ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
След серия разследващи репортажи на Нова телевизия, тази сутрин всички печатни и онлайн медии започват деня с еднозначни заглавия от типа „Просвеното министерство призна за масово преписване на матурите“. При много подобен сценарий, след оплаквания от собственика на „Аладин Фуудс“ и Националанта асоциация на млекопреработвателите, се разкри друга обществена тайна, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) налага „такса спокойствие“ на не един или два бизнеса в сферата на хранително-вкусовата промишленост.
Това, по което си приличат безозпасните храни и реалистичните образователни постижения е, че регулацията им, поне на ниво закон, е в ръцете и дори е монополизира от държавата. Институциите, ръководени от правителството, поставят своя печат за качеството на продукта – независимо дали говорим за верига дюнерджийници или за цялото средно образование. От този монопол тръгват и проблемите при матурите и при аладинското пилешко.
Тъй като нито дирекция „Организация, контрол и инспектиране“ в МОН , нито БАБХ имат някаква законова конкуренция виждаме възникването на класически пример за нещо, което икономистите наричат морална опасност (moral hazard). Независимо колко зле се справят със задачите си, независимо колко корупция създават или позволят да се създаде, и двете организации ще продължат да съществуват и работят. Може и някоя глава да падне (като на наглия Пламен Моллов, бивш директор на агенцията), но таксите спокойствие са събрани, дирекцията в МОН и БАБХ остават, с тях и все същите проблеми, но с ново поколение молловци.
Неадекватността на двата регулатора не е останала незабелязана от потребяващите техните сертификати и външни оценявания още преди репортажите и студийните сблъсъци. Едва ли има човек, който да чака документа от БАБХ, за да пазарува сандвичи или пица – разчитаме на това, което виждаме като външен вид, на препоръка от приятел, напоследък и на рейтинги от специализирани сайтове като zavedenia.com и TripAdvisor*.Подобна е ситуацията и в образованието – няма работодател, който да се интересува от постиженията на зрелостните изпити, а университетите ги използват като извинение да пълнят раздутите студентски бройки. А, ако искате да кандидаствате във ВУЗ с цедка на входа, ще ви трябват някои други важни тесотви резултати, като SAT, TOEFL, GRE и т.н. Всичките (по една случайност) администрирани частно на конкурентен принцип.
В този конкурентен принцип можем да намерим и разковничето на проблема – регулаторите, които са в състезание помежду си, не могат да разчитат на монопол, наложен с държавен декрет. Дори повече отколкото при други организации и бизнеси, това на което разчитат е репутация. Ако един регулатор изгуби своето добро име, докато се състезава с други, едва ли ще задържи голяма част от клиентите си. Можем ли да си преставим сценарий, при който CNN правят серия репортажи за масово преписване на SAT, които да не доведат до огромни промени в системата за кандидастване? Или ако се окаже, че TripAdvisor искат „такси“ за по-висок рейтинг?
*Още повече, като знаем, че хората, които внасят развалено ирландско месо, после ги правят началници на началниците в БАБХ – или проверете историята за Миро Мършата
