ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Направих го, най-сетне пропътувах километрите, за да присъствам на едно най-големите събирания на либертарианци в целия свят. Става дума за провелата се от 13 до 15 февруари International Students For Liberty Conference 2015 в огромният Marriott Wardman Park, най-големият хотел във Вашингтон, D.C. Събитието на годината събра повече от 1000 млади либертарианци от цял свят за три дни на лекции, семинари, тренинги, дебати и партита.
Трудно е да се даде един унифициран поглед на събитие като ISFLC – най-голямото годишно събитие на организацията Students For Liberty, към чиито европейски клон принадлежа. Нещото е гигантско – на моменти, програмата достига до 9 (девет) break-out сесии. Т.е. в дълбините на Wardman Park текат 9 отделни лекции на теми от всички краища на либертарианството – Дейвид Фрийдман казва защо трябва да премахнем монопола на държавта върху криминалното право, Students For Sensible Drug Policy ни казват какви са тези разумни политики за наркотиците, FIRE говорят за борбата си за свобода на словото в американските университети, рандистите от The Atlas Society развенчават митове за обективизма, докато в същото време няколко други организации правят обучения за активизъм и намиране на работа.
В зависимост от това на кои лекции, евенти и партита отидеш – ISFLC може да е тотално различен, твой личен експириънс[1]. Дали ще слушаш bleeding heart либертарианците за техния феминизъм, ще прекараш време с надъханите да стават политици момчета от Young Americans For Liberty, ще се закачиш за някое пийнало гуро като Том Палмър или Джефри Тъкър…или пък ще ядеш в Чипотле с европейците, носещи костюми по 1000 евро минимум , си е изцяло твой избор.
Рон Пол и Едуард Сноудън
Но каквото и да си решил да правиш, едва ли би си позволил да пропуснеш голямото присъствие на конференцията – живата легенда на либертарианското движение – Рон Пол. Да, в претъпканата основна зала на хотела, заедно с Judge Andrew Napolitano и с модерацията на Nick Gellespie от Reason, Рон Пол говори за федералния резерв, за войните на американсото правителство, за това как демократи и републиканци си правят услуги, за да харчат повече. За това как Wallstreet и крони-корпорациите печелят чрез монопола на централната банка и чрез парите на данъкоплатците, които поглъщат като субсидии и спасителни пакети.
За съжаление, странните позиции на Пол по темата за войната в Украйна сериозно бяха се отразили на ентусиазма, който винаги съм имал към него – нарочно не се наредих на опашката за снимка, въпреки че години наред съм го искал. Все пак, интересният момент дойде, когато бившият конгресмен беше попитан от руснак в пубкликата, защо осъжда единствено американския империализъм, но някак забравя и дори оправдава руския. Пол се притесни, не беше очаквал такъв въпрос, може би дори не знаеше, че има много европейски либертарианци, които активно критикуваме неговото виждане и коментари за Украйна. Отговорът му беше крачка назад от безумното оправдаване на кремълския режим – каза, че от Донбас трябва да си тръгнат американци, ЕС и руснаците.
За разлика от голяма част от посетителите аз прекарах значително време в различни тренинги за фъндрейзинг (все пак и нашето движение има нужда от интересни събития, книги, статии, флаери), но успях да посетя лекцията на Ron Bailey, кръстена The End of Doom, където той разбива всички малтусиански сценарии за край на света, като демонстрира със статистика колко повече храна произвеждаме на по-малко територия, колко повече залесяваме и защитаваме природата и с каква скорост се развиват технологиите за екологична енергия (въпреки негативното влияние на зелените субсидии). Хванах интерактиванта и пълна със страхотни кратки видеа лекция на Nick Gillespie, в която той ни демонстрираше полибертарианчването на американското общество с уникален хумор и оптимизъм за развитието на движението. Една от основните фигури в Cato Institute, David Boaz, не само ми подписа новата си книга (която донесох в София), но и спомена регионалната конференция на European Students For Liberty, която организирахме през октомври, в речта си.
Включването на Edward Snowden обаче беше черешката на всички лекции и презентации. На огромните екрани в балната зала на хотела, всички успяхме да видим Snowden, който еднозначно и под аплодисментите на цялата зала се припозна с идеите на либертарианството. В същото време, изключително скромно заяви, че „герои няма, само героични постъпки“, което дори накара седящата до мен журналистка от CNN да се замисли. И всъщност беше тъжно, когато при записването на Stossel Show[2], един от клонящите към либертарианство конгресмени (Justin Amash) заяви, че Snowden е „нарушил закон“ и трябва да отговаря за това.
Извън лекциите и официалната част
Разбира се, макар да са важни, лекциите и семинарите не могат да представят изцяло духa на конференцията. Той по-ясно се усеща от разговорите между австралийски и хондураски либертарианци за това как да борят университетски марксисти, от огромната зала пълна с изложители, където дадох мейла си на Либертарианската партия срещу фанелка, на която пише Libertarian, или срещнах колега-стажант от IEA, който вече работи за британския тинк танк и раздава публикациите на института, от французите, които нагъват калифорнийско вино и са толкова щастливи да се видят, защото доскоро са се възприемали като единствените френски либертарианци.
Най-важното послание на събитието обаче може да се намери в думите на изумен американски турист, който в асансьора сподели (докато конферентният бадж беше под палтото ми), че „хотелът е пълен с либертарианци“. И всъщност не само хотелът, никога движението ни не е било по-голямо и най-важното по-добре организирано. Затова ни бяха събрали и Students For Liberty, за да заявят, че идваме, независимо дали корпоративните кронита, сладкодумните социалисти или политическата класа са готови.
[1] В Bloomberg например са го видяли така: http://www.bloomberg.com/politics/features/2015-02-17/bow-ties-and-slam-poetry-this-is-libertarianism-in-2015
[2] По традиция по един епизод се снима на ISFLC
