ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През последните няколко седмици из европейските медии се вдигна доста шум около предложението на Ангела Меркел и Франсоа Оланд да се хармонизират корпоративните данъци в европейския съюз. Конкретната идея е да се въведе минимална данъчна ставка, която всички държави-членки в ЕС са длъжни да въведат (подробен план за се очаква да бъде представен на 17 юни). Една такава реформа би могла да има изключително сериозни политически и икономически последствия за цяла Европа и затова е важно да се анализира отблизо.
Основната идея на реформата е да попречи на големи мултинационални компании като Starbucks, Amazon, Apple и други да продължават да избягват високите данъци на страни като Германия и Франция като регистрират приходите си в държави с по-ниски данъчни ставки (Люксембург, Холандия и т.н.). В много случаи по-голямата част от оборота на такива компании се реализира именно в силните икономики на държави като Германия, но поради високите данъци там компаниите предпочитат да регистрират своите оперативни бази в други държави с по-благоприятна данъчна политика.
Такъв тип реформи са били предлагани неколкократно и в миналото, но никога не са били приемани от Европейския парламент заради опозицията от сериозен брой държави членки с по-ниски данъци в тази сфера.
Но все пак, в случай, че една такава реформа бъде приета, какви биха били нейните потенциални ефекти? Въпреки че сама по себе си тя не изглежда като много сериозна реформа, прецедентът, който тя би установила, е много опасен. Опасността се крие във факта, че приемането на данъчна хармонизация за целия съюз отваря вратата към по-нататъшна много по-сериозна и радикална централизация на власт в съюза. Ако данъчната политика в ЕС започне да се ръководи на централно ниво, това би било сериозна заплаха за индивидуалният суверенитет на всички държави-членки, особено за по-малките. Подобен ход би означавал сериозно отдалечаване от първоначалната цел на ЕС – да бъде децентрализиран икономически и външно-политическо обединение на европейските държави.
Но най-важни са потенциалните икономически ефекти. Подобна реформа със сигурност би оказала негативен ефект върху групата малки държави в ЕС с ниски нива на корпоративно данъчно облагане, част от които е и България. Резултатът, който има голяма вероятност да се реализира, е миграцията на на големи компании извън тези по-малки държави понеже данъчната им система вече не е толкова благоприятна.
В случаите на държави като България благоприятният данъчен климат е именно това, което ги държи конкурентни спрямо икономически гиганти като Германия и Франция. В сравнение със страни като България, Германия и Франция имат много по-добре развита инфраструктура, много по-надеждна правосъдна система, по-ниски нива на корупция и т.н. В почти всеки релевантен аспект те са по-напреднали от нас, единственото предимство което ние имаме при привличането на чуждестранни инвеститори са ниските данъци.
И въпреки че основната мишена на тази реформа са големите корпорации, малкият и среден бизнес всъщност също ще бъде сериозно ощетен в страните, в които данъчната ставка ще трябва да бъде вдигната, за да се покрие минимума. По-високи данъци означават по-високи бариери пред създаването на нови предприятия на пазара и би повишило разходите на вече съществуващите. Малките и средни предприятия нямат толкова големи ресурси и възможности колкото големите корпорации, което означава, че в общия случай допълнителните разходи от по-високи данъци е напълно възможно да ги афектират много по-сериозно.
Възможно е по-високата данъчна ставка да означава и по-високи цени за потребителите, редуциране на бизнес операциите и съответно съкращения и увеличение на безработицата. Всички от гореизброените негативни ефекти могат да се проявят, но кои от тях ще бъдат изпитани в действителност – и до каква степен – зависи от три фактора: 1) колко ще е конкретната минимална данъчна ставка (в случай, че реформата бъде приета); 2) как бизнеса ще реши да се адаптира към промените; 3) конкретната икономическа ситуация в държавите директно афектирани от нея.
В България към момента корпоративният данък е 10%. Това автоматично ни поставя в групата държави-членки на ЕС, чиито икономики биха били най-сериозно ощетени от реформата предложена от Франция и Германия. По-високи данъци означават повече приходи в държавната хазна и по-малко за частните предприятия, а в случая на България, с оглед на високите нива на корупция и цялостната неефективност на държавните проекти, тези пари със сигурност биха били по-адекватно употребени от частния сектор.
Отново трябва да се отбележи, че прецедентът, който една такава реформа би поставила, е от изключителна важност. Ако синхронизацията бъде приета страни като Франция и Германия биха могли много по-лесно в бъдеще да прокарат допълнителни реформи в същата посока. Именно затова е възможно първоначалната реформа, в случай че е приета, да не е толкова радикална. Но именно тук се крие опасността, защото е напълно възможно това да е само началото на серия от реформи, чиято цел е да приближи нивата на корпоративно данъчно облагане възможно най-близо до тези в Германия и Франция. Няма нужда да отбелязваме, че ако нещо такова се случи, всички негативни икономически ефекти, които вече отбелязахме като възможни, биха станали още по-сериозни. Само за сравнение, ако се стигне до пълно изравняване на корпоративните данъци за всички държави в ЕС с тези на Германия и Франция за България това би означавало утрояване на данъчната ставка.
Всичко това естествено би навредило на развитието на страни като България, които впоследствие биха изостанали още повече в икономически аспект в сравнение с държави като Германия, Франция и Великобритания. Една от основните първоначални цели на Европейския съюз е да стимулира взаимно сътрудничество и да подпомага развитието на икономически по-изостаналите държави членки, но данъчната реформа предложена от Меркел и Оланд би постигнала точно обратното – по-развитите и богати страни може би ще спечелят, но само за сметка на по-малките и по-изостаналите.
Увеличението на данъците винаги е лоша идея от икономическа, а и дори етична гледна точка, но в този случай казусът е още по-сериозен от обикновено. Прецедентът който предложената реформа би поставила е изключително опасен – както за индивидуалният суверенитет на държавите членки на ЕС така и за икономическото развитие на по-изостаналите европейски икономики, особенно ако в бъдеще се въведат още реформи от този тип. Потенциалните ефекти на една такава реформа са изключително значими и нейното въвеждане би означавало, че Европа тръгва по опасния път на все по-голяма политическа и икономическа централизация.
[1] http://www.kpmg.com/global/en/services/tax/tax-tools-and-resources/pages/corporate-tax-rates-table.aspx
