ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Шон Рейгън
Дебатът за Arctic National Wildlife Refuge отново се появи миналата седмица, когато администрацията на Обама обяви нови забрани за необятния, богат на петрол, пейзаж на Аляска. Министерството на вътрешните работи поставя 30 –те хиляди квадратни мили на ANWR под забрана за сондиране, а президентът иска Конгресът да определи резервата като дива природа –най-висшата форма на федерална защита.
Реакциите бяха типични. Индустриални групи заявиха, че ограниченията „връзват ръцете на американците срещу едно бъдеще на достъпна и надеждна енергия.“ Екологични групи похвалиха мярката: „Някои места са просто твърде специални за сондиране.“ каза Jamie Williams, президент на Wilderness Society. Центърът за биологично разнообразие призова Конгреса трайно да защитава зоната „преди да бъде унищожена за краткосрочна печалба.“
Но само говоренето е повърхностно, затова нека опитаме един мисловен експеримент: Какво ще стане, ако оставим съдбата на ANWR на еколозите? Какво щяха да направят те, ако бяха собственици на ANWR?
Вземете предвид National Audubon Society, една от многото екологични групи, подкрепящи новите протекции в ANWR. „Сондирането е мръсна и опасна работа, която в исторически план винаги е водила до разливи и е вредила на околната среда“ казва групата, която отдавна се противопоставя на всяко сондиране в ANWR.
Но да погледнем как Audubon Society управлява своите собствени частни резервати в дивата природа. За близо 50 години групата позволява сондажи за нефт и газ върху своите 26,000 акра резерват Paul J. Rainey в Луизиана. Резерватът защитава важно местообитание за хиляди прелетни птици и други диви животни. Започвайки през 1950-те години, няколко петролни компании пробиват десетки кладенци в резервата.
През 1981 г. Reason разкри историята за сондирането в резервата Rainey. „Газови кладенци в терена, управляван от професионални еколози, може би изглеждат почти толкова не на място, както безплатни напитки на среща на анонимни алкохолици“, пишат John Baden and Rick Stroup. „Какво се случи с враждебността, между тези, които оптимизират ресурси и еколозите? Нима лъвът и агнето лежат заедно в едно и също поле?“
Обществото Audubon гарантира, че сондажът се е правил внимателно. Фирмите трябвало да спазват строги ограничения за сондиране, включително ограничения за изпомпване по време на сезона за гнездене на птиците. Както един журналист отбелязва в списание Audubon „Имаше часови контролен механизъм и когато крановете започват работа, строителните работници трябваше да спрат.“ Тези предпазни мерки са необходими, каза мениджърът на резервата Джон Андерсън, тъй като членовете на Audubon „биха били много гневни, ако замърсяваме собствената си околна среда, нашата собствена земя, нашия собствен резерват.“
Не става въпрос само за резервата Rainey. Audubon е упълномощило също и сондирането в резервата Bernard Baker в Мичиган. В продължение на години нефтен кладенец, намиращ се извън резервата, дава достъп до нефт и газ под повърхността си чрез наклонено-насочено сондиране. Споразумението дава възможност на Audubon да печели възнаграждения от полезните изкопаеми, като същевременно защитава птичите местообитания.
Защо Audubon позволява сондиране в собствените си резервати, но се противопоставя на сондиране на друго място? „Различни стимули водят до различно поведение“ казват Baden и Stroup. Правото на частна собственост кара Audubon да се съобразява с компромисите, свързани с управлението на резервата и алтернативните разходи от оставяне на нефт и газ неизползвани. В замяна на сондирането в резервата Rainey, Audubon печели повече от 25 милиона долара под формата на възнаграждения (royalty), които е можело да бъдат използвани за купуване и защитаване на още повече земя.
Въпреки че производството на петрол и газ в резервата Rainey приключи през 1999 г., Audubon обмисля повторно отваряне на резервата за сондиране. Нови насочващи техники за сондиране дават възможност на компаниите да добиват нефт и газ под резервата с малко или никакво влияние върху обитаваните влажни зони. Печалбите ще помогнат Audubon да се справи с проектите за възстановяване на тресавищата, както и да се бори с бреговата ерозия на резервата.
Обратно в Аляска, историята е много по-различна. Audubon се противопоставя на почти всяко производство на нефт и газ в ANWR и върху всички федерални земи. При публична собственост стимулите за компромис са практически нула. Audubon няма причина да обмисли възможността за развитие в ANWR, защото, за разлика от резервата Rainey, те не стоят в позиция да получат някоя от ползите.
А тези ползи могат да бъдат значителни. Едно изследване на икономистите Matthew Kotchen и Nicholas Burger фиксира стойността на нефта добит под ANWR на 374.0 милиарда долара при цена на петрола от 53 долара на барел – недалеч от днешната цена. С толкова пари еколозите ще бъдат принудени да преценят каква допълнителна екологична стойност може да се получи при позволяване на поне някои сондажи в ANWR.
В края на краищата е възможно, по-важни ползи за околната среда да се намират на друго място. Като един писател от Аляска казва: „Много по-важно от екологична гледна точка е патиците и гъските от Аляска да имат място за презимуване в пренаселена, свръхразвита Калифорния, отколкото патици и гъски от Калифорния да имат място, където да се размножават всяко лято в немноголюдна и неразвита Аляска.“ При частна собственост екологичните групи биха могли да оценят компромиса точно както Audubon направиха в резервата на Rainey, за да се постигнат по-голяма екологична полза.
Този вид балансиран подход е изгубен в дебата за ANWR днес. При публична собственост ANWR приема прекомерна политическа символика: трябва ли да спасим Арктика или да я унищожим заради краткосрочна печалба? Да защитим ли последната голяма пустиня на Америка или да сондираме и сондираме? Резерватът Rainey показва, че не трябва да бъде само едното или само другото. Частната собственост дава на екологичните групи силен стимул да балансират опазването с развитието на ресурсите и да взимат решения относно конкуриращи се нужди по кооперативен, взаимно изгоден начин.
Правата на собственост имат значение. Когато екологичните групи поемат разходите по управлението на техните собствени земи, поведението им често е много по-различно от това, за което се застъпват при земите, които са публична собственост. Опитът на обществото Audubon предполага, че има по-разумен подход към проблемите на околната среда, отколкото този на политическата защита на природата, позната ни днес. Но, за съжаление, не е вероятно да го намерите в политическите дебати около ANWR.
Превод: Мария Неева
Оригиналната статия можете да видите тук: http://reason.com/archives/2015/02/05/what-would-environmentalists-do-if-they
