Депозирай това!

Наскоро в медиите излезе новината, че „кабинетът анализира възможността в България да бъде въведена система за изкупуване на пластмасови бутилки.“ Това е практически същото като при бирените бутилки – плащаме примерно 0.20 лв. повече за всяка пластмасова бутилка и си получаваме парите обратно, но само ако я върнем. Нямаше да обърна особено внимание на този медиен шум, ако не бяха масовите споделяния и реакции на одобрение сред моите контакти в социалните мрежи от типа – „Най-сетне нещо смислено от МОСВ!“ и „Какво чакахме досега?“. И тъй като напоследък ставам свидетел на разцвета на твърде много популярни еко-идеи, реших да коментирам тази, преди да е станало твърде късно.

Депозити – нищо ново под слънцето

Личните ми впечатления от т. нар. депозитната система са още от 90-те години, когато учих в Германия. Помня, че носех пластмасови бутилки обратно до магазина, за да мога да си възстановя депозита. Като студент по „Управление на околната среда и ресурсите“, преживявах напредъка към устойчиво развитие и кръгова икономика от учебниците и участвах в това. Беше въпрос на чест за един бъдещ еколог.

Разбира се, помня че подобна система имаше в България някога в огромен мащаб (макар и за други видове отпадък). Като ученик връщах какво ли не… Едно лято на ММЦ-то с един приятел решихме да изкараме малко пари от стъклени бутилки. Вечерта минахме по плажа и събрахме бутилките. Завлякохме ги до пункта в Приморско. Това са около 5 км. – не беше лека разходка. Половината ги взеха, половината ги отказаха, не помня защо. Бяхме бесни. Скрихме се в едно паркче и безмилостно строшихме всички отхвърлени бутилки. После се промъкнахме зад магазина и отвлякохме 2 каси с празни бутилки. „Върнахме“ ги и бяхме доволни. Бяхме си отмъстили на системата, която се беше опитала да ни прецака.

През 2005 г. се върнах за няколко месеца в Германия. С времето обаче депозитът от 0.10 марки беше достигнал до 0.25 евро. И тогава спрях да купувам напитки в такива опаковки, защото животът ми беше вече различен, твърде често нямах възможност да ги връщам и съответно просто губех парите. Сделката вече не ми харесваше. Устойчивото развитие ми бъркаше сериозно в джоба, а с жена и дете вече не можех да си позволя спасяването на планетата да ме ограбва ежедневно.

Припомням си моята история, докато преглеждам няколко доклада за развитието на депозитната система по света. Оказва се, че тя отлично описва какви стимули създава депозитната система и какво реално се случва с поведението на потребителите и околната среда.

Ефектите от еко-депозитите и „кръговата икономика“

Идеята на въвеждането на депозитна система върху опаковките за напитки е свързана с политическата воля да се постигне т.нар. „кръгова икономика“, която потребява минимално количество нов ресурс и не генерира никакъв отпадък и замърсяване. Това е идея, която звучи страхотно в книжките, но когато се прилага, без връзка с икономическата реалност, може да създаде неочакваните странични ефекти, характерни за всеки централен план. Тъй като е изключително красива и популярна и най-важното – дава възможност на правителствата да оправдават въвеждането на всякакви механизми за „поправяне на грешките“ на свободния пазар – тази концепция е проникнала дълбоко в европейската политика за управление на отпадъците. Намира израз в т. нар. йерархия на отпадъците – закон Божи (тоест на Европейската комисия), който в популярния си вариант казва, че трябва повторно да оползотворяваме или поне да рециклираме всичко възможно. Това, разбира се, не е вярно. Ето текстът от Директивата за отпадъците, който много хора удобно пропускат и който се опитват да изтрият, защото им пречи на „политическите решения“:

„Йерархията на отпадъците като цяло определя приоритетния ред на това какво представлява най-добрата възможност за околната среда…, като отклонението от тази йерархия може да се окаже необходимо за специфични потоци от отпадъци, когато това е оправдано по причини като, inter alia, техническа пригодност, икономическа перспективност и опазване на околната среда…, когато това се основава на съображения, свързани с жизнения цикъл на отпадъците, във връзка с цялостното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.“

Директивата практически казва, че за да се вземе оптимално решение за всеки поток отпадъци, трябва да се направи оценка на жизнения цикъл на алтернативите за управление, комбинирана с анализ разходи-ползи, който да отчете и екологичните въздействия. Точно това правят колегите от denkstatt вече 20 г. в страни като Австрия, Унгария, Германия, Португалия, Швеция и резултатите са следните:

• Екологичните ползи при внедряване на депозитна система за еднократните опаковки, успоредно със система за събиране и рециклиране на отпадъци от опаковки, са минимални и много зависят от конкретните условия във всяка страна. Силно зависими са от поведението на потребителите и ако системата връща обратно по-малко от 70% (а това не се случва автоматично) от пуснатите на пазара опаковки, екологичните ползи са нулеви.
• На теория, депозитът върху еднократните опаковки трябва да доведе до увеличаване на дела на купуване на напитки в многократни опаковки. Да, ама не! Данните от Швеция и Германия ясно показват, че тенденцията за увеличаване дела на еднократните опаковки остава непроменена. Просто хората не искат да се занимават с разнасяне на бутилки, защото могат да инвестират времето си в по-смислени неща.
• Същевременно разходите на системата са огромни. Практиката в Германия показва, че цената за събиране на една еднократна опаковка е 3 пъти по-висока от тази на събраните от контейнерите, както и че еднократните опаковки със задължителен депозит допринасят едва 2,7% за рециклираните обеми в общонационален мащаб. А това е само цената на логистиката от магазина до центровете за рециклиране и не включва остойностяване на времето, което всеки потребител трябва да инвестира, за да се размотава с торби или каси с бутилки.
• Депозитната система навсякъде намалява ефективността на наличните системи с контейнери. Първо, потребителите изхвърлят по-малко в контейнерите, което е търсен ефект. Вторият ефект е, че клошарите изпразват контейнерите избирателно – вадят само това, което могат да предадат в близкия магазин срещу по-добра цена, а останалото остава разхвърляно наоколо. Освен това имат силен стимул да „отвличат“ вече върнати количества, за да ги връщат безкраен брой пъти. Това е класически страничен ефект, който реално компенсира всичките теоретични положителни ефекти от депозита. Разбира се, организациите за оползотворяване на отпадъци губят и в двата случая и инвестициите им за изграждане на сепариращи инсталации се обезсмислят.
• Проучване, поръчано от унгарското правителство през 2004 г. показва, че потенциалните икономическите загуби от евентуалното въвеждане на продуктова такса за всяка пластмасова бутилка са 21 пъти по-големи от евентуалните монетаризирани екологични ползи. С много по-малки инвестиции в системата с контейнери може да се постигнат много по-значими екологични ползи.
• След подобно проучване за австрийското правителство е взето решение Австрия да не въвежда задължителен депозит, а да се създаде доброволна инициатива на индустрията за намаляване на въглеродните емисии в целия жизнен цикъл на опаковките на напитките. Резултатите към края на 2014 г. са много по-добри от прогнозираните: нивото на рециклиране на пластмасови бутилки достига до 58% (което е много близо до максималното възможно на практика), а емисиите спадат въпреки ръста на пазара.

Всичко това съвсем не гарантира, че резултатите от сравнителен анализ разходи-ползи, базиран на оценка на жизнения цикъл на възможните алтернативи за управление на отпадъците от опаковки в България, ще бъдат абсолютно същите. Но все пак дава някои индикации.

Тук пак се намесва прословутата йерархия на отпадъците и казва, че е по-добре да ползваме само опаковки за многократна употреба, тоест бутилки, които да се връщат обратно в заводите и се пълнят отново. Както вече споменах, това е и една от идеите на депозитната система – да накара хората да купуват и разнасят бутилки за пълнене. Йерархията пак греши – анализите ясно показват, че опаковките за многократна употреба водят до огромни разходи и минимални екологични ползи, ако изобщо има такива. Неслучайно свободният пазар, тоест действията, а не говоренето, на потребителя ги отхвърля – делът им навсякъде устойчиво пада.

Но да се върнем на идеята на МОСВ за въвеждане на депозитна система за бутилките за еднократна употреба. Въпреки, че собствените им анализи от 2012 г. ясно показват, че цялата работа е безсмислена, днес отново „се проучва възможността да бъде въведена система, каквато действа в Германия, а немски фирми са въвели и в други държави.“ И за целта ще бъде нает… дилър на Мерцедес, който да отговори на въпроса:

„Мерцедес или друга кола да си купим?“

Аз се сещам какъв ще е отговорът и затова реших да… депозирам това!

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!