ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Миналия понеделник стана ясно, че от Министерството на здравеопазването (МЗ) имат сериозното намерение да засилят контрола над „народното здраве“, като въведат санкции за неходене на профилактични прегледи: по-високи здравни вноски за „провинилите се“. Седмица преди това министърът д-р Москов заяви, че иска да облага с 10% акциз вредните храни и съставки като сол, захар, кафе и транс-мастни киселини. Тези мерки на пръв поглед изглеждат резонни и според някои хора биха подобрили здравните ни показатели. Но нека разгледаме казуса по-обстойно.
Неизвестните около въпросните становища на МЗ са озадачаващи. Никой никъде не е упоменал кой и как ще плаща за въпросните профилактични прегледи. От години вече на дневен ред е дефицитът в НЗОК, недостигът на пари, заговори се дори за намаляване на цените на някои клинични пътеки. Изниква въпросът – как ще се профилактира цялото население, след като няма пари? Или от министерството имат намерение да карат личните лекари да извършват прегледите безплатно? Нима не са наясно, че безплатно е само сиренцето в капана за мишки? Но тук възникват и други въпроси:
- Ако не е безплатно, кой ще следи за изпълнението на този план и предотвратяване на евентуални злоупотреби?
- Колко ще струва на данъкоплатците един евентуален орган, имащ за цел да контролира как гражданите и личните лекари спазват предписанията на министъра?
- Как ще бъдат санкционирани хората, които не плащат осигуровки – деца, ученици, студенти, 550 000 държавни служители и около 2 млн пенсионери? За тях глоби ли ще има или нещо друго?
Съвсем друг въпрос е какво ще бъде качеството на обсъжданите задължителни профилактични прегледи. Както добре знаем, държава няма механизъм, чрез който да контролира качеството на здравеопазването. Това означава само едно – властта отново ще разчита на стария марксистки принцип, че количествените натрупвания водят до качествени подобрения. Но ние добре знаем, че това не е така. Няма как да очакваш, че голям брой профилактични прегледи „в насипно състояние“ някак спонтанно ще доведат до подобряване на здравния статус на обществото. Особено в държавно монополизирана система като нашата.
Следователно можем да направим обоснованото предположение, че дори и да влезе в сила, подобна мярка не би имала някакъв сериозен положителен ефект върху здравето на хората. Профилактичните прегледи или няма да се правят (ако на лекарите не се заплаща), или ще се правят на количествен принцип за отбиване на номер, отчитане на бройки и усвояване на пари от съответната пътека.
Междувременно председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров заяви, че бюджетът на НЗОК ще стигне за профилактика само на половината от осигурените граждани. Това отново показва безпомощната ситуация, в която се намира Министерството на здравеопазването. Ако планът за въвеждането на задължителната профилактика бъде приет и индивидите започнат съвестно да спазват изискваният, можем да очакваме само едно: още по-сериозни дефицити в бюджета на НЗОК.
Но най-притеснителна не е липсата на пари, а самата мисъл на управляващите, че могат да накарат хората да се грижат за себе си със закон. Здравето и грижата за него са индивидуална отговорност на всеки един човек, а не на обществото. Идеята, че държавата с поредица от административни мерки, глоби и регулации ще излекува (или профилактира) гражданите е измамна, даже опасна. Тя вкарва в драматична заблуда тези, които й повярват, и застрашава техния живот, правейки ги безотговорни към неговото опазване.
Няма смисъл от насилствена профилактика, ако я няма личната мотивация. Хората, които се грижат за себе си, ходят редовно на профилактични прегледи, спортуват и внимават какво слагат в устата си. Тези, които не го правят, няма да започнат заради административна санкция. Ще започнат само тогава, когато държавата спре да се „грижи“ за тях, използвайки чужди пари; казано иначе, когато знаят, че тяхното лечение е тяхна отговорност и ще се плати от техния джоб, тоест когато социалистическата здравна система се замени със здравни услуги, предоставяни на свободния пазар.
Въпросът с акциза на вредните храни е още по-несъстоятелен.
Първо, облагането с акциз на храни и напитки ще бъде неприятен удар за производителите и апропо за потребителите, защото именно последните са истинските платци на всяка „корпоративна“ ставка. И въпреки че някои хора в България изпитват задоволство, когато бизнесът страда, това е икономически необоснован ход, който ще доведе до увеличаване на цените и/или увеличаване на процента на сивата икономика в сектора.
Второ, министърът, в качеството си и на лекар, би трябвало да знае, че повечето вредни вещества са вредни в определена доза. Солта, например, има препоръчителна дневна доза от 4 грама до 10 грама в зависимост от индивидуалните особености на хората. Нещо повече, солта в малки количества е необходима за нормалното функциониране на организма. Като добавим към това и факта, че солевият баланс е обвързан с водния прием, да се надяваме, че министърът няма да реши да глобява и хората, които не пият достатъчно вода… Тоест, идеята за облагане с акциз на солта противоречи на нормалната човешка логика.
Трето, но най-важно – кое колко е вредно може да бъде обект на научна дискусия. Но правото на личен избор е неприкосновено и не трябва да има условия, при които то да бъде нарушено. Всеки сам е (или би следвало да бъде) господар на своето тяло и да взима крайното решение за това каво да прави с него. Плащането на данък за избора да ядеш сладко или солено, да пиеш кафе или кола, е безпрецедентно погазване на личните свободи на хората.
Министерството на здравеопазването прави точно обратното на необходимото – вместо да се оттегли от живота на гражданите, вместо да освободи медицината от административната си хватка и да я остави на свободния пазар (където безспорно й е мястото), то навлиза още повече в личното пространство на индивида, като стига до крайността да определя какво да има или няма на масата му, като в процеса заплашва обществото с трупане на още дефицити в здравеопазването, които ще бъдат платени от данъкоплатците.
