ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Юри Иванов*
С времето може и да сме го позабравили, но е очевидна истина, че в социалистическа България хората имаха правото да пътуват, където поискат… стига да не прекрачват външните и вътрешни граници, очертани от партията. Те имаха и правото да правят каквото пожелаят с мечтите си… стига да не прекрачват доста тесните граници на комунистическата идеология и плановото стопанство. Имаха и правото да говорят и пишат, каквото пожелаят – в правилните граници, разбира се.
Аз не харесвам Шарли ебдо. Намирам творчеството на авторите му в по-голямата му част за самоцелно вулгарно, излишно провокативно, а понякога и направо отвратително. Но смятам, че смисълът на идеята за свобода на словото – единственият ѝ смисъл – е да защитава правото на онези, които възприемам като вулгарни, провокативни и отвратителни, да споделят идеите си, без страх от насилие. Ако това го няма, няма да я има и свободата на словото, тъй като всеки човек, естествено харесва своите си идеи и мрази идеите, които им противоречат, а всеки властник е преди всичко човек.
В резултат от атаката над Шарли ебдо в родни и чужди социални мрежи и медии се появиха хора, които заговориха за „границите“ на свободното слово, за „отговорността“ на пишещите и за „вниманието“, с което трябва да се подхожда в журналистическата професия, за да не остане случайно някой обиден. Тези коментатори изглежда не осъзнават, че единствено чисто белият лист няма да обиди никого (и дори това не е сигурно). Нещо повече, те произлизат от същата интелектуална традиция, която крепеше всяка диктатура в последното столетие. Да, границите, които те си представят, едва ли са същите като онези, налагани от комунистическите цензори, но това е разлика в детайлите, а не в принципа.
По ирония на съдбата, в дните след нападението над Шарли ебдо българските регулаторни органи наложиха цяла поредица от напълно несправедливи глоби на родни журналисти и медии, което показва, че веднъж щом принципът е нарушен, остава единствено въпрос на време отворената вратичка да бъде използвана от силните на деня за заглушаване на критичните гласове срещу тях.
Свободата на словото, подобно на свободата да пътуваш и свободата да мечтаеш, може да бъде ограничена единствено от въображението и собствените ти възможности.
А, ако някой някога се почувства засегнат от казаното от някой друг, цивилизованите общества са измислили институциите на съда и независимия арбитраж.
* Вижте и собствения блог на Юри на http://e-lect.net/
Не знам защо сте включили БХК в листа. Ако не знаете в България има закон срещу насаждането на омраза на база религия, етнос и тн. Нещата са несъпоставими.
„Цвилизованите общества са измислили институциите на съда и независимия арбитраж“. В България това не важи и в много случаи се разчита на сигнали от страна на организации като БХК. Валери Симеонов наскоро каза в парламента че циганите са „човекоподобни“.. Знаем в една нормална държава какво би последвало. Никой няма интерес от системното насаждане на омраза и противопоставяне в нашето общество.
И на мен може да не ми харесва какво мисли някой за циганите, но в основата на свободата на словото/мисълта е той да има това право. Без значение дали на БХК или на Емо им харесва
Има разлика между свобода на словото и реч на омраза.