Как гръцкият фалит все пак може да доведе до разпад на ЕС

Франк Холенбек

Гърция отново е сред водещите новини. Това обаче не трябва да изненадва никого. Би било наивно да мислим, че гърците биха приели да останат длъжници завинаги.

Въпреки всички слухове, че Гърция ще бъде принудена да напусне еврозоната, реално няма такъв механизъм, чрез който страните-членки на Европейския съюз (ЕС) да принудят една страна да напусне валутната зона. Обективно погледнато всичко това е една заблуда. Стандартна тактика, използвана от правителствата, имащи за цел да накарат хората да предадат свободата си за малко сигурност.

Към настоящия момент гръцките задължения към различни кредитори надхвърлят 300 млрд. евро. От тях около 200 млрд. евро се оценява гръцкият дълг към европейските институции – Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), които се финансират чрез акумулиране на средства под формата на гаранции от страните членки. Останалата част от дълга са задълженията на страната към МВФ, ЕЦБ и частните кредитори. Ако Гърция обяви неплатежоспособност, най-вероятно това ще бъде главно заради невъзможността да погасява задълженията си към страните-членки на еврозоната. За да се свие дългът на страната до управляемо ниво ще трябва да се отпишат поне 150 млрд. евро.

Гръцкият фалит застрашава ЕС

Разбира се, подобно отписване би означавало, че гаранциите ще влязат в сила. Към настоящия момент държавните лидери в Европа са в паника с оглед на това, че възможността за излизане на Гърция от еврозоната може да се окаже следващият Lehman Brothers. Испания, Италия и Франция гарантират около 50% от този дълг. Един фалит би довел до значително нарастване на дълга на всяка една от тези страни. Подобен сценарий може да се окаже повратна точка за Италия, чието ниво на дълг спрямо БВП надминава 130% и няколко десетилетия практически на нулев икономически растеж. Италия е твърде голяма, за да бъде спасена. Спасяването на банки и произтичащите в резултат на това банкови кризи стават все по-вероятна опция. ЕЦБ най-вероятно ще трябва да пристъпи към монетаризиране на дълга на тези фискално недисциплинирани страни. Така натискът върху Германия да напусне еврозоната може да се окаже твърде голям.

Всъщност, Гърция се намира на водаческото място. Към настоящия момент тя отчита първичен бюджетен излишък, но историческите данни показват, че щом една страна достигне до подобен сценарий е много вероятно тя да фалира през следващите две години. През 1947 г. списание Time цитира следните думи на Джон Мейнард Кейнс: „Ако дължиш на банката хиляди, тогава имаш проблем. Ако дължиш на банката милиони, тогава банката има проблем.“ В сегашната ситуация ЕС има проблем.

Германия предупреди, че няма да отпусне следващите траншове от спасителния пакет за Гърция, ако страната даде заден ход и стопира текущите реформи. Това също е заблуда. Ако има едно нещо, което сме научили от европейските правителства, то е, че държавните лидери са безволеви и винаги ще предпочитат лесната алтернатива, отлагайки решението на проблема с надеждата, че той ще отмине от само себе си. По всяка вероятност Гърция ще получи още пари от ЕС за погасяване на лихвите и главницата срещу обещанието за провеждане на реформи. Разбира се, това нарушава едно от основните правила във финансите. Не хвърляйте добри пари при лоши. В Европа ние постоянно слагаме временни превръзки на неизличимо болни пациенти. Кризата ще бъде забавена, задълбочавайки още повече съществуващите проблеми. Въпросът със задлъжняването не може да бъде решен просто със създаването на нов дълг.

Илюзията за съкращаване на разходите

Един ден цялата система ще рухне. С изключение на Унгария, държавните разходи като процент от БВП нарастват навсякъде в ЕС с всяка следваща година, считано от финансовата криза през 2008 г. насам. Общо за 28-те страни-членки на ЕС държавните разходи достигнаха 49% от БВП през 2013 г. спрямо 45.5% през 2007 г. За Гърция това съотношение се повишава от 46.8% през 2007 г. до 59% през 2013 г.: толкова за илюзията, че се правят икономии.

Безрасъдно е да вярваме, че икономическият растеж ще се завърне, когато една икономика върви в посока на комунистическа Куба вместо на капиталистически Сингапур. Марио Драги говори за реформи, които да направят пазара на труда по-гъвкав. Би било забавно, ако той не беше сериозен. Истинският проблем се крие в един цял век на държавна намеса във всяка една област от живота на хората, нарастваща все повече от 60-те г. на миналия век насам. Не може да се поправи системата; трябва да бъде разрушена и започната от основите.

Европейските икономики не са гъвкави

От 2003 г. до 2013 г. Франция изпитва постоянна „законодателна инфлация“. Да вземем например нормативната уредба за използването на земята. От 80-те до 90-те години на миналия век природозащитниците, с помощта на европейските институции, успяха да въведат множество регулации. Използването на земя трябва да бъде съобразено с държавния градоустойствен план, удовлетворявайки множеството ограничения, сред които законите за крайбрежната ивица, влажните зони, биоразнообразието и закони за опазването на природните зони. Земята за строителство в близост дори до по-малки градове може да бъде 1 000 пъти по-скъпа от земеделската земя. Тези по-високи цени и безброй други ограничения доведоха до застой частното строителство във Франция.

„Демокрацията представлява два вълка и едно агне, които гласуват какво да обядват.“ Имайки предвид, че държавните разходи в много европейски страни надвишават 50% от БВП, можем да заключим, че мнозинството от трудоспособното население работи за правителството. Почти половината заеми, които доведоха Гърция до днешното ѝ състояние, се дължат на привличането на гласоподаватели, поддържащи увеличаването на заплатите в публичния сектор. Въпреки това дори и днес заплатите в публичния сектор на Гърция едва са помръднали. Ако гръцката радикално лява партия „Сириза“ спечели предстоящите избори, тя дори е поела ангажимента да върне малкия брой съкратени работни места, направени в публичния сектор.[1]

Социализъм за богатите

Европа подкрепи Гърция, за да спаси своите банкери. Без спасителна помощ Гърция щеше да фалира и да се върне към драхмата. Щеше да бъде принудена драстично да намали държавните заплати и бонуси в публичния сектор. Но преди всичко щеше да съкрати увеличаването на работните заплати, които я доведоха до днешното ѝ положение и дългово бреме. Вместо това банкерите се отдръпнаха от трудната ситуация, превръщайки частния дълг в публичен. Днес Гърция може да повлече цяла Европа след себе си, в това число и европейския данъкоплатец, който не подозира трудностите, пред които скоро ще трябва да се изправи: трансферирането на богатство от нямащите към имащите.

За съжаление, с оглед на политическата програма, която предлага радикалната левица „Сириза“, икономическата картина в Гърция ще стане много по-мрачна. Не може да отмениш икономическия факт, че ресурсите са оскъдни. Същото е валидно и за икономическата програма на „Подемос“ в Испания и „Националния фронт“ във Франция. Дръжте се, защото в Европа се задават турболетни времена. А не трябваше да става по този начин.

Превод: Ивелина Петрова

Редактор: Даниел Василев

Оригиналния текст можете да прочетете тук.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!