ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Борислав Щерев | Явор Алексиев
Преди две седмици Палестина беше приета в ЮНЕСКО като официален член – признание, което я постави на равни позиции с всички суверенни държави. Този акт, макар да няма същата сила като официалното признаване от страна на международната общност (в лицето на ООН) и да не носи сериозни предимства и правомощия на палестинското правителство, е ясен сигнал както за амбициите на палестинското ръководство да се сдобие с легитимност, така и за желанието на международната общност да се включи активно в близкоизточния въпрос. Или поне това важи за по-голямата част от международната общност. Големият отсъстващ? САЩ.
Съпротивата на американската дипломация срещу приемането на Палестина в ЮНЕСКО трудно може да се нарече изненадваща. След края на Студената война и разпадането на двуполюсния модел, САЩ бързо се превърнаха в първия абсолютен хегемон в модерната история – положение, което и до днес продължават ожесточено да устояват по редица въпроси. Една от характерните черти на американската външнополитическа доктрина през последните десетилетия е превъплъщаването на страната в ролята на своеобразен Свети Петър. Практиката показва, че именно САЩ определя кой ще „мине” през вратите на ООН в Ню Йорк, като по този начин бъде официално признат като независима държава и член на международната общност, и кой ще остане като бедно сираче отвън.
Преобладаващото мнение през последните две седмици е, че членството в ЮНЕСКО е малка победа за Палестина, въпреки че местното правителство все още трябва да извърви дълъг път до пълноправно членство в ООН. Макар шансовете за това да не се променят особено, приемането в ЮНЕСКО несъмнено е успех, тъй като показва нарастваща международна подкрепа за арабската кауза.
Още по-красноречив е фактът, че решението бе взето въпреки угрозата голяма част от финансирането на международната организация да бъде орязано. Причината? Съгласно заканодателството на САЩ, страната има право да прекъсне плащанията към всяка организация под патронажа на ООН в случай, че съответната организация приеме Палестина за пълноправен член.
Малката победа за демокрацията е, че независимо от американските протести, структурата на ЮНЕСКО позволи безпроблемното приемане на новия член, тъй като нито една държава няма право на вето в Изпълнителния комитет. По този начин „остатъкът от света” даде да се разбере, че не смята вечно да се съобразява с американското мнение и че има собствени виждания за бъдещето на Палестина, Израел и мирния процес.
Същевременно ЮНЕСКО едва ли могат да се похвалят, че са дали аргументиран „отпор” на Щатите, тъй като суспендираната вноска представлява 22% от целия бюджет. Ако вземем предвид, че Израел и Канада също ще спрат да плащат, излиза, че организацията ще загуби около една четвърт от бюджета си. Сега всичко зависи от международната общност. Ако успее да разреши финансовия проблем на организацията, то това може да се окаже първото по-сериозно пробуждане на общността от години. А кой знае… може би дори първата реална стъпка към разрешаването на проблемите в региона.
Е голямо чудо… Израел има гигантско лоби в САЩ и е стратегически партньор в региона. Няма как американците, включая Обама и демократите, да им обърнат гръб без да имат наистина много сериозен повод.
Дори и почти целият свят да ги подкрепи палестинците обаче, няма как каквото и да е решение да бъде взето без съгласието на Израел докато те имат преимуществото на силата. Така че, позицията на САЩ е и донякъде трезва защото евреите твърдо предпочитат да си правят нещата както те знаят. Алтернативата за САЩ е да загубят най-сигурния си партньор в Близкия изток и да оставят една все пак демократична страна без подкрепа в едно доста трудно обкръжение, което може застраши този вид управление. Вярно, че Ирак се задава като втори такъв съюзник в региона, но там големите промени ще станат с времето само.
Така че за мен и решението може да дойде само с времето, докато самите израелтяни не решат демократично да се помирят с палестинците, което да се предаде и като политика на държавата им.
(Явор) Тоест Израел би трябвало е извън/над международното право? Защо Израел да е определящият фактор, след като тя самата е резултат на решение на международната общност?
Не казвам, че нещата не стоят така в действителност. Въпросът е дали така трябва да стоят по принцип. Иначе позицията на САЩ за никого не е изненада. Решението на останалите, обаче, е полъх свеж въздух насред цялата мараня през последните няколко десетилетия, не мислиш ли? 🙂
В крайна сметка международното признание следва да е именно „международно“, а не „американско“, например.
Стоян
Косьо, без да го знаеш (може би) си почитател на реалистите в международните отношения. В случая нямаше как САЩ да изоставят най-важният си съюзник в региона. На мен ми се струва най-разумно палестниците да се откажат от Източен Йерусалим и израелците от някои части на Западния бряг. Имам колега, който е фен на one state solution и даже пише статии за това, но ми се струва вече невъзможно.
И истината е, че колкото и да са силни няма да останат с много лигитимност, ако продължават със селищата.
Е сега международно признание… Ю Осетия и Абхазия са признати от едва шепа страни, но за тях няма почти никакво значение тъй като са в хватката на Русия и не биха могли да съществуват независими… айде за „държавата“ с черноморски достъп може и да не е съвсем така. Така че, международните отношения със сигурност оказват някакво влияние, но ситуацията на място може да е почти напълно независеща от голяма част от света. В случая с Израел, основно с подкрепата на САЩ, те имат икономическа и технологична независимост от мнението на Европа и естествено голяма част от Ислямския свят.
Освен Европа, аз не виждам кой друг би могъл да даде своята пълна и рационална подкрепа за палестинската кауза. БРИК страните (без Р-то) са основно ми се струва интровертно заети да трупат БВП, което означава и липса на заинтересованост да се карат с най-голямата икономика на света. Така че, този наболял проблем си остава трансатлантическа тема за разговор основно между Европа и САЩ, като и двете страни вероятно ще привличат от подкрепата на останалия свят. Аз лично смятам, че умерения натиск върху Израел е полезен, но няма как да се случи чудото без самите гласоподаватели в Израел да изберат да има траен мир.
Ето вижте и какво намерих за записаните реплики между Обама и Саркози на срещата на Г-20 http://www.carbonated.tv/news/sarkozy-tells-obama-netanyahu-is-a-liar . Горе-долу потвърждава се позицията на Европа, че гледат морално на проблема, докато САЩ са значително по-практични и реалистични, както каза Стоян. Направо обрат в принципните позиции на международната сцена от преди век.
Стоян
Ето, Косьо пак мисли като от школата на реалистите. Наистина няма значение, че са признати, докато хегемонът не каже „да“ (или не бъде притиснат да каже „да“ от обстоятелствата). Лошото за палестинците е, че идват избори и на Обама няма да му се занимава с тях и с Израел. А като дойдат републиканците, знаем накъде ще се наклонят везните.
Освен, ако не изберат Рон Пол? Явка, какво ти е мнението за Рон Пол и позицията му по въпроса с Палестина? Ако изберат Кейн, държава нова ще има друг път 🙂
Рон Пол няма шансове, според мен, колкото и да е тъжно. Иначе ако е той (и ако зависи от него) предполагам ще им наложи някакъв срок 3-4 месеца да стигнат до споразумение, а ако не го направят, ще отнесе въпроса до ООН, ама така че да се решат територии и всичко.
Та най-вероятният резултат ще са две държави.
Друг е въпросът, че самият Рон Пол изобщо не мисли, че САЩ имат работа да се месят на страните в региона..
Е, САЩ не са като империята на Чингиз хан, всичко да зависи от президента. Там нещата са в пъти по-институционализирани. Така че Рон Пол може и да говори, че иска да промени много неща, но ако успее и 20% от това, което е намислил, да направи, пак ще е успех.
Аз съм за Пери, но той не може да участва в дебати, и прави фрапантни грешки… А Мит Ромни изглежда като прекалено компромисен и центристки-популистки вариант. Кейн май ще отпадне защото има доста скандали вече около него. Остават Нюут Гингрич и Рон Пол. Първият е с невероятна риторика, а вторият е с такъв план, че вероятно и тука ще го усетим. Така че само може да им завиждаме за избора, който имат. Но се отклоних леко от темата, извинявайте.
Стоян
Това се чудя и аз, колко всъщност може да свърши. Има много повече интегритет от Обама според мен, но пак ще му е доста трудно на Пол.
Защо си харесал Пери, той е най-кухият според мен. Кейн в момента води доста убедително, ако хване Айова…нещата стават съвсем сериозни, не знам що мислиш, че ще отпадне.