “всеки масов глад ги изостави след този ден.” Всъщност, толкова много храна е била произведена от заселниците през 1624 г., че те дори са започнали да изнасят царевица.

Какво се е случило? Брадфорд пише, че след бедната реколта от 1622 г. “те започнаха да мислят как да добият колкото се може повече царевица, за да получат по-добра реколта.” Така те са започвали да поставят под съмнение тогавашната си форма на икономическа организация.

Тя е изизквала “всички печалби и ползи, които са получени чрез търговия, трафик, транспорт, работа, риболов или всякакви други средства” да бъдат събирани в общите складове на колонията и “всички лица, които са част от колонията, трябва да получават месо, дрехи и всички провизии от общите наличности.” Един човек е трябвало да допринася с всичко, което може, към общите ресурси, а да взима само това от което се нуждае.

Тази ситуация на “от всеки според възможностите, на всеки според потребностите“ е била ранна форма на социализъм и това е причината пилигримите да гладуват. Брадфорд пише, че “младите мъже, които са способни и годни за работа” са се оплаквали, че са принуждавани да “използват своето време и работна сила, за да работят за чужди жени и деца.” Нещо повече, “силните или като цяло мъжете, нямаха по-тежка дума при разпределението на провизиите и дрехите от слабите.” Заради това, младите и силните са отказвали да работят и общото количество произведена храна никога не е било достатъчно.

За да коригира тази ситуация, през 1623 г. Брадфорд премахва социализма. Той дава на всяко домакинство парцел земя и им казва, че могат да задържат това, което произвеждат, или да го изтъргуват, ако преценят. Казано по друг начин, той заменя социализма със свободен пазар и това е бил края на глада.

Много ранни групи заселници създават социалистически държави, като във всички се наблюдават същите ужасни резултати. В Джеймстаун, основан през 1607 г., от всеки кораб със заселници, които са пристигали, по-малко от половината са оцелявали през първите 12 месеца в Америка. По-голямата част от работата е била извършвана от едва една пета от хората, а останалите четири пети са избирали да са паразити. През зимата на 1609-10 г., наречена “Времето на глада”, броят на населението се срива от 500 на 60 души. След това икономическата система в колонията Джеймстаун e променена към свободен пазар и резултатите са точно толкова драматични, колкото и тези в Плимът. През 1614 г. секретаря на колонията Ралф Хамор пише, че след промяната има “изобилие от храна, което всеки човек лесно може да си осигури, благодарение на собтсвения си занаят.” Той казва, че когато социалистическата система е преобладавала, “ние получавахме по-малко царевица с работата на 30 мъже, от колкото сега трима произвеждат за себе си.”

Преди създаването на свободния пазар, заселниците не са имали нищо, за което да благодарят. Те са били в същата ситуация, в която са етиопците днес, и то поради същите причини. След като пазарът е бил освободен, изобилието, което е настъпило в резултат на това, е било толкова огромно, че годишните празнества за Деня на благодарността са станали популярни във всички колонии и през 1863 г. честавнията стават национален празник.

И така, истинското значение на Деня на благодарността, изтрито от официалната история е: социализмът не работи. Едниственият източник на изобилие е свободният пазар.

Превод: Стефан Чанков

Редактор: Даниел Василев

Оригиналният текст можете да прочетете тук.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!