Гост статия: Митът „България ще се оправи, когато политиците започнат да слушат Народа”. Част втора: Какво става, когато политиците действително послушат „Народа”:

В първа част бяха разгледани стимулите, движещи поведението на политиците и „Народа” и същевремено бе поставено под въпрос, че „Народът” е хомогенено тяло, което мисли и действа еднакво. Тема на втора част ще бъдат няколко политики, които бяха на дневен ред през последните години и бяха наложени с аргументa, че те са това, което „Народът” иска и от което има нужда.

 I. Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ):

 При последното вдигане на МРЗ от 310 на 340 лв. bTV направи репортаж в един шивашки цех. Една от работещите там жени сподели в интервюто си за медията, че се радва за предприетата мярка, защото така с колежките й можело да изкарват повече. За нейно съжаление, МРЗ е доказано неефективен инструмент за борба с бедността. Тя пропуска факта, че от повишението ще се облагодетелстват хората, които ще останат на работа. Поради нарастването на цената на труда, фирмите имат стимул да съкращават назначените работници, да удължават работното време на тези, които остават, както и да заменят работната ръка с други производствени фактори (особено в дългосрочен план). Също така, поради това оскъпяване някои фирми преустановяват дейността си, а други се отказват от планираното си влизане на пазара. Неслучайно и нивото на официалната безработица е толкова високо, особено в най-бедните райони – в Северозападна България официалната безработица за третото тримесечие на 2014 е 13,5%, докато в Югозападна 8.9%. Още по-точен индикатор е коефициентът на заетост, който за Северозападния район е 56.5%, а за Югозападния – 66.8% по данни на НСИ. Разликата между тях де факто се удвоява. И съвсем естествено по-бедният район ще бъде винаги по-засегнат от увеличението на МРЗ спрямо по-богатия. На практика, „Народът”, получавайки днес това, което иска – а именно по-висока номинална заплата – губи много повече в дългосрочен план. Не на последно място, МРЗ отрязва пътя към пазара на труда точно на хората, на които уж има намерение да помогне – на младите и на работниците с най-ниска квалификация и най-малко опит.¹ Разбира се, ако шивачката остане без работа, за нея виновни ще бъдат лошите предприемачи и „вълчият капитализъм”, а не „добрите” политици и синдикалисти, които са променили конюнктурата на пазара и са принудили шефовете ѝ да я съкратят.

 II.Мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чужденци:

Воден от ирационалния страх, че турците, евреите, американците и всезнаещите илюминати ще го поробят като купят земята, напоена с кръвта на дедите му, „Народът” реши, че трябва със зъби и нокти да се бори мораториумът върху продажбата на земеделска зема на чужденци да бъде удължен. „Обзети от моментна лудост”, голяма част от депутатите от 42-то НС послушаха „Народа” и гласуваха закон, който създаде излишно напрежение между България и ЕС и в последствие падна като противоконституционен в КС.

Какви обаче са икономическите ефекти от него? Броят на потенциалните купувачи на земеделска земя бе изкуствено ограничен от законодателите и собствениците ѝ се видяха принудени да я продават на далеч по-ниска цена, отколкото биха получили в условията на свободен пазар. При това според някои слухове най-вероятните купувачи са местни феодали, както и фирми приближени до ДПС, които уж са големите врагове на „Народа”. В дългосрочен план те ще се облагодетелстват, че са купили земеделската земя на занижени цени сега и са успели да я продадат след 2-3 години на западни инвеститори със солидна надценка. Разбира се, загубилите от мораториума са точно обикновените хора, на които им е забранено да се разпореждат свободно със собствеността си.

Апропо, тук е редно да се зададе въпросът – щом турците са толкова страшни, това означава ли, че трябва да се забрани на 1 милион български турци, граждани на Република България, да закупуват и да притежават земеделска земя? Нима не е по-лесно на някой „зъл” политик в Анкара да си наеме поставено лице с българско гражданство, вместо лично да купува клетата българска земя, напоена с кръвта на дедите? Отговорите на тези реторични въпроси ясно показват, че аргументите за забраната са несъстоятелни. Също така е препоръчително да се припомни добрият пример с 20-годишния белгиец Виктор Ромбаут, който се засели в село Цар Петрово, започна да обработва българската земя, вместо да я остави да пустее, и създаде работни места за тамошните жители.²

III. „Лихвите” на „бързите” кредити

Повече от година различни медии излъчваха сърцераздирателни репортажи с хора, взели неголяма сума като бърз кредит без обезпечение и принудени да я връщат в двоен и троен размер. Виновни за „Народа” се оказаха „алчните” финансови институции и „високите” лихви, а не фактът, че кредитополучателите обикновено не четат внимателно договорите си – в крайна сметка проблемът се корени в наказателните такси при просрочване, които от своя страна падат лесно в съда. На помощ се притекоха група леви депутати, начело с Румен Гечев и Георги Кадиев, и урегулираха годишният процент на разходите (ГПР) до 50%. Какво успяха да постигнат с този ход? Ограничиха възможността на хората да взимат кредити в неголям размер без поръчителство. Защо се случи това? Една проста концепция от областта на финансите гласи, че колкото по-голяма е несигурността и колкото по-висок е рискът, толкова по-висока трябва да бъде лихвата, за да може конкретният инвеститор да се съгласи да участва в определена сделка. Да дадеш заем на някого, когото не познаваш и то без поръчителство, е доста рисково начинание. Да даваш заеми на стотици непознати, вече предполага, че по някакъв начин трябва да се подсигуриш, защото вероятността част от кредитите да не бъдат върнати е огромна. Съответно регулацията на депутатите от БСП направи така, че бизнесът с бързи кредити да не може да бъде рентабилен, защото ограничаването на лихвите ограничи и възможностите рисковете, свързани с потребителите, да бъдат контролирани. Част от банките директно закриха отделите си, част от фирмите напуснаха сектора, а тези които останаха вече изискват поръчителство. „Народът” от своя страна или трябва да си намери поръчител, или да иде да взима заеми при лихвари и мутри. Особено неприятно е взимането на заем от последните, защото там кредитополучателят няма правна защита и закъсняването/неплащането на вноски може да му коства гипсиране на крайник и дори повече. Повече по темата си заслужава да се прочете в блога на финансиста Владимир Каролев, както и в статиите на Даниел Василев и Методи Цанов за ЕКИП.

IV. Енергетика

„България трябва да е енергиен център на Балканите”; „Токът трябва да е евтин, докато доходите ни не станат като европейските”; „Енергетиката е печеливша и трябва да е в държавни ръце, затова нека национализираме ЕРП-тата” „Енергетиката е монопол, който ДКЕВР трябва да регулира, за да не може капиталистите да експлоатират бедния народ” са част от клишетата, които се повтарят като мантра през последното десетилетие. И те са основата, която служи за аргументация на държавната намеса в този сектор. А тя идва дюшеш на политиците, които в името на „Народа”, но повече в това на личното си облагодетелстване, прокараха куп вредни мерки.

Една от тях например беше несполучилото строителство на АЕЦ „Белене”, за което се изсипаха няколко милиарда лева и в крайна сметка загубите бяха за НЕК, т.е. за данъкоплатците. И всичко на базата на фалшиви разчети и прогнози, жаждата за някоя и друга комисиона от страна на политиците и мегаломанията и наивността на „Народа”. А най-вероятната загуба при арбитража с „Атомстройекспорт” съвсем ще влоши нещата.

Друга вредна политика е запазването на редица фирми в сектора като държавни. Техните средства позволиха на управляващите от последните 4 правителства да разполагат с огромен финансов ресурс, който да депозират в приятелска банка, чрез нея да сложат ръка върху други сектори от икономиката, като БТК и Булгартабак например, и накрая да фалират същата приятелска банка, принуждавайки данъкоплатеца пак да плаща сметката на обяд, който не е изял лично.

Трета вредна политика беше свалянето на цената на тока, което първото правителство на ГЕРБ и последвалото го правителство на Пламен Орешарски направиха на няколко пъти. Освен, че енергетиката прегря от дефицити и скоро ще има не един и два фалити, свалянето на тока доведе до това, че който потребява повече печели повече от понижението на цената, а не печелят най-бедните, заради които уж беше предприето намалението. Далеч по-ефективен механизъм за решаване на проблемите би била либерализацията на сектора и раздаване на енергийни помощи / ваучери на по-бедните.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!