Мораториумът върху износа на дървесина – безпрецедентна държавна намеса

Забраната за изпращане на необработен дървен материал предизвика множество реакции , най-вече заради самата проява на инициатива от страна на правителството. Управляващата коалиция, която започна да се характеризира със спонтанните си решения, атакуващи конкретни проблеми под прикритието на термина „реформа“, още веднъж противопостави бизнесa срещу обществото. Особеният популизъм, виден от сходните позициите по темата в двата политически спектъра, показва именно и характера на поредното спорно решение – то е ненавременно и показно.

Икономическите последици от трите месеца на експортни ограничения, по изчисления на бизнеса, биха довели до 40 млн. лв. преки загуби за около 100 фирми, които износят дървен материал, и още около 800 свързани компании. Също така, ограничаването на износа ще навреди на контактите с чуждестранните клиенти, като буквално ще прекъсне определени бизнес отношенията. Предвид това, че голяма част дружества в сектора се занимават основно с изсичане и пласиране, шансът те да успеят да реализират част от продукцията си на вътрешния пазар, като по този начин намалят загубите си, изглежда минимален.

В средносрочен план мораториумът няма да е най-лошото за предприемачите. Самата цел на въвеждането му е ограничаването на законната и незаконна сеч, за да може да се прокарат и имплементират допълнителни регулации. Те са най-вече свързани с намеса на свободния пазар, като дори се предвижда ограничаване на търговията на дървесина на стоковите борси. Също така в плановете има заложени и по-високи изисквания в държавните поръчки за необработена дървесина и инвестиции в GPS системи за следене на превозните средства на компаниите. Новите регулации на този етап биха наложили на предприятията, които са ориентирано предимно към износ, да преустановят дейността си. Създадени в условията на липса на мониторинг и контрол, тези компании нямат шансове да се адаптират в този си вид на пазара, на който са били конкурентни преди 10 март (датата на обнародването на мораториума).

Затягането на регулациите в един от най-наболелите сектори в страната в крайна сметка би трябвало да е положително нещо. Никой не би искал изсичането на горите в България да продължава. Въпреки това, икономическата политика на правителството показва популизъм и неадекватност. Ставаме свидетели буквално на едно „дърпане на шалтера“ на бизнес, който малко или много е достигнал сегашните си размери благодарение на липсата на всякакви правила и следене за спазването им. Да създадеш такова икономическо образование от безхаберието и липсата на инициатива на предишните и сегашното правителства, да го оставиш да порасне, така че да осигурява препитание на неизвестен брой души, и накрая просто да се опиташ да сложиш край на всичко в рамките на три месеца, като просто оставиш сектора да бъде задушен от липсата пазар посредством мерки, които могат да се тълкуват в разрез на действащото европейско законодателство, е безочливост. Несъмнено ситуацията наподобява случилото се с пенсионните фондове и мораториума върху продажбата на земя на чужденци, като и двата представляват пряка опасност от съсипване на респективните икономически сектори.

От другата страната стои въпросът дали въпросните мерки ще успеят да въведат траен ред в този икономически сектор. Заменянето на дезинформираността относно случващото се в горите с тежък административен апарат, който да следи за спазването на планираните разпоредби, не звучи като формула за успех. Фирмите, които и до сега са нарушавали установения законов ред, най-вероятно ще адаптират своя „бизнес модел“ към „изискванията“ на новите държавни служители, които трябва да се борят с тях, особено ако слуховете за политически чадър отвисоко се окажат истина.

Нещо повече – мораториумът е грешен ход, защото чрез унищожаване на цял отрасъл държавата се опитва да тушира реакцията срещу собствената си неспособност да опазва горите. Тоест един проблем, създаден от държавата (лош стопанисване на горите), се „решава“ чрез създаване на проблеми за други хора. Класически пример за добре познатата ни ситуация, при която се трупат интервенция върху интервенция, за да се скрият проблемите от предишните правителствени действия или регулации в отрасъла.

Въвеждането на допълнителни регулаторни мерки, вместо на ясно дефинирани права на частна собственост върху горите, ще продължи да жъне печалните резултати, които наблюдаваме и в момента. Ограничаването на пазарния принцип, което допринася за безконтролната сеч, досега не е дало резултат нито в енергетиката, нито в секторите споменати по-горе. С оглед на предстоящите събития, вероятността новите ограничения да преустановят въпросната тенденция е малка. Вместо това наблюдаваме още един случай на създаване на индустрия, която оперира извън закона и която, подобно на балон, се надува, спуква и понася със себе си участниците.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!