ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Икономистът от ЕКИП Даниел Василев взе участие на провелата се в сряда в Народното събрание кръгла маса, на която основно се обсъди темата за собствеността и застрояването по черноморската крайбрежна ивица, категоризирането на териториите, както и собствеността върху дюните и правомощията на частните лица и компании, притежаващи имоти, върху които има такива образования. Тук ще представим неговия очерк за мероприятието и кратък коментар.
Кръглата маса, на която взеха участие министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите (респективно Лиляна Павлова и Ивелина Василева), учени от БАН, съсловни хотелиерски организации, собственици на имоти по крайбрежието и редица „зелени“ неправителствени организации, започна с изложение от страна на двамата министри на еволюцията на законодателната рамка за категоризацията на терените по ивицата и за текущото състояние на собствеността върху дюните. В тази своеобразна първа част научихме, че немалка част от площите, върху които има дюни, всъщност са притежавани от частни лица (3272 декара от 4654 декара площ, върху които има такива формирования).[1] За сметка на това, по думите на министър Ивелина Василева, 65% от крайбрежната ивица[2] попада в защитени зони с различен статут.
По-интересна беше втората част, на която поканените организации имаха думата да отправят въпроси и предложения към присъстващите министри. Никак не изненадващо, много бързо се разрази дебат между представителите на бизнеса и природозащитните организации. Вторите изразиха притеснение за отпадането на статута на Зона А за урбанизираните територии[3] и алармираха за незаконните строежи, но посочиха конкретен брой сгради, закононарушители или някаква по-подробна информация. Всъщност, по думите на министър Павлова, към момента има повдигнато 1 обвинение за незаконен строеж.[4] Разбира се, представителите на „зелените“ организации настояха за още по-строги регулации и дори се прокрадна тезата, че отчуждаването на частните имоти не е нещо нередно, стига да е в името на „обществения интерес“.
От своя страна инвеститорите изтъкнаха, че спазват всички изисквания на никак не леката процедура по издаване на разрешително за строеж, както и че откриването на дюни върху частните имоти се използва като претекст за регулаторна намеса срещу конкретни бизнеси. Чуха се и други смислени предложения, сред които беше тезата на председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин, според когото тежките регулаторни изисквания прогонва инвеститори от страната. Обръщайки се към природозащитниците, той посочи: „Ще запазим природата, но за други народи. Нашите деца мият чиниите, а нашите правнуци няма да живеят в тази хубава страна.“ От своя страна министър Павлова се ангажира повереният ѝ ресор да стане страна по всяко дело за незаконно строителство и, че изготвянето на електронния кадастър е от значение за министерството и за опазването на природата.
Макар да си струва да разгледаме в дълбочина различните аспекти на предложенията, тук накратко ще обърнем внимание на реториката на „зелените“ и двата министри. Многократно се посочи, че защитаването на природата е от „обществен интерес“. Този „термин“ няма никакъв смисъл – само индивидите, а не имагинерното хипотетично „общество“ могат да действат и мислят и, респективно, само отделните индивиди могат да имат „интерес“. Когато се прилага концепцията на „обществения интерес“, винаги трябва някоя конкретна заинтересована страна да дефинира въпросния „интерес“, разбира се в своя полза. Друга притеснителна концепция е издигната от Коирил Петков (от организацията „Да запазим Корал“) теза за несъществуването на абсолютната частна собственост, макар de facto това да е концепция, срещу която не може да се спори – най-малкото е необходима абсолютна частна собственост върху собственото му тяло, за да извършва аргументативен процес, на първо място. А и едва ли господин Петков би изповядвал тази позиция, ако в 4 часа през нощта маскиран индивид „социализира“ собствеността върху автомобила му.
Изразяваме притеснение, че подобни изпразнени от смисъл понятия, както и концепции за несъществуването на „абсолютната“ частна собственост се дискутират на форум от ранга на кръгла маса в Народното събрание. Огромното значение на приватизацията на природата и ясно дефинираната частна собственост сме разгледали другаде.
[1] Тук е моментът да отбележим, че, както нееднократно беше изтъкнато на самата кръгла маса, по силата на чл. 18 от Конституцията плажната ивица е „изключителна държавна собственост“. Според закона строителството върху дюни е забранено.
[2] Дефинирана като територията с дълбочина от 2 км. от морския бряг към сушата.
[3] „В Зона А забранено поставянето на плътни огради, търсенето и проучването на полезни изкопаеми, ограничаване на пешеходния достъп, заустването на отпадъчни води и изхвърляне на отпадъци, употребата на торове и развитието на производства, които замърсяват околната среда. Строителството е разрешено, но извън територията на морските плажове и при спазване на определените от закона изисквания. Тук влизат и дюните, както и защитени територии по „Натура 2000“, които запазват режимите си на опазване т.е. в тях не може да се строи.“ (Източник)
[4] Въпреки обжалваните от природозащитните организации стотици инвестиционни проекти, при които по-голямата част от обжалванията са паднали в съда.
