Държавните инвестиции произвеждат икономически растеж? Глупости! – част втора

Материалът е продължение на ТАЗИ СТАТИЯ

Трето, като имаме предвид тази очевидна истина, можем да обясним и привидния успех на държавните инвестиции в Южна Корея. Намесата на държавата да инвестира просто е съвпаднала с период на нараснало самоосъзнаване на много хора като икономически участници, нараснало желание в обществото за повече предприемачество и новаторство, и нараснало одобрение за обществената роля на предприемача и новатора. И наистина, веднага след Корейската война културното влиянието на Съединените щати в Южна Корея е много голямо. В рамките на едно поколение има две значителни революционни промени в културния климат на Корея: промяна в религиозната принадлежност на голяма част от населението (от почти 100% традиционни религии до почти 30% християнство) и промяна в отношението на много от хората към идеята за бизнес, пари, предприемачество, търговия и т.н. Традиционните конфуциански и будистки възгледи за парите и благосъстоянието като “необходимо зло” отстъпват на европейско християнския възглед за позитивната социална функция на бизнеса и предприемачеството. Корея променя мирогледа си много преди да е започнала икономическата промяна, и много преди да са направени каквито и да било инвестиции в икономиката.

По принцип държавните инвестиции действат отрицателно на икономиката, но в Корея, където в този момент тече революция в общественото мнение, новаторството и частната инициатива са в такъв възход, че той неутрализира и превъзмогва отрицателното действие на държавните инвестиции. (Подобно е положението в Швеция в продължение на няколко десетилетия до 90-те.) Икономическият успех на Корея, следователно трябва да се приписва не на държавните инвестиции – които на други места се провалят категорично – а на тази революционна промяна в мисленето на хората относно икономиката и бизнеса. Следователно дори без държавни инвестиции, Корея щеше да постигне същия икономически успех, също както Нидерландия, Англия, Шотландия, Швейцария и Съединените щати са го постигнали без държавни инвестиции при същите обстоятелства.

Относно значимостта на новаторството и промененото отношение към бизнеса и парите за икономическия растеж, можете да намерите повече информация в книгата на Диърдра Макклоски, Буржоазното достойнство (Deirdre McCloskey, Bourgeois Dignity).

Накратко, не държавните инвестиции са постигнали икономическия растеж в Корея, а промененото обществено отношение към предприемачество и новаторство. По същия начин, не строеж на държавни фабрики, а единствено новаторство и предприемачество могат да произведат икономически растеж. Когато държавата се намесва, това само обезсърчава предприемачите и новаторите.

Четвърто, иронията в горната позиция е, че тя приема за даденост, че фабриката не е средство за икономически растеж, а следствие от икономически растеж. В крайна сметка, за да може държавата да инвестира в нещо, тя трябва да има събрани ресурси. Въпросът е, откъде ще дойдат тези събрани ресурси? В абсолютно бедна страна, където няма никакъв икономически растеж, и никаква производителност, държавата не може да събере никакви средства по никакъв начин, независимо по какъв начин се опитва. Значи за да се инвестира във фабрика, трябва предварително да е имало някакъв икономически растеж и растеж на ресурсната база – било в парични ресурси, или в човешки капитал (някой трябва да работи в тази фабрика, нали?), или в материални ресурси или в познание за производствени процеси и така нататък. Ако някой се съмнява, нека си направи държава в Антарктида, където няма население и няма ресурси, и нека да направи държавни инвестиции във фабрики. Да видим какъв икономически растеж ще произведе.

И така, откъде държавата ще вземе тези ресурси за инвестиции?

Единият начин е да обложи с данъци своето си население. Тоест, икономиката на страната трябва вече да има някаква производителност, някакъв предварителен икономически растеж, за да има смисъл облагането с данъци за натрупване на средства за държавни инвестиции. Никой не облага с данъци диваците по поречието на Амазонка, защото няма какво да се облага – няма никаква икономическа основа. Държавата може да натрупа инвестиционни средства само от население, което е вече производително, което вече е постигнало някакъв икономически растеж дори и без държавните инвестиции. Така държавните инвестиции се явяват само следствие от предишен икономически растеж, който би могъл да си продължава и без тях, тъй като си е започнал и без тях. Няма нужда от държавните инвестиции.

Но от друга страна, ако икономическият растеж вече съществува, за да може държавата да го облага с данъци, тогава частните предприемачи и инвеститори на пазара вече имат идея в какво да инвестират, и го правят успешно. Тогава – и това е важно да се разбере – намесата на държавата само отнема инвестиционни средства от тези успешни частни инвеститори, които са създали икономическия растеж, и ги насочва към дейности по избор на бюрократите, които нито имат опит и познание, нито имат личен интерес в каквото и да е начинание освен редовното получаване на заплата. Още по-зле, когато политиците вземат тези решения, прекият интерес е в купуването на гласове за следващите избори, а не в икономическия успех на фабриката. Съвсем пряко и очевидно, държавните инвестиции не само не спомагат за икономическия растеж, нито са причина за него, а могат да дойдат само от предварителен икономически растеж създаден от частни инвестиции, и действат само да отнемат средства от него, и да го спрат.

Другият начин е средствата да се търсят извън страната, от чуждестранни заемодатели. В този случай въпросът е: Кое ще накара чуждестранните заемодатели да инвестират в дадена страна? Никой заемодател не дава автоматично парите си без да е проучил рисковете. Ако един заемодател е готов да инвестира в дадена страна, то е защото там вече има наченки на икономически растеж. Ако диваците по поречието на Амазонка отидат при някой банкер да му искат заем за да си продължат същия начин на живот както преди, или за да изпият парите, няма да получат заем. За да може едно правителство да получи такъв заем, условията за икономически растеж трябва вече да са налице. В такъв случай дори без държавата да иска заем за инвестиции, световните банкери така или иначе биха инвестирали в такава страна. Няма нужда от държавни инвестиции.

Разбира се, някои ще възразят, днес се дават заеми и на страни, които не могат да направят никакъв икономически растеж. Гърция, например. Но Гърция всъщност е потвърждение на това, което казах по-горе, че държавните инвестиции само унищожават икономическия растеж. Гърция е получавала заеми по политически, а не по икономически мотиви. Сега банкерите откриват, че правителствата не произвеждат икономически растеж, независимо колко заеми им се дават. Тоест, не само няма нужда от държавни инвестиции, но в края на краищата държавните инвестиции унищожават икономиката. Надвисналата над Европа и САЩ финансова криза е добър урок за неумолимите икономически реалности в света. Глупостта има последствия.

И така, няма нужда от държавни инвестиции във фабрики, за да има икономически растеж. Първо, защото икономиката не е само фабрики, а множество материални и нематериални ресурси, и фабриките дори не са най-печелившият от тези ресурси. Второ, защото това, което произвежда икономически растеж не са ресурсите сами по себе си, а смелостта на предприемача и усилията на новатора; държавните инвестиции не произвеждат нито предприемачество, нито новаторство, и следователно не могат да доведат до никакъв растеж. Трето, защото дори там, където изглежда, че е имало положителни резултати от държавните инвестиции, всъщност резултатите са дошли от промяна в мисленето на мнозинството от хората, въпреки намесата на държавата. И четвърто, държавните инвестиции са само следствие от предварителен икономически растеж, а не причина за него, и следователно всичко, което правят държавните инвестиции, е да отнемат средства от частните инвеститори и да ги насочват в области, които служат на интересите на чиновници и политици.

Тогава как се произвежда икономически растеж?

Много просто: Трябва да се освободи творчеството на новатори и предприемачи?

Как?

Като им бъде позволено да съсредоточат усилията си в произвеждане на нови неща, с по-добро качество и на по-добри цени?

Как ще стане това, и как ще бъдат мотивирани да го направят?

Като се премахнат държавните регулации, които отнемат време и усилия, и на предприемачите се позволи да запазват за себе си плодовете от своя труд, усилия и открития.

Тоест, държавата да се махне от икономиката, регулациите и разрешителните да се намалят до нула, и данъците да спаднат до нула. Това е единственото решение.

Всичко друго е утопия.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!