ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Обмяна на опит, оценяване, социализация
Както всяка друга инициатива на свободния пазар, методологията на частното и домашното образование не се поддава на строг математически анализ. Различните училища и семейства могат да използват различни начини да образоват децата, а разликите могат да се дължат на множество причини – от семейни и институционални традиции, през личната индивидуалност на учителя или детето, до конкретните цели и разбирания на училището или на семейството. Докато методологията на държавното образование – която до голяма степен е просто произволни фантазии на държавни бюрократи, несвързани нито с пазара, нито с психологията на учениците – може да бъде наложена със закон на всички държавни училища, самото естество на свободното образование изключва такъв централизиран подход. Но все пак трябва да има някакви общи фактори и принципи в образованието, точно както има някакви общи фактори и принципи в предприемачеството, дори ако всеки предприемач има свой характерен почерк. Как е възможно, тогава, частната инициатива в образованието да направи познанието за тези общи фактори общодостъпно, за да не е необходимо всяко семейство или училище наново да преоткрива колелото?
Отговорът може да се намери в примера с предприемачеството. Предприемачеството не е точна наука. То съдържа определени технически умения, като определено ниво на математически способности за съставяне на бюджет или елементарно счетоводство, но в по-голямата си част предприемачеството е обусловено от етични и психологически фактори: смелост, постоянство, способност за откриване на незапълнени пазарни ниши, умения за предвиждане на бъдещо търсене, и т.н. Техническите умения могат да се преподават като училищен предмет. Останалото е въпрос на психологическа нагласа. Създаването на тази психологическа нагласа идва не от научни или технически източници, а от споделяне на опит. Не е случайно, че биографиите на успешните предприемачи са сред бестселърите на пазара; те създават необходимата психологическа нагласа в своите читатели. В крайна сметка не всички читатели стават предприемачи; но онези, които стават, често предварително са били “чираци” при някой предприемач или са се научили от изучаване на споделения опит на онези, чиито биографии са издадени.
По същия начин, частната инициатива в образованието ще има нужда не само от учебници и програми, а също и книги за образованието, като философия на образованието или на учебната програма, или просто лични споделени преживявания на родители, които образоват децата си у дома. Аз си спомням колко важни бяха такива книги за моето семейство, когато започвахме образованието на нашите деца. Особено полезна беше една малка книга, която отдавна вече не е на пазара, Borg Hendrickson, How to Write a Low-Cost/No-Cost Curriculum for Your Home-School Child. Книгата с преживявания на различни семейства с домашни ученици, Nancy Lande, Homeschooling: A Patchwork of Days, също имаше голямо влияние върху формирането на нашия учебен ден; в края на краищата, при липса на точни инструкции, опитът на други семейства остава единственият източник на информация. Издаването на такива книги на български език ще улесни и подкрепи решението на онези родители, които искат да дадат качествено образование на децата си у дома.
Системата на оценяване в държавните училища е безнадеждно колективистична. Тя не насърчава истинско израстване и задълбочени познания; няма никаква възможност за ученика или учителите да забавят или променят учебния процес, за да бъде научена дадена тема. Учебната година е вид интелектуално бягане с препятствия: определен брой препятствия трябва да бъдат прескочени за определено време. И то от всички деца едновременно. Някои учат по-бавно, други – по-бързо, някои имат естествени интереси в математика и природни науки, други в литература, трети в хуманитарните дисциплини, но това няма значение; всички биват оценявани по някакъв изкуствен критерий дали са зазубрили дадено количество думи по всеки предмет за определеното от министерството време. За учениците с по-бързи интелектуални способности тази система е подвеждаща, защото ги награждава без да са положили максимални усилия; за по-бавните системата на оценяване е обезсърчаваща, защото ги наказва за неспособността да се съобразят с фантазиите на образователните чиновници. В крайна сметка, резултатът е сива маса от неиндивиди, всеки от които е насърчен да се нагоди към колектива, но не и да следва свой собствен темп, в своята собствена област.
Така е очевидно защо оценяването на познанията в частното образование трябва да бъде особена грижа на либертарианците; всяка частна инициатива трябва да положи усилия да създаде системи на оценяване, които насърчават индивидуалното развитие на децата, и така дават на родителите истинска информация относно академичния и професионалния напредък на техните деца.
И накрая: “Какво правим със социализацията?” Макар това е най-честият въпрос задаван от държавните учители относно домашното образование, държавното образование реално не дава никаква социализация на децата. Простото аритметично събиране на 30 деца между четири стени не е социализация нито има някакви програми за социализация в държавните училища. Както е посочено многократно, в реалния живот няма такава социализация на хора от една и съща униформена група затворени на едно място с надзирател. (Освен в затворите, разбира се.) В реалния живот общуваме с различни хора, от различни култури и различни възрастови и професионални групи. Тази социализация на реалния живот не може да се постигне в държавното училище; единственото образование, което я постига, е индивидуалното образование, където контактите на детето обхващат хора от всякакви възрасти, както в рамките на семейството, така и сред приятелите на семейството. По-широка общност също е необходима, не само за споделяне на учителски и академичен опит, но също и за създаване на контакти, които след време ще са необходими на децата в тяхната професионална и обществена реализация.
Заключение
Тази малка промяна в закона за образованието наистина отваря врата за либертарианската общност в България. Тя ни дава възможност да развием пазар и създадем продукт далеч по-качествен и по-евтин от държавната система на образование. Тя е също предизвикателство: ще успеят ли либертарианците да докажат на българската общественост, че могат не само да говорят за свободата, но и да се възползват от нея за да създадат създават по-добър и по-ефективен обществен ред от наложения от държавната бюрократична машина? Това означава, че имаме възможност в една област, която в момента е в центъра на общественото внимание, да демонстрираме ясно превъзходствата на частната инициатива.
Тази демонстрация няма да успее, ако просто оставим нещата да си текат както са били. Талантите и уменията на либертарианската общност трябва съзнателно да бъдат насочени към създаване на цялостен нов пазар на образователни идеи, методи и материали; и дори цялостна нова атмосфера на мислене, която ще възпита следващото поколение български деца в индивидуално мислене, смелост, предприемачество и несъобразяване с тълпата. Либертарианската общност има достатъчно интелект и талант за да създаде такъв пазар и такава атмосфера; има също уменията да създаде изобилие от учебни програми и материали, които да изтикат държавната образователна система от пазара и да я лишат от политическо и обществено влияние.
Оттук нататък този интелект, талант и умения трябва да се съчетаят с инициатива.
Защото свободата си заслужава усилията.
