Гърция и невъзможността на етатизма

Преди два дни стана ясно, че Европейската комисия издига предложение за отпускане на нов мостов заем за Гърция. Идеята е южната ни съседка да получи 7 млрд. евро с падеж след 3 месеца, като с парите трябва да покрие изплащането на дълговете си към МВФ (3,6 млрд. евро) и Европейската централна банка (3,5 млрд. евро), които падежират до края на месеца. Освен това Гърция ще има нужда от допълнителни 5 млрд. евро за изплащането на дълговете си през идния месец. Ако се случи предлаганият сценарий заемът към Гърция ще се осъществи посредством Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSM), чиито бюджет се попълва от всички страни на Европейския съюз, а не само на членките на Еврозоната.

Социализъм, обещания и илюзия

Още в първото изречение на предложението за приемане на решение на Европейската комисия четем изказване, което значително се разминава с действителността: „Предвид тежките икономически и финансови сътресения, причинени от извънредни обстоятелства извън контрола на правителството, Гърция официално поиска финансова помощ от Европейския съюз…“. В действителност е точно обратното. Тежките „икономически и финансови сътресения“ са причинени именно от контрола на правителството, обещанията на политиците за лесен живот и социални придобивки и колосалния дълг, чрез който администрацията в Атина финансираше въпросните всичко това.

Нека видим динамиката на държавните разходи на Гърция през последните 20 години. Тя е отразена в графика 1.

Графика 1: Абсолютна стойност на Гръцките правителствени (1980-2015 г.)

Източник: Министерство на финансите на Гърция

А сега нека разгледаме и съотношението на дълга на Гърция спрямо брутния вътрешен продукт на страната – то е отразено на графика 2.

Графика 2: Дълг към БВП на Гърция

Източник: Евростат, Tradingeconomics

Тези две графики предоставят много ценна информация, а именно – проблемите с дълговете и високите правителствени разходи са създадени изцяло от политиците в страната, особено след влизането ѝ в Европейския съюз през 1982 г. (въпреки че тенденцията за покачване на дълга съществува и преди това). Те не са просто някакъв еквивалент на икономическо природно бедствие, връхлитащо връз Гърция, което никой не успява да предвиди или контролира. За тях има ясни причини, включително не само желанието на политиците да бъдат преизбрани, но и фундаментално антикапиталистическата култура в страната и искането на избирателите да получават „безплатни“ придобивки.

Някои критици, един от най-изтъкнатите от които е икономистът и нобелов лауреат Пол Кругман, издигат тезата, че до проблемите на Гърция се стигна, тъй като страната прибягна към т.нар. „остеритет“; т.е. според Кругман политиците намалиха държавните разходи, което хвърли икономиката в рецесия. Това гледище се оборва напълно от първата графика. Тя ясно показва, че единственото, което е орязано от правителствените разходи, е онази част от тях, която се прибавя в периода 2005-2009 г. С други думи, политиците в Гърция не осъществяват някакви колосални съкращения на харчовете си, а просто ги връщат на нивото от 2005 г. Ако си позволим да направим по-разговорна аналогия, ситуацията в Гърция е еквивалентна на това човек с диабет да намали дневното си потребление на шоколади от 7 на 5 и да се оплаква, че всичките му проблеми са породени от съкращаването на шоколада и захарта в него.

Принудителната солидарност?

След като видяхме, че за проблемите в Гърция са виновни и политиците, които през последните 30 години увеличават правителствените разходи повече от 20 пъти, и избирателите, гласували за подобни ходове, нека разгледаме предложението на Европейската комисия. Според неговите параметри и ако то влезе в сила всички страни в Европейския съюз ще станат съпричастни със заемите Гърция, независимо дали местните данъкоплатци желаят да го направят, или не. Трябва да отбележим, че ако идеята на ЕК бъде приета (за което е необходимо квалифицирано мнозинство), ще станем свидетели на поредния акт на (почти) принудителна солидарност, след като южната ни съседка получава помощи, ликвидност за банките в страната[1] и опрощаване на 100 млрд. евро от дълга си в края на 2011 г.

Интересно е да се констатира, че подобна солидарност не е насочена от Гърция към относително по-бедните страни; например към онези от тях, в които пенсиите са значително по-ниски (в това число влиза и България).

Кой трябва да плаща?

Един от основните принципи на свободния пазар е, че индивидите не само могат да сключват договори с когото пожелаят, но и носят отговорност за действията си. Например ако някой човек си закупи имот за 500 хил. лв. при все, че доходите му възлизат на 600 лв. на месец, то следва самият той да поеме отговорността за действията си и да бъде наказан, когато спре да погасява дълговите плащания към банката си.

Би следвало да приложим този принцип и към Гърция. След повече от 3 десетилетия на безотговорни политики и прогресивно нарастващи правителствени разходи, именно гърците са тези, които трябва да поемат отговорността и последиците от действията си. Това не включва само политическата класа в страната; тук попадат и избирателите, които фактически позволяват това да се случи чрез вота си, и дори кредиторите, финансиращи начинанията на гръцките политици.

Поредна доза финансова солидарност с трудностите, които южните ни съседи сами попадат, означава да се създаде колосален морален риск. Този ход може да се изтълкува от останалите задлъжнели правителства като предоставяне на празен чек. Всеки рационален политик в страните от Еврозоната би си казал: „Щом Европейската комисия има такъв подход към фалиращите страни, значи аз също мога да харча колкото пожелая, а когато следващото правителство дойде на власт, то просто ще измоли подкрепа от ЕС и другите институции.“

Не бива да забравяме, че идеята зад създаването на Европейския съюз е била той да установи зона, в която хората в отделните страни могат да търгуват свободно помежду си, както и да пътуват между различните държави без ограничения. Замисълът зад тази институция не е бил политиците да могат да харчат колкото пожелаят, като данъкоплатците в останалите страни плащат сметката. Можем да очакваме, че политиката на „солидарност“ с безотговорността на другите ще доведе до още по-тежко задлъжняване на страните в Еврозоната и ЕС и до още по-голям спад на стимулите да се провеждат реформи в посока либерализиране на пазарите и приватизиране на пенсионните системи. Казано по друг начин, повече „солидарност“ значително увеличава риска от необуздани правителствени разходи[2] и все повече фалирали държави в някой бъдещ момент от времето.

[1] Тя се получаваше срещу предоставянето на гръцки правителствени облигации като гаранция. Това създаде колосален морален риск, както и силния мотив на банките да финансират управниците в Гърция.

[2] Не считаме, че критериите от Маастрихт са адекватни за намаляването на правителствените разходи и ролята на държавния апарат в икономиката. Но въпреки че те са изключително либерални към дейността на политиците, дори в настоящия си вид те не се спазват и de facto се провалят напълно предвид целта, поради която бяха въведени.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!