Защо са ни икономисти?

Иво Коларов

„Невъзможно е да се разбере историята на икономическата мисъл, ако не обръщаме внимание на факта, че икономиката като такава е предизвикателство към самомнението на властимащите. Един икономист никога не може да бъде любимец на самодръжци и демагози. За тях той винаги си остава смутител, и колкото по-убедени са вътрешно, че възраженията му са обосновани, толкова повече го мразят.“

Лудвиг фон Мизес, Човешкото действие

Нуждата от икономисти е трудна за осъзнаване. Като цяло необходимостта от хора, които изучават обществото и неговите действия в светлината на факта, че не произвеждат някаква конкретна стока нито откриват и обясняват фундаментални природни закони като физиците, химиците и т.н. прави тяхното съществуване трудно за разбиране от повечето хора. Не само това, но, както посочва един известен български предприемач: „икономистите са на върха на социалната пирамида, като под тях са всички създаващи реална стойност и иновации“. Доста несправедливо според повечето хора.

Свободният пазар, който е в основата на икономическото ни благоденствие, ако можеше да говори, надали щеше да е на същото мнение. Причина за това е, че неговото съществуване, до голяма степен се дължи на развитието на икономическата наука. Проследявайки историческото развитие на икономическите взаимоотношения между хората забелязваме, че с увеличаването на разбирането ни за това как най-ефективно и рационално могат да се разпределят благата се увеличава и икономическото ни благоденствие, което е и първата роля на всеки икономист.

С края на средните векове и началото на Ренесанса се появява едно от първите мащабни икономически учения – меркантилизмът. Неговите последователи прокарват политики на засилен протекционизъм, който лимитира търговските взаимоотношения между различните държави. С идеята, че всяка страна трябва да се стреми да ограничи вноса си и да натрупа все повече и повече злато, без да си дава сметка, че златото без свободни търговски взаимовръзки няма особена стойност, меркантилизмът ограничава икономическото развитие на света за три века, но също така спомага и за първоначалното натрупване на капитал.

Вземайки това предвид можем да разберем нуждата от икономисти. Благодарение на усилията и проникновенията на Уилиям Пети и Адам Смит предишните порядки в икономикса биват отхвърлени и се създава нова рамка, която твърди точно обратното – отворете националните граници и произвеждайте онова, което можете да произвеждате най-добре. Това дава старт на икономическата революция във Великобритания, която увеличава благоденствието на хората два пъти само за сто години.

Въпреки всичко и това не било достатъчно за икономистите. Всички се стремили да се конкурират с великите умове на миналото, което довело до създаването на теории, обясняващи все по-добре функциите на пазара, нарастването на благоденствието на хората или в някои случаи отричащи напълно всичко минало и развиващи нови методологии и виждания.

Истината е, че не винаги икономическата наука е раждала правилните решения. Като всяко друго поле за академична изява, много хора се опитват да се различат от всички минали автори, за да могат самите те да останат в историята. Карл Маркс е именно един такъв теоретик. Отричайки всичко предишно и създавайки популистка идеология, която видимо не е издържана в сравнение със съществуващата научна база на времето, той се стреми да остане в историята. Тук се проявява и втората функция на икономиста: да се бори срещу популизма и неистината с всички средства на неговата наука. Да чете и препрочита чуждата хипотеза, да я атакува интелектуално от всяка една страна, да я разнищва и оборва докато напълно я опровергае. И когато популизмът вземе превес и се разпространи, мислители като Мизес и Хайек са там за да го ограничат и изобличат.

Но когато днес хората живеят по-добре от когато и да е било и разполагат с все повече и повече, те бързо забравят смисъла от икономиста, който предполагаемо обитава върха на пирамидата. В такива моменти те са и най-уязвими от едно евентуално „припомняне“. Последната финансова криза беше именно такова събитие. Правителствата по света успяха чрез демагогия да създадат кризата и със същата демагогия да я потулят и вероятно да отложат истинските ѝ ефекти. Гласът на икономиста беше заглушен от този на хората, които по-късно бяха разорени. Днес същите са навели глави, склонни да се откажат от личната си свобода, част от парите си и да станат заложници на огромния дългов балон, който политиците надуват.

Духовните наследници на големите австрийски икономисти следват постулатите им и се борят все по-упорито с този икономически ред, изпълнявайки своята трета функция – борба с демагогията. Стъпвайки на фундаменталните основи на праксеологията и логиката те се опитват да предоставят достатъчно разбираемо обяснение на обикновените хора за това защо и как се случват икономическите кризи. Въпреки това мнозинството не е наясно, че хората, които го управляват са именно и най-големите виновници за неговите икономически несгоди.[1]

Затова на въпроса „Защо са ни икономисти?“ аз отговарям че ни трябват повече икономисти. Нуждаем се от такива, защото ни трябват хора, които търсят истината за това кое е вредно за обществото и могат да се обосноват с факти, а не с агитация. Хора, които са безкомпромисни в интелектуалното ѝ преследване и не правят компромиси с нищо и никого и намират всеобщото икономическо благоденствие за център на работата си, а не мото на предизборна кампания и вместо да си служат с популизъм и демагогия, се борят все по-яростно с тях.

[1] Тук е моментът да се посочи, че теоретиците от Австрийската икономическа школа успяват доста точно да видят задаващите се икономически кризи, за разлика от много свои колеги. Повече информация по въпроса може да се намери тук.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!