ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
За коледните и новогодишните празници правителството реши да ни направи „малка“ изненада. Само за седмица бяха гласувани спорни промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) без какъвто и да е обществен дебат или предварителна оценка за въздействието на приетите нормативни текстове. Много въпросителни, разочарования и бъдещи икономически сътресения управляващите опитаха да скрият зад две фрази, чието истинско значение и смисъл самите те едва ли разбират. Ето кои са те:
Право на свободен избор?! Свободaта на избор е право на всеки един индивид независимо дали той взема решениe, свързанo с ежедневните си нужди или избира в какво да инвестира, как да спестява или въобще по какъв начин да разполага със собствеността си. Нима свободен избор е това, което правителството предлага, когато в основата си плащането на осигуровки е задължение, а не доброволно решение?! Когато по-голямата част от осигурителната вноска служи за финансиране на текущите нужди на НОИ? И само 5% от нея постъпват по индивидуална партида на осигуреното лице в пенсионните фондове на ДЗПО? Ако реално целта на властимащите е да дадат избор на своите съграждани, логично е да ги оставят сами да решават къде и каква част от дохода си желаят да заделят за старини, а не изкуствено да създават опция за някакъв избор. Опция, чрез която възможност се дава само за тези, които поради някаква причина, попадайки в капана на държавното обещание, ще прехвърлят спестяванията си по личните сметки в универсалните пенсионни фондове към анонимната и бездънна система на НОИ. Но не и за онези, които желаят обратния сценарий, а именно тяхната вноска да постъпва единствено в частните пенсионни фондове. Или пък още по-малко за всички останали, които предпочитат друга форма на спестяване/осигуряване.
Държавата е по-добрият стопанин?! Наивно е да се говори за създаване на конкуренция между НОИ и частните пенсионни фондове. Държавното обществено осигуряване (първи стълб на пенсионната система) е изградено въз основа на разходопокривния принцип, т.е. при него средствата за пенсии се изземват от личните доходи на хората в трудоспособна възраст под формата на осигурителни вноски. Те не подлежат на спестяване, не се капитализират, а служат за изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери. Срещу тези вноски работещите получават единствено обещание за изплащане на държавна пенсия, когато встъпят в пенсионна възраст. Държавата не може да бъде добър стопанин, тя не спестява или инвестира получаваните парични средства, а единствено ги преразпределя. Всъщност, дори това не умее, след като години наред хроничните дефицити в системата на ДОО се покриват чрез трансфери от държавния бюджет. А хората не само че нямат лични спестявания, но и вноската, която се отнема от тяхното месечно възнаграждание се оказва крайно недостатъчна, за да закърпи несъвършенствата и грешните стимули, създавани от начина на функциониране на солидарния стълб.
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (втори стълб на пенсионната система) е изградено въз основа на капиталовопокривния принцип, т.е. осигурителните вноски постъпват в универсалните и професионални пенсионни фондове по отделна индивидуална партида за всяко осигурено лице. Те се управляват от частни пенсионноосигурителни дружества, капитализират се и носят доход на осигуряващите се лица. Среднопретеглената доходност на универсалните пенсионни фондове за последните две години по данни на КФН е 5,96%. При средногодишна инфлация от 3% за 2012 г., 0,9% за 2013 г. и отчитана дефлация от началото на 2014-а г.[1] осигурените лица могат да се радват на относително добра доходност в резултат на водената от пенсионноосигурителните дружества инвестиционна политика.
Източник: КФН
Липса на памет и икономическа логика. Част от факторите, обуславящи необходимостта от въвеждането на тристълбовия пенсионен модел през 2000 г. (отрицателен прираст на населението, възходяща тенденция за неосигуряване на работещите лица, ниска събираемост на осигурителните вноски и др.) не изглежда да са се променили към днешна дата. Ако здравият разум, обаче, не надделее и не бъдат прегласувани спорните промени в КСО, вместо стъпка напред към капиталово-натрупваща система, може да отстъпим огромна крачка назад, понасяйки всички последващи икономически и социални негативи.
Резкият завой по отношение на пенсионната система е поредният сигнал, който ще изпрати негативно послание към инвестиционната общност. Не може да очакваме по-високи доходи, стандарт на живот и устойчиво икономическо развитие без ръст на инвестициите, спестяванията, производителността на труда и конкурентоспособността. За сметка на това политическата класа чрез своите непредвидими действия не спира да изпраща негативни сигнали към чуждестранните инвеститори, имащи намерение да започнат бизнес в страната и създадат нови работни места. А отправяйки поглед към местните инвеститори, нещата не изглеждат по-оптимистично. Прехвърлянето на вноските за втора пенсия от частните пенсионни фондове към НОИ е особено упражение, което по пътя на логиката може да доведе до евентуална продажба от пенсионните дружества на ДЦК, корпоративни облигации, акции или други финансови инструменти, в които те влагат (съобразно определените от закона финансови инструменти и инвестиционни лимити, разписани в разпоредбите на КСО) паричните средства на осигурените лица. В един момент обаче липсата на достатъчно ресурс за инвестиране може да замрази активното участие на пенсионните фондове в аукционите на ДЦК (като ключови купувачи на емитирания от държавата дълг [3]), което от своя страна ще постави публичните финанси пред сериозно изпитание. Интересно дали управляващите са помислили за това, когато за пласирането на нови емисии дълг, инвеститорите могат да поискат по-висока доходност? Какъвто и да е отговора на този въпрос, нека не забравяме кой ще трябва да плаща цената на една задлъжняваща икономика. И на фона на общата икономическа картина не липсват подхранваните с времето и превърналите се в непреодолима пречка структурно важни елементи за установяването на привлекателна бизнес среда – липсата на ефективно правораздаване, наличието на корупционни практики, администратични и бюрократични тежести и тн.
Колко къса е човешката памет? Осигуряването на политическо и финансова удобство е колкото краткосрочно, толкова и неефективно решение. Един прочит на тези изменения, като намерение за краткосрочното покриване на дефицита на НОИ за година, две или дори малко повече за пореден път показва политическото пристрастие към отлагане провеждането на наложащи реформи. Но докога?! Според годишния актюерски доклад на НОИ от 2012-а г. се забелязва възходяща тенденция на коефицента на зависимост (съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица) след 2021 г. в резултат на застаряващото население, увеличаване средната продължителност на живот и намаляване броя на заетите лица. По разчети на НОИ той ще достиге 91,4% през 2060 г.[3] Субсидията, която държавата ще трябва да предоставя през следващите няколко години за покриване на дефицита в нереформираната пенсионна система е изчислена на около 2 000, 0 млн. лв. годишно с тенденция за нарастване в дългосрочен план.[4] Не е за пренебрегване демографският проблем, както и всички останали неблагоприятни ефекти от тръгването по лесния, но кратък и погрешен път.
За щастие, с оглед на големия обществен натиск, неприятната изненада остана с отворен край. От ГЕРБ анонсираха възможността да отстъпят от позицията си, макар продължавайки да използват „правото на избор“ като параван за политическите си амбиции. Но, всъщност, страшното не е това, а фактът, че все още има хора, които вярват, че държавата е по-добрата алтернатива и с един замах са готови да се откажат от индивидуалната си свобода да избират, действат и разполагат със собствеността си.
______________________________________________
[1] – Данни на НСИ;
[3] – Виж фиг. 9, стр. 40 от Годишен актюерски доклад на НОИ, 2012 г.;
[3] – Виж табл. 13, стр. 44 от Годишен актюерски доклад на НОИ, 2012 г.
А прави ли Ви впечатление,че една-две години преди пенсиониране се чувстваме толкова уморени и безсилни,че броим дните до заветната мечта,а когато се пенсионираме ни обзема такъв изблик на сили,че се хващаме да работим на още две-три места,където биха работили нашите безработни деца и внуци?!
Преди 1989 година българската икономика имаше нужда от работна ръка/за някои-невероятно,но факт!/,и чрез икономически лостове се стимулираше участието на пенсионерите във всички нейни области.Сега,когато „палачинката се обърна“ и безработицата е над 10%,тези „лостове“ трябва да отпаднат и заменят с други: Преди всичко – РАБОТЕЩИТЕ ПЕНСИОНЕРИ,ОСВЕН ПЕНСИЯТА,ДА ПОЛУЧАВАТ ОТ 50 ДО 70% ОТ ТРУДОВИТЕ СИ ПО ДОГОВОР ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.ОСТАНАЛИТЕ ОТ 30 ДО 50 % РАБОТОДАТЕЛЯТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ВНАСЯ ВЪВ ФОНД „БЕЗРАБОТИЦА“.Тези,които не им“утърва“,ще напуснат и по тоя начин – ще освободят работни места за млади-перспективни кадри.Липсата на евтина пенсионерска работна ръка,по закона за търсенето и предлагането, ще принуди работодателите да повишат трудовите възнаграждения,съгласно приносът на работещия.
За да се въведат такива крути мерки /нали призоваваме за реформи!/,е необходимо да се извършат няколко мероприятия:
1.Чрез предварителни разговори и уговорки да се постигне ПЪЛЕН консенсус между политическите партии,работодателските и други обществени организации,имащи отношение към проблема,за да не се използват за пропаганда и противопоставяне.
2.Да се поведе широкомащабна обяснителна акция,за да се докаже,че това е в полза за нашите деца и внуци.
3.Да се гарантира спазването на този нов принцип,като се осигури неговото повсеместно прилагане чрез контрол и крути санкции при неизпълнение.
Знам,че с това предложение не съм „открил топлата вода“-от години се обсъжда под сюрдинка,но явно-никой не смее да каже „Кралят е гол!“,за да не си навлече проклятието на над един милион „потърпевши“пенсионери.Готов съм да си сложа „главата на дръвника“,на аз съм „Господин никой“.Необходимо е тази идея да бъде прегърната и предложено на Законодателя от Организиция,имаща право на това.Има ли такива?!