ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Вчера по-левичарският от двата големи синдиката – КНСБ – докара свои членове пред парламента на протест срещу промените в пенсионната система и редица други елементи от бюджета, с които те не са съгласни. Разбира се, целта на синдикалния натиск е да се дадат още пари на определена група работници, които ще бъдат платени от другите членове на обществото. Нека разгледаме детайлите на декларацията точка по точка за по-задълбочен поглед на исканията:
1. Възстановяване на отнетото право за обратно получаване на платения данък на работещите с доходи равни на минималната работна заплата за страната;
Това е по-скоро добра идея – колкото по-малко хора трябва стават данъчни крепостници на държавата, толкова по-добре. Проблемът идва от това, че в същото време много от получателите на кредита с охота ползват различни „социални“ привилегии, за които плащаме останалите. Затова нека има данъчен кредит, но да не идва и с безплатен обяд.
2. Незабавно приемане на законовата норма за криминализиране укриването на осигурителни вноски, за да се повишат гаранциите за правата на работещите и се обезпечи допълнителен финансов ресурс от 200 милиона лева.
Напълно ужасна идея! Да направиш престъпление това, че голям брой хора са наясно как осигуровките им отиват в бездънна каца и затова се отказават да плащат, е изключително глупаво. Още през 2009 г. Красен Станчев призова да можем да излезем от системата – нито да ѝ плащаме, нито да получаваме нейните „услуги“. Всеки индивид трябва да е свободен сам да решава дали да се исугирява и как, а не да е задължен да плаща за вечно дефицитния бюджет на НЗОК. А в главите на КНСБ актвистите се върти затвор като решение …
3. Въвеждане на данъка върху финансовите транзакции, който ще генерира допълнителни бюджетни приходи от 200 милиона лева, за да се подкрепят разходните политики със социално предназначение – недофинансираните мерки в образованието и заетостта.
Tова предложение е стара червена класика – да удариш всички хора, ползващи банкови услуги, за да финансираш преразпределение към твоя електорат/лоби център. Да не говорим и за тежестта върху фирмите, които ще трябва да плащат още един данък – благодаря ви синдикати, че се грижите (за пореден път) хората да имат работа и бизнесът да създава стойност.
Нещо повече – няма как от транзакции, които средно възлизат на под 1 млн. лв. дневно, да се изземат 200 млн. лв. за една година. По-реалистична цифра би била 1-2 млн. лв., т.е. около 200 пъти по-малко, отколкото авторите на предложението посочват. В случая очевидно синдикатите използват измама в опитват да манипулират публичното мнение с бомбастични нереални цифри.
4. Отмяна на увеличението на пенсионната възраст през 2015 г. Разработване на комплексни и дългосрочни мерки за развитие на пенсионната реформа, подкрепени с максимално възможен обществен и политически консенсус.
Подобна отмяна може да доведе до само едно нещо – още по-големи дефицити в пенсионната система, която в действителност е абсолютно фалирала – дупката за последните четири години вече гони 20 млрд. лв. И ако погледнете разходите за държавно обществено осигуряване (сериозната част от които са за пенсии), ще видите постоянен растеж на дефицита.
Фиг. 1: Финансово състояние на ДОО, 2009-2013 г.
Източник: Доклад на НОИ 2014 г.
5. Гарантиране правото, условията и механизмите на ранното пенсиониране, чрез удължаване срока на действие на § 4 от ПЗР на КСО поне до края на 2015г., с цел намиране на справедливо, дълготрайно и поносимо решение.
Тук важат разсъжденията от предишната точка. Видно е, че синдикатите целят защита на конкретни групи (основно в публичния сектор) за сметка прогресивното влошаване на ситуацията с бюджетните финанси и прехвърлянето на задъжления към по-младите и работещите.
6. Отказ от орязване на финансовия ресурс за издръжка и ефективното функциониране на институциите с контролни функции и работещи на «терен», които предоставят услуги и/или социална закрила на гражданите и фирмите.
Това предложение звучи като „да има и за нас нещо“, защото кой друг освен синдикатите би могъл да защити социално гражданите и фирмите. Как изобщо бихте работили без синдикатите да получават милиони (я по еврофондове, я по други начини)?
Както самият президент на КНСБ спомена, протестите не целят да свалят кабинета. Просто надуват мускули, в опит да притискат политиците от четворната коалиция. Голямата опасност идва от това, че послушат ли ги веднъж управляващите, ще пуснат публичните финанси по пързалката на дълга, по която всъщност вече сме тръгнали (догодина ще ударим държавни борчове с размер 30% от брутния вътрешен продукт). А този сценарий е чудесен за всеки синдикат: криза, в която да обединят работническите маси… които самите те са вкарали в кризата. Само вижте Гърция.
