Пикети отстъпва от тезата си за неравенството

Когато френският икономист Тома Пикети издаде своя необятен текст, в който твърди, че постоянното нарастване на икономическото неравенство е неизбежно при капитализма, тезата му и предполагаемата и нейната емпирична основа бързо спечелиха подкрепа сред левичарите, които повториха апела на Пикети за по-голямо преразпределително данъчно облагане.

Други икономисти прекараха много време в проучване на данните и откриха съществени проблеми, а сега самият Пикети полага усилия, за да добави нови обяснения и допълнения към собствената си теза, съобщава финансистът и икономист Robert Rosenkranz в статия за Wall Street Journal.

picketty-otstypva-ot-tezata-si-za-neravenstvoto

Rosenkranz, който е и член на националния съвет във фондацията American Enterprise Institute, обяснява, че централна позиция в книгата на Пикети е неговото уравнение r > g, което твърди, че „) с течение на времето възвръщаемостта на капитала (r) изпреварва темпа на растеж на икономиката (g), което неумолимо води към господството на наследеното богатство. Леви интелектуалци като икономиста от Принстънския университет Пол Кругман използват тезата на г-н Пикети, за да оправдаят политики, които отдавна искат – а именно, много високи данъци за богатите.“

Все пак в предстояща публикация за American Economic Review Пикети твърди, че тезата му е докарана до крайности от идеологически й привърженици.

„Например, аз не разглеждам r > g, като единствен или дори основен инструмент, обясняващ промените в доходите и богатството през ХХ век, или на пътя на неравенството през XXI век“, пише Пикети. „Институционалните промени и политическите сътресения – които до голяма степен могат да се разглеждат като вътрешноприсъщи на неравенството и на самия процес на развитие – са изиграли важна роля в миналото, най-вероятно така ще бъде  и в бъдеще.“

Пикети продължава: „В допълнение аз със сигурност не вярвам, че r > g е полезен инструмент за обсъждане на растящото неравенство на доходите от труд: други механизми и политики са много по-подходящи тук, например, търсенето и предлагането на умения и образование.”

В своята статия в Wall Street Journal, Rosenkranz обяснява защо тезата на Пикети никога не е изглеждала убедителна за него или за много икономисти, които се противопоставят на опростениете и неточни формулировки в кингата, и призовава за смирение от страна на левите интелектуалци, които използват работата на Пикети като идейна основа за собствената си политическа защита.

„Г-н Пикети е готов да се изправи и да каже, че материалът в неговата книгата не поддържа всички възможности, които са му приписани, и че „Капиталът в 21-ви век“ е преди всичко исторически труд“, пише Rosenkranz. „Това със сигурност е достойно. Сега е време тези, които обявяват, че сме се запътили към нова ера на огромно неравенство, да последват примера му.“

Прочетете пълната статия на Robert Rosenkranz „Piketty Corrects the Inequality Crowd“ в Wall Street Journal.

Прочетете “Challenging Piketty’s inequality empirics.”

Прочетете “Challenging the Empirical Contribution of Thomas Piketty’s Capital in the 21st Century,” на Phil Magness and Robert Murphy.

Прочетете “Defeating Piketty’s Charge — A working paper,” на Brad Lips.

Прочетете “5 remaining problems for Thomas Piketty in the wake of the FT controversy,” на Phil Magness.

Прочетете “Join the Inequality Debate,” на Brad Lips.

Прочетете “What Piketty Misses,” на Herbert Grubel.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!