Как студентските кредити създават търсене на безполезни дипломи

Джош Гросман

Миналата седмица бившият сенатор и министър на образованието на САЩ Леймър Александър написа в Wall Street Journal, че колежанските дипломи са и евтини, и представляват отлична инвестиция. Той повтори обичайния аргумент за това как дипломата увеличава приходите на притежателя си с един милион долара „средно“. Именно използването на средни величини е най-важната част, тъй като определено не всички дипломи за висше образование са еквивалентни едни на други. Всъщност, щом веднъж се вгледаме в детайлите, откриваме, че дипломата не е онази значима придобивка, за която я считат привържениците на висшето образование.

В родния ми щат Минесота, например, цената за придобиване на бакалавърска диплома в Университета на Минесота за жители на самия щат, Северна и Южна Дакота, Манитоба или Уисконсин е $100 720 (с включено настаняване в кампуса и различните други такси). В частните училища в Минесота, например в St. Olaf, обаче ситуацията е дори още по-тежка. Четиригодишното образование в тази институция струва $210 920.

Тази цена трябва да се сравни със средната начална заплата на завършилите през 2014 г., която е $48 707. Но точно както данните за БВП, така и тези числа са подвеждащи, тъй като те включват средните приходи на всички индивиди, притежаващи бакалавърска диплома във всички академични сфери. Ако разгледаме средностатистическия студентски кредит на един индивид, завършил през 2013 г., около 70% от въпросните бакалаври завършват колежа със среден дълг в размер на $28 400. Предполага се, че с тази сума е нагърбен всеки студент, който започва да изплаща заема си 6 месеца след завършване на университета или веднага след като прекрати следването си, без да е получил диплома. В действителност обаче, ако приемем, че лихвеният процент на студентския кредит е 6,8%, а периодът за изплащане е 10 години, то средностатистическият бакалавър ще трябва да плаща $326,83 всеки месец за 120 месеца или ще трябва да плати общо $39 219,28. В зависимост от работата на завършилия, тази сума може да представлява значителна финансова тежест за месечния му бюджет.

Не всички дипломи имат една и съща стойност

За съжаление не съществува ценова мотивация за студентите да избират дипломи, които в най-голяма степен ще им позволят да върнат заемите си бързо и лесно. С други думи, федералните студентски кредити субсидират липсата на дискриминация при главния избор на студентите. Един човек, записал бакалавърска степен по комуникации, има равен достъп до същите заеми, от които може да се възползва и учащият инженерна специалност. И двамата студенти ще плащат същата лихва – нещо, което не би се случило на свободния пазар.

На един нерегулиран пазар завършилите, които е по-вероятно да изпаднат в неплатежоспособност, ще трябва да плащат по-висока лихва по студентския си кредит спрямо онези дипломанти, при които рискът от неплатежоспособност е по-нисък. Накратко, не само правителствените субсидии за студентските кредити увеличават цената на висшето образование; за този феномен допринася и търсенето на специалности, обещаващи ниски заплати и висок риск от неплатежоспособност, тъй като заемите за учащите тези специалности се предоставят на същата цена, на която студентите от високодоходните специалности, които имат по-нисък риск от фалит, могат да финансират следването си.

А кои програми имат най-голям шанс да се окажат доходоносни за студентите? Най-доходоносните бакалавърски степени са: петролно инженерство, актюерска[1] математика, ядрено и химическо инженерство и инженерство по електроника и комуникации. Същевременно бакалавърските програми, след завършването на които се получават най-ниски заплати, са: животински науки, социални дейности, детско развитие и психология, теология и човешко развитие, семейни науки и свързаните с тях специалности. Началната заплата на петролните инженери е $93 500, а средната начална заплата на специалистите по животински науки – $32 700. Следователно месечната заплата на петролният инженер е $7 761,67, докато назначеният в сферата на животинските науки получава едва $2 725. Предвид тези средни месечни възнаграждения, обслужването на студентския кредит ще възлиза на 4,2% от доходите на петролния инженер и на 12% от тези на специалиста по животински науки. Тази ситуация се утежнява от факта, че днес е почти невъзможно някой да успее да отпише задълженията по студентския си кредит, дори и да обяви фалит.

Игнорирането на кариерите, които не изискват университетска диплома

На фона на огромния размер на студентските кредити правителството има изключително малко програми за финансиране на търговското образование. Същевременно за много потенциални колежани търговията и занаятите може да са много примамлива алтернатива. Например средностатистическият водопроводчик прави $53 820 годишно, като работодателят заплаща заплата и обучението на младите специалисти.

Трябва да признаем, че това е заплатата на специалистите водопроводчици, но въпреки това между нея и заплатата на някой с бакалавърска диплома, който е учил 4 години в колеж, е $20 000 долара, като водопроводчиците не са обременени от „бонуса“ да изплащат и студентски кредит. Като изключим бакалавърските програми по технология, инженерство, наука, математика или счетоводство (при които средната начална заплата е $53 300 долара), медицинските сестри (получаващи средно по $53 624) или нископлатените общопрактикуващи лекари (чиято средна заплата е $161 000), обществото може би ще е по-добре, ако родителите и преподавателите престанат да повтарят приказката, в която бакалавърската диплома винаги си струва. Окуражаването на учащите да помислят за търговските специалности и занаятите като възможна кариерна опция, както и насърчаването на родителите им да използват парите, които иначе биха похарчили за бакалавърската степен на децата си, за закупуване на къща за вторите, може би е много по-добър начин за оползотворяването на оскъдните икономически ресурси. Алтернативата на опитите да се натъпче квадратен болт в кръгла дупка означава да обречем още едно поколение на робство на студентския дълг, което ще подтикне бъдещите студенти значително да отложат закупуването на собствен дом или сключването на брак.

Заемите създават цялото търсене

Проблемът се корени в интервенцията на федералното правителство в сферата на предлагането на студентски кредити. След 1965 г., когато президентът Джонсън подписа Закона за висшето образование, цените на таксите за висшето образование, стаите в кампусите и консумативите нараснаха от $1 105 за студент на година до $18 943 през учебната 2014-15 г. Това е ръст от 1 714% за 50 години. Освен това, Законът за висшето образование от 1965 г. създаде схеми за отпускане на заеми от частни институции, които обаче се гарантират от правителството, като лихвата по тях е 6,8%. В случай на индивидуален фалит на заемополучателя, федералното правителството – т.е. данъкоплатците – поема изплащането на кредита, изплащайки 95% от размера на заема. Поради това, че студентските кредити се отпускат на цени под пазарните, а федералното правителство обезпечава рисковите заеми, се създава колосален обем от погрешни инвестиции. Доказателство за това е фактът, че преди Втората световна война 10% от индивидите с гимназиално образование са продължавали да учат висше образование; към 90-те години този процент вече е 70%. Придобиването на бакалавърска диплома в почти която и да е академична сфера сякаш е начинът за влизане или оставане в средната класа.

Но точно както имотният балон, поддържането на лихвените проценти под пазарните им стойности докато се увеличава паричното предлагане във вид на студентски кредити – при все че данъкоплатците изплащат болшинството от тези заеми – създава лавина от неплатежоспособни специалисти и е рецепта за катастрофа.

Превод: Даниел Василев

Оригиналния текст на английски език можете да прочетете тук.

[1] Актюерът е специалист, който отговаря за създаването и развитието на финансови и застрахователни продукти и схеми за здравно и пенсионно осигуряване – бел. прев.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!