В теорията на публичния избор (станала особено популярна покрай нобеловата награда на един от бащите й Джеймс Бюканан) се говори за т.нар. „рационално невежество“. То представлява ситуация, в която разходът на ресурс (време, внимание,усилие, т.н.) нужен за това човек да се информира по даден въпрос надхвърля потенциалната полза от научаването на конкретната информация.
Рационалното невежество има особено добро приложение като инструмент, обясняващ гласуването на избори или начинът по който гражданите следят случващото се в политическия живот. Хората работят, учат, отглеждат деца, грижат се за домакинство, опитват се да почиват – на практика, рядко имат времето да се запознаят достатъчно добре с това кой закон се гласува в парламента или дали Реформаторският блок си спазват предизобрните обещания.
Кой се възползва от това?
Специалните интереси (познати и като лобита) разбира се. Те са силно мотивирани да яхнат политиката като инструмент за прокарване на своите цели. Цената на това специалните интереси да спечелят нещо за себе си, разпределена между всички граждани, е често незабележима. Реално данъците на всеки един от нас ще скочат със съвсем малко, ако например увеличим субсидиите за тютюн. В същото време, тези, които лобират за едно подобно увеличение, ще спечелят милиони. И тъй като е напълно рационално да сме невежи относно това какво ни се крои от всевъзможни интереси (да не сме разбрали в забързаното си ежедневие) за лобистите е много по-лесно да получат своето.
Може би това е причината само в последните няколко дни, да виждаме поредното пробуждане на гладни за чужди ресурси лобита, които стремително се хвърлят към инструментите на държавата, за да вземат от останалите членове на обществото.
Няколко пресни примера
- Част от водачите на такси в София подготвят протест, защото (както западните им колеги) не могат да се справят с конкуренцията на новата услуга И вместо да подобрят своите условия, своите коли, своето отношения към клиентите, които са им проблем от години– ще извиват ръце чрез държавата, за да спрат по-добрите конкуренти.
- От Федерацията на българските пчелари са решили, че не им е достатъчно да получават по 3 лв. субсидия от нашите данъци за всеки притежаван кошер. Искат да взимат над 10-торно по-голяма сума – 40 лв. Разбира се, ако не им се даде от парите на останалите трудещи се,ще протестират, ще затаврят пътища и т.н.
- Парламентът вече гласува абсурден закон за земята, който предвижда глоби за чужденци извън ЕС, притежаващи земя в България. Атакистко безумие, което ще има особено тежки последствия за пазара на ценни книжа. Какъв е смисълът на схемата, бихте се запитали – нашите хора да купят земята на по-добра цена, разбира се. Повече информация за казуса в статията на Красен Станчев – http://ime.bg/bg/articles/absurdyt-s-novite-promeni-v-zakona-za-zemyata/
- Само преди месец, правителството поддаде под натиска на едни от най-опасните лобисти – синдикатите. Като резултат, на БДЖ бяха гласувани над 100 млн. лв. субсидии и бяха пуснати спрените влакове-призаци. Така и до днес продължават да пътуват композиции с трима (3) пътника…а ние продължаваме да плащаме за това.
- Хитреците от „дясното“ правителство, са решили да продължат опита си за национализация на втория стълб на пенсионното осигуряване като „стимулират“ фондовете да инвестират в държавно строителство на инфраструктура. За правителството и строителното лоби – профит, за нас –сещате се.
- И като един хубав капак – вторият кабинет на Борисов отново ще опита да направи критиката срещу партиите наказуема. Нещо подобно на схемата, която ползваха да наказват свободни медии чрез КФН за говорене против сбъркания банков модел. Повече информация от в. Сега – http://www.segabg.com/article.php?id=742321
Дори и да не се интересуваме от политика, тя рано или късно ще ти почука на вратата, я за да поиска пари, я за да забрани нещо. И така още по-ясно се вижда колко истина има в определението на Фредерик Бастиа за държавата, наречена от него голямата фикция, чрез която всеки се опитва да живее на гърба на всички останали.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Жалко, че относително малко хора осъзнават важността на политиката за техния собствен живот. Като резултат на това, и разбира се не без усилията именно на политиците, „рационалното невежество“ постепенно се превръща в нерационално такова. Последствията са видни – хората гласуват за политици, използващи малки „трикове“, които успяват да ги манипулират и накрая дори не им оставят трохите от вечерята, защото дори тях някой ги е изял вече…