Възможно ли е Гърция да продаде златния си резерв?

Гърците казаха “OXI” на предложените от кредиторите мерки за икономии. Страната прoпусна плащане към МВФ, с което стана първата развита държава, способна да се похвали с такова постижение. Вече втора седмица гръцката банкова система е в „банкова ваканция“, а пазарите тръпнат каква ще е развръзката на настоящата криза.

В цялата суматоха, малко анализатори обръщат сериозно внимание на официалните златни резерви на Гърция. Колко злато притежава южната ни съседка? Къде го съхранява? Има ли някакви по- особени клаузи, касаещи гръцкото злато в подписаните вече спасителни програми? Какво ще се случи при евентуален фалит със златните резерви на страната? Как влияе всичко това на цената на ценния метал?

Колко златен резерв притежава Гърция?

От годишния финансов отчет за 2014г. на Гръцката Централна Банка (ГЦБ) може да се види, че банката притежава „злато и вземания в злато“ на стойност 4,720 млрд. евро, което на цена от 987.769 евро/ унция (към 31.12.2014г.) представлява 148 тона злато. От тези 148 тона, близо 30 тона представляват взимане на ГЦБ от гръцкото правителство свързано със задължителна вноска към МВФ, която всяка държава членка трябва да внесе. Имайки предвид, че Гърция е член на МВФ от самото създаване на организацията през 1945г., част или цялото задължение може да датира от тогава и е странно, че все още присъства в баланса на ГЦБ . Още повече, прибавяйки състоянието на гръцките финанси, надали това задължение някога ще бъде върнато. От пълния отчет за 2013г. става ясно, че около 5 тона са под формата на не-международен стандарт злато(най- вече на монети).

Забележете, че оставащите близо 113 тона злато(148-30-5) са също така „злато и вземания в злато“. За съжаление, не се знае каква част е физическо злато и каква вземания в злато, носещи риска отсрещната страна да не изпълни задължението си. Това се дължи на порочна практика централните банки да не отчитат на отделен ред двете позиции. Меко казано, странни счетоводни стандарти, от които централните банки(с малки изключения) се възползват.

Къде съхранява златния си резерв Гърция?

Липсва й официална информация, каква част от тези 113 тона резерв се намира на територията на Гърция и каква в други юрисдикции. В обяснителните бележки на пълния отчет за 2013г. се споменава единствено, че „голяма част се съхранява извън страната“. На първи март 2013г. Bloomberg публикува статия за официално писмо на ГЦБ към гръцкото министерство на финансите, в което банката твърди, че половината от монетарното злато се съхранява в Гърция, а останалата част е разпределена между Федералната банка на Ню Йорк, Английската централна банка и Швейцария. По– късно информацията е потвърдена от външното министерство на Гърция. Което означава, че преди малко повече от година разпределението на златния резерв е било 50/50, но от тогава насам може коренно да се е променило.

Това че Гърция използва за съхранение на своето злато Федералната банка на Ню Йорк и Английската централна банка не е изненада, имайки предвид значението на двете дестинации за пазара на злато. Златото съхранено в Швейцария може да се намира или 1) в Банката за международни разплащания в Базел, или 2) в Швейцарската национална банка в Берн или 3) в частна бака като Credit Suisse или UBS в Цюрих.

Където и както да са разпределени въпросните 113 тона златен резерв, загадка остава дали се намират в сегрегирани сметки с маркирани и заделени кюлчета, отговарящи на международните стандарти. Не е малка възможността златото да е под формата лизинг или swap транзакция, но ГЦБ не предоставя такава подробна информация. Имайки предвид състоянието на гръцките финанси, отоговорът на този въпрос не е маловажен.

Възможно ли е при фалит на Гърция златния й резерв да бъде конфискуван?

В споразумението между Европейския Фонд за Финансова Стабилност(ЕФФС), правителството на Гърция и Гръцката Централна Банка(ГЦБ) е посочено, че последните две институции губят имунитет срещу конфискуване на техни активи във връзка с неизпълнение на подписаното кредитно споразумение. В същия документ е посочено, че разногласията между двете страни ще се решават спрямо Английското законодателство в съдилища в Люксенбург:

„The Beneficiary Member State and the Bank of Greece hereby irrevocably and unconditionally waive all immunity to which each of them is or may become entitled, in respect of itself or its assets, from legal proceedings in relation to this Agreement, including, without limitation, immunity from suit, judgment or other order, from attachment, arrest or injunction prior to judgment, and from execution and enforcement against its assets to the extent not prohibited by mandatory law“

През февруари 2012г. по време на преговорите за втория спасителен план за Гърция, New York Times публикува материал, в която Лука Кацети, бивш социален министър на Гърция изразява именно недоволството си от тези условия, както и факта, че кредиторите могат да конфискуват златния резерв на страната.

На практика случая не е прецедент. При сделката за спасителния план за кипърския банков сектор през 2013г. изрично се споменава, Кипърския златен резерв и продажбата на 400 мил. евро монетарно злато:

„27. The “programme” scenario takes into account a number of policy measures to strengthen debt sustainability, in particular (i) proceeds generated by privatisation of state-owned assets; (ii) the proceeds from the sale of excess gold reserves owned by the Republic of Cyprus;

29. Sale of excess gold reserves: It is envisaged to use the allocation of future central profits of approx. EUR 0.4 bn, subject to the principle of central bank independence and provided such profit allocation is in line with CBC rules and does not undermine the CBC duties under the Treaties and the Statute. This is estimated to generate one-off revenues to the state.“

Нужно е да се подчертае, че и в случая с Кипър и в случая с Гърция има части от текста, които внасят определена условност над пълната липса на имунитет на централните банки на двете страни(виж.удебеления шрифт на цитатите) пред кредиторите. Важен момент, имайки предвид, че протоколите на Европейската Система от Централни Банки(ЕСЦБ) и ЕЦБ гарантират на ЕЦБ и централните банки на страните в ЕС абсолютна независимост от местните им правителства.Въпреки всичко, вземайки под внимание действията на ЕЦБ и ЕСЦБ към настоящия момент малко скептицизъм по отношение на „независимостта“ не би бил излишен.

Централната банка на Кипър така и не продава златото си. Все пак спекулациите по време на кризата през Април 2013г. за евентуална продажба внасят допълнителна слабост в цената на златото.

Кипър все още притежава 13,9 тона злато , които както в случая на Гърция могат да изплатят малка част от дълга на страната, но могат да предизвикат сериозни колебания в цената на ценния метал. Имайки предвид , че златния резерв на Гърция е около 8 пъти по- голям от този на Кипър, кой знае какъв би бил ефектът върху цената на златото при евентуална продажба(колкото и малко вероятна да изглежда тя към настоящия момент).

Гръцкото злато, ГЦБ и ЕЦБ

В актива на баланса ГЦБ има позиция „Вземания, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви на ЕЦБ“ в размер на 1,178 млрд. евро. Тази позиция представлява вноска, която всяка страна трябва да внесе в ЕЦБ при влизането си в еврозоната. Вноската се определя по формула взимаща под внимание броя на населението и БВП на страната членка. Към момента международните резерви прехвърлени от националните банки към ЕЦБ са в размер на 40,309 млрд. евро и на Гърция се полагат 2,905% от тях, т.е. 1,178 млрд. евро. От тях 85% са във валута, останалите 15% са злато.

Следователно ГЦБ има взимане в злато в размер на 176 мил. евро(15%*1,178 млрд.) или приблизително 5,5 тона злато. Дали при излизане от еврозоната ГЦБ ще има право да върне обратно това злато или ЕЦБ ще покрие свои насрещни вземания от ГЦБ? Интересен казус, имайки предвид, че няма създадена процедура, с която страните членки на еврозоната могат да я напуснат.

Въпросът е още по- интересен в сянката на 100 млрд. евро експозиция на ЕЦБ към гръцката банкова система във връзка с предоставянето на “спешна ликвидна помощ”. Разбира се, ликвидната помощ, одавна се е превърнала в капиталова такава. На практика без нея гръцките банки не могат да посрещнат изтичането на депозити в системата и са обречени на фалит(типичен за системи опериращи на принципа на частичния резерв ). Това е причината ГЦБ да обяви „банкова ваканция“, след като ЕЦБ спря не пожела да вдигне тавана на на спешната ликвидна помощ преди седмица за пореден път. Това не променя факта, че тези близо 100 млрд. евро са обезпечени най- вече с гръцки ценни книжа, които могат да се окажат или по- точно се оказват с нулева стойност.

Имайки предвид, че ЕЦБ е нетен кредитор на ГЦБ и няма ясни правила какво ще се случи, ако Гърция напусне еврозоната, се оказва, че златният резерв на Гърция е застрашен да бъде конфискуван или ГЦБ може да бъде принудена да го продаде.

Връзката между гръцкия златен резерв и цената на златото

Опитът от кризата в Кипър(както и други случаи през годините) показва, че слуховете за евентуална продажба на голямо количество физическо злато са неблагоприятни за цената на ценния метал. Разбира се, има джентълменско споразумение между ЕЦБ и повечето централни банки в Европа да се ограничи продажбата на златни резерви, но в света на централните банкери изключенията са правило.

На теория, плащането към МВФ на стойност 1.55 млрд. евро, което Гърция пропусна да направи, можеше да се случи, ако страната бе продала част от златния си резерв (113 тона или 4 млрд. евро). Плащането можеше да се състои и ако Гърция бе влязла в swap транзакция(за която никога нямаше да научим) с някоя голяма банка, т.е. да размени злато срещу валута. Разбира се, тук влизаме в хипотезата, че ГЦБ е напълно независима от гръцкото правителство и че всяка евентуална транзакция със злато трябва да мине одобрение от ЕЦБ). Също така, на дневен ред седи въпроса, дали въобще ГЦБ притежава златото физически, т.е. дали дори на теория може да встъпи в такива транзакции.

Като цяло, цената на златото в евро трябва да спечели от несигурността, която внася Гръцката криза. Но не там е фундаменталният проблем. Цената на златото може да се вдигне, може и да падне. Въпросът е, не е ли цинизъм да оценяваме какъвто и да е актив с манипулирани пари в една система, лишена от морал?