Сингапур: Една невероятна алтернатива на социалната държава

Джон Гуудман

Лий Куан Ю, първият министър-председател на Сингапур, почина миналата седмица на 91-годишна възраст.[1] Почти всяка биографична бележка в негова памет коментира радикалния преход, който започна под неговото ръководство. Както Джон Фънд констатира в National Review: „Посредством реформи към свободна търговия, формиране на капитал, силно меритократично образование, ниски данъци и надеждна съдебна система Лий повиши дохода на човек от населението на страната си от $500 до около $52 000 годишно към настоящия момент. Това число е с 50% по-високо от доходите във Великобритания – колониалната сила, която управлява Сингапур в продължение на 150 години. От 1970 г. насам средният годишен растеж на доходите е около 7%.“

Част от причините за забележителния ръст на доходите в Сингапур е чисто и просто капитализмът. В доклада „Икономическата свобода по света“, изготвян от Fraser Institute, Сингапур се нарежда втора сред най-свободната икономика в света – Хонг Конг. Като анализаторите от Fraser показват година след година, икономическият растеж и свободните пазари вървят ръка за ръка.

Но Сингапур направи нещо дори още по-забележително от икономическите си постижения. Тя изгради алтернатива на социалната държава от европейски тип. Помислете за всичко онова, за което хората се обръщат към правителството в другите развити страни: пенсии, жилища, образование, медицински грижи и т.н. В Сингапур хората са длъжни да спестяват, за да посрещнат тези си нужди сами.

На моменти нормата на задължителните спестявания достига до 50% от доходите на индивидите. Днес служителите под 50-годишна възраст трябва да заделят 20% от заплатите си, а работодателите трябва да допринесат с още 16%. Тези средства отиват в сметки, където нарастват във времето, докато възникнат специфичните нужди, поради които сметката е била открита. Например, една от възможностите за използване на тези спестявания е за жилище. Около 90% от домакинствата в Сингапур са собственици на дома си – това е и най-високият процент собственици на жилища в света.

Всеобхватната здравна система за индивидуални сметки Медисейв[2] се въвежда в Сингапур през 1984 г. – годината, през която Ричард Ран и аз предложихме въвеждането на медицинския еквивалент на индивидуалните пенсионни сметки в САЩ от трибуната на Wall Street Journal. Днес, при норма на задължителни спестявания от 36% от индивидуалните доходи, 7 процентни пункта биват заделени за здравеопазване, като те се депозират в отделната сметка Медисейв на всеки служител. Освен тази форма на спестявания за здравни нужди, гражданите автоматично биват вписани в катастрофалното държавно здравно осигуряване, въпреки че могат да се откажат. Когато балансът в сметката Медисейв достигне около $ 34,100 (което възлиза почти на средния доход в страната), допълнителните средства, надхвърлящи тази сума, се прехвърлят в друга сметка и могат да бъдат използвани за цели, различни от здравеопазването.

В продължение на много години единствените двама учени в Западния свят, които обръщахме голямо внимание на Сингапур, бяхме икономистът от Вашингтонския университет Майкъл Шерадън и аз. Майкъл подходи към опита на Сингапур от гледна точка на ляво-центристка перспектива, а аз изходих от противоположните възгледи. И двамата стигнахме до едно и също заключение: това е една алтернатива на социалната държава, която работи.

Напоследък доста голям брой други учени „откриха“ Сингапур, особено здравната система в страна – отново, като левите, така и десните намират доста причини за възхищение. Бяха необходими почти три десетилетия, но относно Сингапур вече е тема на една книга, издадена от Brookings Institution, цяла поредица от постове на Остин Фракт и Аарън Керъл, както и един добър общ преглед върху страната от Тайлър Кауен, съдържащ библиография с други проучвания и коментари.

Шерадън наскоро обобщи някои от основните нововъведения в социална политика на Сингапур така: „Стъпка по стъпка Сингапур създаде нова система на социална политика, в чиято основа е изграждането на активи… В света на социалната политика би било трудно да се преувеличи значението и обхвата на това нововъведение… През последните 25 години страната предприе важни стъпки към изграждане на доживотни индивидуални активи, започващо много рано през живота. Тези иновации включват ЕдуСейв,[3] Бейби Боунъс, Спестовната сметка за детско развитие, както и свързаните с тях стимули за изграждане на активи.“

За Джон Фънд най-значимото постижение на Сингапур е избягването на грешките на други страни: „Вярвам, че най-недооценената част от наследството на Лий Куан Ю е неговият метод за гарантиране на това, че едно поколение няма да причини фалит на бъдещите поколения, като егоистично живее отвъд възможностите си. Това е социална държава, която работи. Тя винаги може да се използва за пример на всеки политически лидер, който има куража да каже на хората си истината за способностите на правителството да раздава блага.“

Лично аз ще обобщя философията на Сингапур, както следва:

• Всяко поколение трябва да плаща за себе си.
• Всяко семейство трябва да плаща за себе си.
• Всеки човек трябва да плаща за себе си.
• Само след като някой премине през тези три филтъра би следвало да се обръща към правителството за помощ.

Ако САЩ бяха приели подобен подход на държавна политика, страната нямаше да има проблеми с дефицита.

Превод: Мария Неева

Редакция: Даниел Василев

Оригиналният текст можете е достъпен тук.

[1] 23.03.2015 – бел. прев.

[2] Medisave – буквално „медицински спестявания“; „спестявания за медицински нужди“ – бел. ред.

[3] EduSave – буквално „спестяване за образование“ – бел. ред.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!