За социалната държава – митове, лъжи и лявото пространство

В началото на декември по традиция пъшкам под купчини финални икономически и философски тестове и есета на студентите ми от университета Нортууд в Мичиган. Тази година реших да си почина като изслушам запис на събитие организирано от прятелите ми в БЛО – дебат между Петър Ганев от ИПИ и другарят Волгин. Бях потресен от спокойствието, с което модераторът Стоян Панчев търпеше боецът за “социална справедливост” да сипе неточности, глупости и откровени лъжи върху главите на невинните слушатели.

От епохата на бай Тошо не бях чувал прашасалите марксистки заключеня за това как при капитализма всеки станал богат завлича в бедност хиляди пролетарии, но за пръв път разбирам, че българскят преход е извършен по модела на пазарния “фундаментализъм.” Или аз съм проспал последните 25 години и България е минала Хонг Конг по икономическа свобода или Волгин няма понятие за какво говори. Замаях се от лепенето на етикети “десен” на популисти като Берлускони и “солидарност” върху насилственото изземане на частни ресурси.

За неграмотния коментар свързващ кризата от 2008 с идеите на либертариянството няма и да се хабя да обяснявам. Всеки гимназист може сам да прочете в интернет Австрийската теория на бизнес циклите и да разбере как десетилетията груби намеси на изпълнителната власт в пазарите на имоти и манипулирането на лихвени проценти от Федералния резерв в Съединените Щати причиняват финансовият крах. Това, което ще посъветвам Волгин е да отиде на стаж в Швеция и да се поучи от провала на най-прехвалената социална система в света.

Вече няколко поколеня прогресивисти се опитват да дразнят приятелите ми в Америка с вицове за нехуманната природа на “каубойския” капитализъм и с митове за социалдемокрацията в Скандинавия след Втората световна война. Когато приведем данни за значително по-ниските нива на безработица в САЩ обикновено ни се напомня, че част от обяснението е свързано с последствията от войната с наркотиците – наемане на стотитици хиляди ненужни полицаи и държане под ключ на милиони затворени за престъпления, свързани с наркотиците.

Ако се чудите защо американците не бързат да пробват шведския модел, причината е много проста: тук осъзнаят, че икономическата свобода носи повече възможности и просперитет. Нека помогнем на Волгин като сравним по покупателна способност Швеция с 50-те американски щата. Скандинавският “рай” попада в долните 20% – с около 1 долар на ден по-добре от жителите на щата Монтана. За разлика от Монтана обаче, повече от половината блага саздадени от шведите се изземват и харчат от шведското правителство.

Разказват, че един шведски икономист веднъж опитал да подразни Милтън Фрийдман със следния коментар: “В Скандинавия няма бедност.” На което Фрийдман отвърнал: “Много интересно, в Америка сред скандинавците също няма бедност.” Вероятно някои си мислят, че тенденцията към изравняване на доходите и увеличаването на продължителността на живот в Швеция се дължина социалната държава? Данните обаче показват, че тези процеси започват доста преди налагането на политики на високи данъци и разходи.

Причините за успеха на шведите в Швеция (и още по-забележителният успех на шведите в Америка) се крие в добрата им трудова етика изградена в епохата на свободния капитализъм. За беда икономическият просперитет често води до нравствен упадак. В Швеция този процес докарва социалдемократите на власт. Те управляват страната в продължение на десетилетия с подкрепа между 40 И 50%. Когато дългосрочните последствия от левите политики стават ясни в началото на 21 век електората на партията спада под 1/3.

Ако България трябва да се възхищава на Швеция за нещо, то не е за левите политики на преразпределение, а културните характеристики. Тези черти в характера на скандинавеца, които не само, че не загиват в средата на по-свободни пазари в Америка, но и предоставят огромни предимства. В резултат на същите огромната част от скандинавците емигрирали в американския Среден запад живеят прекрасно – ако ги обособим в отделна държава техният брутен вътрешен продукт на глава от населението ще надмине средния за САЩ с 10 000 долара.

Другарят Волгин изглежда достатъчно интелигентен, за да научи урока от моята мини лекция. Социалната държава на запад е кафез, в които може да се живурка известно време за сметка на натрупаните блага от по-ранни и по-свободни епохи. Тя не може да работи в България – дори номинално левите партии там не могат да застанат реално зад леви политики, защото икономиката е оглозган от социализма кокал.  За просперитет можем единствено да разчитаме на натрупания от хората физически, човешки, предприемачески и социален капитал.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!