ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Ако през 2000 година някой ми беше казал, че само след 15 години българският парламент ще прокара закон, който, в макар и несъвършена и неясна и недовършена форма, ще узакони и признае домашното образование, щях да му се изсмея. Е, хайде, не да се изсмея, но поне да се усмихна снизходително на лудия му оптимизъм.
Сега обаче фактът си е факт: след няколко силни граждански кампании в подкрепа на домашното образование през последните 3-4 години в България вече има такъв закон. Той не е съвършен: съвършеният закон за образованието би бил много кратък и би гласял следното: “Държавата се оттегля от областта на образованието, прекратява всяка държавна издръжка на заинтересованите групи (като училищата и учителските синдикати) за сметка на данъкоплатците, връща парите от данъци на семействата и дава пълна свобода на родителите да определят къде, кога и как да образоват децата си, без регулации, данъци, или субсидии.” Може би ще ни трябват още 15 години докато и най-яростните защитници на интервенционизма узреят за истината, че никоя област от живота не е просперирала поради намесата на държавата. Но дотогава имаме поне нещо: децата могат да изберат индивидуална или самостоятелна форма на обучение по желание на ученика или на родителите.
Да принудиш държавата да се откаже от някаква власт върху обществото е по-трудно от това да измъкнеш пресен еленски бут от зъбите на гладен вълк насред цялата глутница. Лично за мен това постижение на българското гражданско общество е от голямо значение: моите деца винаги са били обучавани у дома, дори когато живеехме в България. Те никога не са влизали училище и не са виждали класна стая – поне докато не влязоха в колежа. И се оправят добре. Синът ми е студент последна година в Texas A & M (учи компютърно инженерство) и е член на студентския съвет в университета. По-голямата ми дъщеря е приета в Georgia Tech (престижен университет), индустриално инженерство (престижна дисциплина).
Но личните успехи на моето семейство не са толкова важни. По-важно е, че свободата в България получи сериозна историческа възможност да докаже своите превъзходства. По-точно, привържениците на свободата в България получиха тази сериозна историческа възможност. А всяка историческа възможност също е историческо предизвикателство. И либертарианската общност в България трябва да покаже, че може да се възползва от възможността и да отговори на предизвикателството.
Предизвикателството
Никой реалистично мислещ либертарианец не може да си позволи да допусне, че една дори толкова малка стъпка в полза на повече свобода в някаква област от обществото не може да бъде застрашена. Дори този малък пробив в монолитната стена на държавния монопол вече е заплаха за различни частни групи с вложени в този монопол интереси. Учителските профсъюзи, например; издателите на учебници, също; а и кой знае колко фирми и организации свързани с техническата поддръжка на училищата или с някаква друга страна на държавния образователен процес. Дори ако съвсем малка част от българските родители се възползват от свободата, дадена в закона, тази малка част ще е достатъчно активна, за да бъде трън в очите на образователното статукво и да покаже, че образованието извън държавните училища е като цяло по-евтино и по-качествено. Постепенното осъзнаване на тази истина ще лиши тези групи от политическо влияние и следователно ще намали и тяхното икономическо влияние в обществото. Не е случайно, че синдикалистът Янка Такева хвърля неверни обвинения срещу домашното образование: нейното политическо и икономическо оцеляване зависи от поддържането на държавния монопол и потъпкването на правата на родителите в образованието.
Към политико-икономическите фактори трябва да добавим и идеологическите фактори. Никое образование не е морално или идеологически неутрално; всяко образование винаги е настроено да служи на целите на някаква идеология. Разбира се, мнозина ще възразят, че не може да има никаква идеология в преподаването на математиката или физиката – те са си математика и физика, независимо дали са преподавани от либертарианец, или от етатист. Но образованието не е само математика и физика; то е също литература, история и философия. Тези предмети неизбежно се преподават с някакви пристрастия към определена идеология: и, естествено, държавните училища винаги ще ги преподават с пристрастие към въображаемата позитивна роля на държавата в обществото и според господстващите държавни възгледи. Освен това, образованието не е само предаване на информация; то е също методология на учене, на проверка на знанията, на взаимоотношения между учениците, на социализация. Всички тези фактори оказват непряко влияние върху формирането на отношенията и мирогледа на децата. Дете, което е било обучавано като индивид със свой индивидуален темп на развитие, свои индивидуални интереси и таланти в здравословната среда на семейството, с баланс в своите взаимоотношения с хора от всякакви възрастови групи, ще има съвсем различни нагласи, възгледи и реакции от дете, което е било обучавано в колективната среда на класната стая, където всички деца на еднаква възраст са принудени да имат еднакъв темп на развитие, където личните постижения се оценяват не според индивидуалното дете, а според фантазиите на някакви набедени „експерти” и където взаимоотношенията са ограничени до една и съща възрастова група между три стени и черна дъска. Макар разликата понякога да не е лесно видима за нас, които сме завършили държавни училища, през последните 15 години съм имал многократни възможности да я наблюдавам в моето собствено семейство. И резултатите никак не са благоприятни за държавните училища и тяхната фалшива „социализация“.
Следователно е естествено да очакваме, че тези, които са инвестирали в държавното образование, ще използват всяка възможност да лобират за отмяната на тази точка в закона. Те имат интерес от тази отмяна – и политико-икономически, и идеологически интерес. Моята прогноза е, че те очакват да няма никакво развитие в сферата частното и домашното образование. След известен период от време те ще посочат към тази липса на развитие и ще кажат: “Може и да е добра идея, но тъй като така или иначе никой не се интересува нито има някакви развити програми, не би нанесло никаква вреда, ако тази точка се премахне от закона и се възстанови държавният монопол.” Възможно е при липса на развитие и обществен интерес регионалните инспекторати по образованието да започнат да съставят свои собствени правила, които ефективно да отменят смисъла на закона.
Възможностите
Дори при ограничената свобода, която позволява, законът отваря вратата за контра-предизвикателство срещу държавната образователна система: съвсем официално, законово, и основателно привържениците на свободата в образованието могат да предложат на пазара образователни програми, които да конкурират държавните и да покажат, че частната инициатива може да създава по-добре образовани ученици от тези в държавните училища. Дори ако в самото начало няма много родители, които да се възползват от правата си според новия закон, частната инициатива на пазара може да създаде необходимата психологическа, правна, интелектуална и икономическа атмосфера за превръщане на свободата в образованието установена обществена практика, вместо маргинална приумица на законодателите и на единици родители. Постоянното предлагане на частни алтернативи – както на цялостни учебни програми, така и на учебни планове по отделни предмети – не само ще насърчи много родители да направят стъпката към даване на по-добро образование на своите деца; то също би могло да упражни натиск върху самата държавна образователна система за преосмисляне на нейните методи и принципи на действие. Конкуренцията винаги е нещо добро и ако държавните училища не могат да се конкурират, това може да стане ясно само на фона на частни алтернативи.
Ако малката, но активна и интелигентна либерална и либертарианска общност в България наистина е посветена на образоване на българите относно предимствата на свободата, тази историческа възможност – заедно с предизвикателството по-горе – налага върху нас определени задължения: ние трябва да започнем да произвеждаме и предлагаме на пазара учебни програми. Не една учебна програма, а много. И не задължително цялостни учебни програми – някои може би ще са цялостни, други ще са ограничени до определени предмети. Дори предлагането на отделни учебни материали по конкретни интересни сфери би било сериозен напредък за каузата на свободата в България. И не е задължително да се търси някаква униформеност в програмите нито да се говори за “програмата” за домашно или самостоятелно образование; това, което е нужно, е създаването на атмосфера, благоприятстваща отделянето на родители и ученици от монопола на държавното училище, благоприятстваща индивидуалната и самостоятелна инициатива и благоприятстваща създаването и подхранването на дух на откривателство и инициатива дори в самия процес на търсене на учебни материали. Такава атмосфера може да се създаде не чрез една униформена програма, а чрез многообразие от различни образователни материали, от които съвестните родители да могат да избират подходящите за тяхното дете и за възгледите на тяхното семейство.
Създаването на такава атмосфера ще отнеме обществената инициатива от държавните чиновници. Общественото внимание естествено бива насочвано към онези области, където има видима динамика, където нещо се променя и развива и където има видими успехи. Съществуването на такава позитивна динамична алтернатива на държавната система на образование ще бъде добър отговор на опитите на заинтересованите групи да възстановят държавния монопол.
В дългосрочен план такава пазарна атмосфера ще улесни вземането на решения от повече родители. Докато днес домашното и самостоятелното образование разчитат на смелостта на отделни родители, целта на частните програми трябва да бъде да направи решението по-лесно за по-голям брой родители, които иначе не биха осъществили тази стъпка. Това означава, че програмите трябва да са съзнателно пригодени за българския потребител. Сегашните няколко десетки семейства с домашни ученици в България използват или американски програми, или съставят свои си програми като избират учебници и книги от различни източници. Българските програми за домашно образование – било то цялостни или по отделни предмети – трябва да са настроени за българските деца и родители, като едновременно отчитат особеностите на българската култура и история и избягват характерното свръхродолюбство на държавното образование. За да може домашното образование да демонстрира превъзходни резултати, то трябва да цели едновременно улесняване на работата на българските родители и реализация на децата им на световните пазари на труда.
