ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Движението, което насърчава окупирането на финансовите центрове по целия свят (тръгнало от Уолстрийт в Ню Йорк) стигна мястото, където живея – Лондон. Палатките на протестиращите са разпънати пред катедралата St. Paul, съвсем близо до Лондонската фондова борса. Като човек, който се определя като либертарианец, реших да си направя една кратка разходка до сцената на събитието и да разбера какъв проблем имат хората там с капитализма. В тази статия ще опитам да споделя част от впечатленията си от това първо посещение.
Самият лагер заема половината от неголемия площад пред катедралата, навсякъде са налепени плакати, агитатори раздават флаерчета, има безплатна храна и чай, а в една по-голяма шатра текат лекции на различни „мислители” и „лидери”. Хората около лагера са студенти, разполагащи с време за губене, позастаряли хипари, добро количество окупатори с вид на бездомни и голям брой любопитни туристи (като мен). Различни общества, организации и активисти са си поделили площада и проповядват своята истина за вселената.
Представяйки се за симпатизант на „идеята” (да се лагерува пред различни финансови иституции?), си поговорих с част от тарторите на Окупирай St. Paul. Важно е уточнението, че те са доста на брой и със спорна тежест сред „работническите маси”, и в този смисъл общуването ми с тях в никакъв случай не може да изгради изчерпателен образ на движението. Все пак успях да стигна до три генерални извода:
- Както и на други места по света, участниците в Оccupylsx (Occupy London Stock Exchange = Occupy St. Paul) са аморфна маса с неясни идеи. Когато ги попиташ защо са се събрали да протестират, те дават общи отговори като да „променим света” и „да вземем нещата в свои ръце”. Бъдат ли попитани по-настоятелно разбираш, че някои искат да изкоренят капитализма, други да накажат банкерите и световните елити, трети да спрат войните и глада, четвърти да върнат икономиката на работниците и т.н.
- Въпреки че изглежда като едно приятно хипарско събиране, в лагера има странно напрежение, промъкващо се под повърхността. Хората са мили и усмихнати, когато ги заговориш и се представиш като приятел, но започнеш ли да задаваш въпроси, отношението им се променя. На откритите хората с фотоапарати са гледани на кръв и няколко бяха изгонени от палатката за лекции.Вижда се и съществуващата йерархия, правеща някоя от равните по-равни от останалите – кой може да влезе, кой може да седне, кой може да зададе въпрос.
- Протестиращите всъщност не искат да формулират единни, конкретни искания[1] поради една проста стратегическа причина – знаят (или поне водачите знаят), че така ще се отворят за критицизъм и бързо ще загубят легитимност.
Защо ще загубят легитимност може да се разбере от разговора, в който въвлякох един от представителите на British Socialist Workers Party. Попитах го какво мисли за проблема за икономическото изчисление[2]. Как след блянуванта революция ще се решава какво да се произвежда, по какъв начин, в какво количество и от кого? Отговорът беше, че това става чрез демокрация. Ще се гласува за производството…на всичко. Картинката беше допълнена от това как ще трябва (забележете ударението) всеки да върши и физическа, и умствена работа. Сутрин да чисти паркове, на обед да добива уран в мината, а вечер да проектира сгради.
Сигурен съм, че някои от лидерите на „окупаторите” осъзнават какво ще се случи, ако излязат публично с такива планове за развитие на икономиката, затова продължават да подхвърлят лесно смилаеми клишета и популистки лозунги. Важното е революцията да върви, за последствията ще се мислят по-натам.
Неприятно е усещането, което ми остави срещата със защитниците на 99-те процента и челният сблъсък с тяхното виждане за свобода, зад което се прокрадваше сянката на колективната принуда. То добре може да бъде обяснено с един цитат от Хайек, който казва, че след като се унищожат всички добродетили на индивидуалистичното общество:
„Колективизмът няма какво да постави на тяхно място, и дотолкова, доколкото ги е унищожил, е оставил празнина запълнена с нищо друго освен с искането за подчинение и принудата на индивида да прави това, което колективно е решено, че е добро” [3]
–
[1] Истина е, че са извадили някакви искания написани на малко флаерче, но те са отново от сорта на „истинска демокрация” и „равенство между расите и половете”. Ще ги пратя на всеки заинтересован.
[2] Критицизъм на централното планиране. За първи път е предложен от Мизес през 1920 година и по-късно разширен от Хайек. Свързан е с това как да се разпределят рационално ресурсите в една икономика. Решението на свободния пазар е ценовият механизъм, където хората индивидуално решават как да се разпространява една стока или услуга базирано на тяхното желание да дадат пари за нея.
[3] F.A.Hayek, (1945) The Road to Serfdom – преводът е на автора
