Гост статия: Взривоопасен проблем с привкус на управленска безидейност и подплатен с държавна интервенция

Инцидентите в заводи за производство или утилизация на боеприпаси стават все по-срещани в новинарските емисии. За нещастие, независимо от характера им и от причините за тяхното възникване, те се възприемат като нещо случващо се заради частната инициатива в сектора. Този „камък в градината“ на свободния пазар е до голяма степен неточен и некоректен. Причина за това е самото проявление на инцидентите, което показва, че те не са нещо типично само за частните предприятия.  Доказателство за това енапример фактът, че половината от случаите на взривове от 2008г. насам са се случили именно в държавни предприятия или в такива с мажоритарно участие на държавата.

Видимо публичният сектор не се справя по-добре със сигурността в заводите и складовете, Единственият ефект от евентуално прехвърляне на дейностите по утилизация[1] към държавата (каквито гласове се чуха) би  бил намаляване на ефективността на съответния процес и увеличаване на разходите, заради разхитителния характер на гарантираната пазарна позиция и липсата на конкуренция. Тъй като програмата за утилизация на Министерство на отбраната до края на 2015г.[2] работи с определен бюджет, това няма да се окаже целесъобразно, въпреки че кабинетът успява винаги да ни изненада с по някоя „реформа“.

Друг проблем, освен този свързан с безопасността, е загубата на доверие у хората, че свободният пазар може и трябва да се занимава с производство или унищожаване на боеприпаси. Инцидентите, които до тук са взели живота на 19 души, за които тази работа е била малко или много единственият източник на средства, от които 18 в частни предприятия подкрепят тази теза. Въпросът е дали наистина нещастните случаи произхождат от частната инициатива или са плод на липсата на стандарти за качество и адекватен контрол върху дейността, които карат предприемачите да редуцират разходите си за безопасност до санитарния минимум, което в комбинация води и до инциденти. И още повече – каква е системата за понасяне на отговорност, при загуба на човешки живот.

 

Какво гласи законът?

Що се отнася до съхранението на боеприпаси, законът е особено обемен в частта  кой и как може да ги произвежда и съхранява. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира, че МВР[3] може да издава разрешителни[4] за производство и утилизация на лица регистрирани като търговци и разполагащи с подходящия сграден фонд по смисъла на Закона за устройство на територията.  В сравнение с наредбата[5], валидна за обектите под опеката на Министерство на отбраната, не са упоменати никакви конкретни параметри. Вместо това се оставя на усмотрението на служителите от МВР да решат, на база документите на собственика[6], дали едно предприятие е законосъобразно. Същото важи и за работещите в предприятието. Собственикът е длъжен да има квалифициран персонал[7], но никъде не упоменава с каква квалификация. При инцидентът в Горни Лом в края на 2014г., един от служителите сподели в телевизионно интервю, че е обучението е траело само една седмица. В допълнение се оказа, че последният, заедно с около 90% от останалите работници, има основно образование.  Производствен проценс високо ниво на риск каквото е производството или утилизацията на боеприпаси определено изисква малко по-висок стандарт, най-вече в специфичният инструктаж към служителите. За нещастие контролът върху този аспект е не другаде а в Министърството на труда и социалната политика[8].

Ниските изисквания за започване на бизнес в сферата на производството и утилизацията на боеприпаси са едната страна на болезнената монета на споменатите инциденти. Обърнем ли другата забелязваме, че безпредметната държавна регулация на сектора е акомпанирана от практически несъществуващ контрол върху изпълнението ѝ. Да имаш един единствен регулатор в лицето на МВР е леко казано неадекватно при положение, че те лицензират компании, които не отговарят на собствените им изисквания. В резултат на това наблюдаваме едни и същи инциденти отново и отново без да има някакъв опит за атакуване на казуса от страна на институциите, който да е насочен към решаването на същинския проблем.

Реакцията на правителството

Поредицата от инциденти в държавни и публични предприятия показа крещящата нужда от мерки, които да осигурят безопасността на работниците. Въпреки че нормативната уредба и контролът са един от основните проблеми в този рисков сектор, правителството явно има по различна визия за това как да предотврати бъдещи инциденти. За съжаление, това не е „реформа“, която е залегнала в предизборната програма на коалицията само като дума.

Тенденциозно, правителството реши да забрани вноса на боеприпаси за утилизация от чужбина, . Мярката цели да предотврати нови инциденти, подобни на този в Горни Лом, възникнал при обработката на гръцки снаряди. Тя дойде след случката в Иганово, при която се взриви склад за съхранение на ВМЗ Сопот, което навежда на мисълта, че мярката цели по-скоро да се покаже някаква инициатива, отколкото да се постигне нещо конкретно.

Хипотетична частна регулация

В една по различна икономическа реалност, бизнесът в утилизацията и производство на боеприпаси можеше да бъде регулиран от самия себе си. Поради високия експортен потенциал на такава индустрия, присъствието на организация, която да налага стандарти за качество, освен че има икономически смисъл може да се окаже и доходоносен бизнес. Имайки предвид честотата на инцидентите и техния отпечатък върху компаниите, които се занимават с утилизация и производство на боеприпаси, всяка по-голяма фирма би искала да докаже безопасността на своите методи.

UL (Underwriters Laboratories) e един такъв пример. Компанията се занимава с консултантска дейност в областта на производствената сигурност (редом с други услуги в сферата на опазване на околоната среда и т.н.)  и налага стандарти за безопасност на продукцията и производствения процес. Нейните сертификати гарантират спазването на тези стандарти и също така добавят стойност към услугата или производството.

Такава една структура в рисковия сектор на утилизация и производство на боеприпаси би увеличила сигурността на производствения процес значително. Причина за това е наличието на внос от чужбина на амуниции за обрбаотване, както и държавни поръчки. Никоя компания от  сектора няма да позволи спорадичните инциденти да увреждат имиджа ѝ пред потенциалните и сегашни клиенти, което до голяма степен ще остави неконкурентните компании, от гледна точка на безопасността, без приходи, независимо колко евтина услуга предлагат

Обратно в реалността

В светлината на предишните мораториуми забелязваме още веднъж, че склонността на правителството да се намесва на свободния пазар не само, че не спада, но е първият вариант, когато има някакъв проблем. След мораториума върху износа на дървесина, който се опита да заличи един цял сектор, показва решителност да се продължи решаването на казуси по икономически несъобразен начин. Имайки предвид, че истинската причина за инцидентите остава незасегната от сегашната мярка, няма да е изненада за никого, ако нещастните случаи не само не затихнат, но станем свидетели на нов инцидент в близките месеци. Любопитното тогава ще е какво ще направи правителството. Ще отмени ли забраната, ще поеме ли някаква конкретна отговорност и направи нужните правни корекции или, както твърди Мизес, ще увеличи своята намеса с нови мерки?

[1] http://www.standartnews.com/balgariya-politika/nenchev_iska_utilizatsiyata_na_boepripasi_da_bade_samo_v_darzhavni_ratse-277708.html

[2] http://www.mediapool.bg/files/195/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD.PDF

[3] Главна дирекция охранителна полиция към МВР

[4] чл.13

[5] Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на отбраната

[6] чл. 17

[7] чл. 14

[8] „Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 4 – 7 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката.“ – чл. 14, ал.2