ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Минималната работна заплата (МРЗ) е изключително гореща тема напоследък. След поредното увеличение на минималния праг на заплащането на 380 лв. в началото на месеца, наскоро разбрахме, че проект на Министерски съвет предлага нивото на минимална работна заплата да е фиксирано между 35% и 55% от средната. Често чуваме оплаквания от различни среди, обикновено намиращи се в лявата част на политическия спектър, че минималната заплата е много ниска, не била достатъчна за „нормален“ стандарт на живот (каквото и да означава това) и затова тя трябва да бъде увеличена. Хората, които защитават такива позиции, обикновено не предостяват сериозни икономически аргументи в подкрепа на възгледите си, а разчитат на статистически изследвания, често извадени от контекст и неправилно интерпретирани. Повечето индивиди без икономическо образование естествено няма как да вникнат по надълбоко в темата за минималната работна заплата и нейните ефекти върху икономиката и това е напълно разбираемо. Първо, защото това е една доста емоционална тема, и второ, защото често нямат необходимите знания.
Именно затова в тази и следващата статия ще разгледаме какво икономическата теория може да ни каже за потенциалните ефекти от налагането на минимална работна заплата и ще подкрепим тезата си с някои скорошни изследвания по темата. Основната цел е да стане ясно как минималната работна заплата влияе на баланса на търсенето и предлагането на труда и как впоследствие нейните директни ефекти върху определени сектори на икономиката преливат в индиректни такива в други.
Какво се случва, когато се въведе минимална работна заплата?
Елементарната икономическа логика ни казва, че когато цената на дадена стока или услуга се повишава, търсенето спада, докато предлагането нараства и обратното – в това се изразяват фундаменталните икономически закони на търсенето и предлагането. Предвид този закон заплатата де факто е цената на нечий труд и нейната величина оказва въздействие върху търсенето и предлагането на труда, какъвто е и случаят с всички останали стоки и услуги на пазара. Цената на труда (заплатата) на даден работник зависи основно от 1) продуктивността на неговия труд и 2) конкуренцията на пазара. Взимайки всичко това предвид, какво ще се случи ако държавата реши да наложи или увеличи вече съществуващ минимален праг на заплатите?
Първо, трябва да отбележим, че за да има какъвто и да е ефект върху пазара на труда даден праг на минимална работна заплата винаги трябва да е по-висока от пазарната работна заплата (ПРЗ). Ако МРЗ е по-ниска или равна на вече установената ПРЗ, то тогава от нея няма никакъв смисъл, защото въпросният минимален праг така или иначе вече е покрит на пазара, без да има каквото и да било регулаторно вмешателство.
Минималната работна заплата срещу младите и нискоквалифицирани служители
Когато обаче минималната работна заплата е по-висока от пазарната такава, това тя автоматично поставя пазара на труда в дисбаланс и води до повишение на нивото на безработицата. Взимайки предвид законите на търсенето и предлагането е ясно, че въвеждането на минималната работна заплата, която е по-висока от пазарната, причинява същевременно увеличаване на предлагането на услуги (т.е. на труд) от страна на работниците и свиване на търсенето на работници от страна на работодателите. Именно това е една от причините при въвеждането на МРЗ, която е по-висока от пазарно установените заплати, броят на безработните – онези хора, които търсят работа на въпросното ниво на заплащане, но не могат да намерят – да нараства. Затова минималната работна заплата вреди най-тежко на нискоквалифицираните и неопитните работници.
Пониженото търсене на работна ръка от страна на работодателите може да доведе и до съкращения на вече наети служители. По-висока минимална работна заплата автоматично означава по-висока цена на труда и съответно по-високи разходи за труд за тези работодатели, които до сега са плащали на своите работници заплати по-ниски от новия минимален праг. Ако работодателите, целейки да се справят с увеличените разходи, решат да съкращават работна ръка, това ще удари най-силно нискоквалифицираните и неопитни работници; т.е. именно служителите, на които минималната работна заплата уж трябва да помага най-много.
Това е напълно естествено, защото за този тип работа, за която възнагреждението е тенденциозно ниско (около или под минималния праг) и обикновено не се изисква сериозен опит или квалификация. Много често работниците, които се занимават с този тип работа, са младежи в началото на своята кариера, които именно поради липсата на опит и достатъчни знания получават толкова ниски заплати. Повишението на минималното заплащане може напълно да саботира старта на техните кариери и впоследствие да ги обрече на трайна безработица.
Всеки един работодател поема риск, наемайки все още неопитни и нискоквалифицирани работници, понеже той не знае какво да очаква от тях. Точно поради тази причина колкото по-скъп е техният труд, толкова по-рисково е тяхното наемане на работа, защото потенциалните загуби респективно са по-високи. Поради това именно тези заети ще бъдат първите съкратени при едно увеличение в разходите за труд на дадено предприятие. Много по-добре е един работник да бъде нает първоначално на ниско заплащане с възможност за бъдещо повишение, ако продуктивността му го оправдае, отколкото да бъде увеолнен или да не бъде взет на работа въобще, понеже размера на заплатата е твърде висок, за да оправдае риска, който работодателят поема. В началото на месеца Института за пазарна икономика публикува изследване, което ясно показа, че през последните години в България „след всяко едно вдигане на минималната работна заплата със 100 лева коефициентът на заетост сред хората с начално или по-ниско образование е спадал с 1,4 процентни пункта, което според данните за 2014 означава загуба на 24 520 работни места.“
Минималната работна заплата и сивият сектор
Загубата на всички тези работни места, причинена от покачването на минималната работна заплата, води и до растеж на сивата икономика. Много е вероятно част от хората, загубили работните си места, отчаяни от липсата на работа „на светло“ да се пренасочат към сивия сектор. Проучване на немския Institute for Applied Economic Research в началото на тази година доказа, че въвеждането на минимална работна заплата на национално ниво в Германия ще доведе до стабилизиране на дела на сивата икономика, като е възможно в бъдеще то дори да започне да расте. Понеже сивият сектор оперира извън регулаторната рамка е ясно, че компаниите в него могат да наемат работници на заплащане под минималното. Но освен това, липсата на регулации означава и по-ниски разходи като цяло, което означава, че в някои случаи работата в сивия сектор може дори да е по-добре платена, отколкото тази „на светло“. Иронията в България е, че напоследък се говори как покачването на МРЗ е един от най-добрите методи за борба със сивия сектор (особено от страна на министъра на труда Ивайло Калфин), докато в действителност ефектът е по-скоро обратен.
Дотук разгледахме възможно най-директните ефекти от въвеждането или увеличението на МРЗ върху пазара на труда. Както стана ясно директно афектирани са секторите от икономиката, където заплащането е ниско и заетостта сред нискоквалифицираните и неопитни кадри, най-често младежи страда най-много ако предприемачите решат да съкращават работна ръка, за да се справят с по-високата цена на труда. Това води до увеличение в безработицата (особено младежката) и е възможно и да довете и до растеж на сивия сектор.
Това са накратко най-очевидните потенциални негативни ефекти от минималната работна заплата. Естествено не е задължително всяко едно покачване на МРЗ да доведе именно до тях. Възможно е работодателите в секторите, които са директно афектирани от въвеждането ѝ да успеят да компенсират по-високите разходи за труд по такъв начин, който не изисква съкращаване на работници. Това разбира се, означава съкращаване на друг тип разходи във въпросното предприятие. В следващата статия от тази поредица ще разгледаме именно тези алтернативни методи за справяне с директните ефекти от МРЗ и какви са техните последици върху останалата част от икономиката.
Тук май е по подходящо място за коментара ми от ФБ.
Статията е по-изчерпателна от „cash is the king“ поздравления за което. И все пак сте far right lean имате много силен confirmation bias.
Има много други източници и изследвания които не потвръждават написаното, но не ги цитирате. Теоретично това биха били ефектите, но емпиричните данни примерно показват че 10% увеличаване на минималната заплата водят до 1% увеличаване на оперативните разходи за бизнеса, но се намаля емплои търновъра и този 1% се компенсират от съкратените разходи за рекрутинг и обучения (http://ime.bg/var/images/MRZ_Analysis_Final.pdf).
Колкото до данните за България които цитирате (http://ime.bg/…/novo-izsledvane-na-ipi-kak-vliyae…/), в изследването не са включени ефектите на времето, а съгласете се, че има събития между 2003 и 2013 чийто ефекти върху безработицата не можем да неглижираме с лека ръка.
Поради това, че изплозват фиксирани ефекти за анализиране на датата, не можем да наблюдаваме и ефектите за всяка една от 28 области, които също са бих предположил, че са интересни. Не става ясно защо не изплозват рандом ефектс при положение че хаусман теста го препоръчва. Единицата на независимата променлива също е странна, в случая еластичност може би била по-подходяща за интерпретация. И поради някаква странна причина оставят извън анализа третата независима променлива „съотношение между минималната заплата и средната заплата за съответните области, по години“ понеже няма ефекта койте авторите на изследването предполагат че би имала WTF?!.
Предполагам, че много от доводите в стаята са заети от онгоин дебата в момента в щатите за двигане на минималната заплата на 15$ в NY, а ние си имама специфични причини в БГ. 1. Популисткото правителство на ББ и 2. маса такси, данъци и глоби които са обвързани с минималната заплата, които в крайна сметка биха довели до повече приходи в бюджета отколкото няколко стотин безработини (НЕ 26к) както изследване казва.
Мин.съвет предлага това за мин.заплати защото Съветът на ЕС одобри препоръките на ЕК за българската икономика…Според институцията икономиката ни страда от „прекомерни дисбаланси, които изискват решителни политически действия и специално наблюдение“
Незнам само вие от ЕКИП умишлено ли го правите или просто от неукост – САЩ имат минимална заплата и Германия въведа от 2015год. което означава че техните икономисти са глупаци и само ИПИ и ,че икономистите на МВФ бъркат – увеличение с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа“
Описал съм всичко в коментар №1 – http://darikfinance.bg/novini/115933#comments
Надявам се знаете кой е проф.д.ик.н.Иван Ангелов – “Разликата във по БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС е огромна (съответно 45% и 22-23%) и противоречи на всякаква икономическа логика и на елементарната справедливост“
Конкурентоспособността на нашата икономика зависи не толкова от високите заплати, а от големите енергийни, материални, транспортни и други разходи за единица продукция, от лошо управление на национално и фирмено равнище, от кражби и корупция – по данни на Евростат за 2010 г. страната ни потребява 853.774 кг. нефтен еквивалент за 1 000 евро БВП.За сравнение – енергийната интензивност на датската икономика например е 104.05 кг. нефтен еквивалент за единица БВП ,Ирландия (112.367 кг.) и Великобритания (115.469 кг.) – естествено това не е точен критерий защото финансовата “индустрия“ влиза във БВП.
Още факти “за производството на продукция за 1000 долара в България се изразходват 2.6 тона условен петролен еквивалент, в Естония е 0.4 т, в Хърватска – 0.5 т, Латвия – 0.5 т, Унгария – 0.6 т, Полша – 0.7 т, Чехия – 0.8 т “
СТЕГНЕТЕ СЕ ,ЧЕ СЕ ИЗЛАГАТЕ – индоктринирането на съзнанието става най-лесно в икономиката защото е особена наука
Здравейте, г-н Шалапатов и благодаря за коментара Ви! Ще се опитам да адресирам различните ви аргументи един по един.
1. Това че ЕК е препоръчала дадена политика, не означава, че тази политика е добра. ЕК комисия налага страшно много пазарни регулации, които не само, че са ненужни, но са и много вредни. Това че те подкрепят някаква политика, като например повишение на МРЗ само по себе си не е адекватен аргумент в подкрепа на повишаването на МРЗ. Позоваването на авторитет, без да се представят логически издържани аргументи с ие логическа грешка.
2. Отново същата грешка. Какво от това, че САЩ имат минимална работна заплата? Да не би аргумента тук да е, че МРЗ по някакъв начин е свързана с релативния просперитет на тези държави? Как по точно? Корелацията не е каузалност. А освен това, за Германия и нейното решение да въведе мин. работна заплата от 2015 в статията линквам към едно проучване на германски икономически институт, според което това ще доведе до стабилизиране на дела на сивата икономика в Германия и в бъдеще може би дори до разширяване.
За увеличението в доходите и растежа – първо, отново го има проблема, че корелация не означава каузалност. Това, че там където се увеличават номиналните доходи на най-бедните се увеличава и растежа не означава със сигурност, че едното е следствие от другото. И поне като ще цитирате дадено проучване, направете го като хората и дайте линк, или поне заглавие.
Второ, повишението на мин. работна заплата въобще не е задължително да доведе до увеличение в доходите на най-бедните 20%. Напротив, както пише в статията, много е вероятно МРЗ да доведе до по-високи нива на безработица точно сред най-бедните и това очевидно би имало отрицателен ефект върху доходите им.
3. Изказването на г-н Ангелов е леко странно – каква връзка има БВП на глава от населението със средното заплащане? Заплатите се определят от производителността и нивото на конкуренция на пазара на труда. БВП въобще не ми е ясно защо се споменава тук.
4. Относно останалата част от коментара ви – това са интересни данни(бих искал да видя цитиран източника), но не съм сигурен каква връзка имат със статията? Естествено, вярно е, че ако производството не е достатъчно добре оптимизирано това вреди на конкурентноспособността. Но това не означава, че е оправдано в такава ситуация изкуствено да завишаваме заплатите – това влошава конкурентноспособността още повече.
Здравейте г-н Вулджиев
Източниците от където черпя факти съм го дал в линка на darikfinance.bg по статията коментар №1
За твърденията на МВФ – “увеличение с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа“ е от ИНВЕСТОР
Надявам се не се съмнявате в знанията на проф.д.ик.н. Иван Ангелов и той говори за БВП на един работещ и ето още факти – “Според експерти на Световната банка, за слабо развитите страни са допустими защитни мита максимум до 20%. Американски и европейски учени твърдят, че са необходими по-високи мита, вносни квоти или субсидии, защото разликата в производителността между слабо развитите и високо развитите страни сега е много по-голяма от 20%….“ – http://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No248.htm
По същество
Мин.заплата е вид преразпределение и най-важното ДОСТОЙНО заплащане на труда
През 2012г. разликата в дохода на средния топ мениджър и средния му работник в САЩ е нараснала над девет пъти – от 30 пъти в края на 70-те години, до 277 пъти днес – КОЙ определя каква да е разликата и нека банкстерите и т.н. финан.спекуланти да взимат пари но защо ги спасяват с пари на данъкоплатците 14-23 трилиона
Милтън Фрийдман – американската икономическа система представлява социализъм за богатите и свободна стопанска инициатива за всички останали. Ако обикновен човек не успее да плати дълга си, той е принуден да живее в колата си. Ако банкер не успее да плати дълга си, той разчита на данъкоплатците, за да го спасят.
Средното почасово възнаграждение от 1975 до 2010 г. в САЩ е пораснало 10 пъти по-малко от производителността ?!
Мага да давам много факти и един от вашият сайт – “Как централните банки причиняват неравенство в доходите“ – “през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%.“
Казано иначе икономическият растеж се стимулира по два начина :
1) кредитиране – мечтата на банкстерите и за фиатните пари от държ.монет.банка е отделна тема
2) преразпределение – миним.заплата е вид преразпредление и по-точно и най-важното ДОСТОЙНО заплащане на труда
Отделна тема е .че световните икономисти бяха категорични в Давос(2014г.) и МВФ признаха ,че неравенството причинява спад на крайното търсене и нобелиста проф.Стиглиц в книгата “Цената на неравенството“ го казва и проф. Пикети
Наколко неотразени теми:
МРЗ и отражението й върху демографията в България.
МРЗ и отражението й върху повишаването на потреблението и т.н.
Размерът на ПРЗ в условията българската икономика, които изменят напълно смисъла на понятието ПРЗ.
Факторите определящи размера на работната заплата в България, които в България не са продуктивността на труда и конкуренцията на пазара.
По-общо – теорията по въпроса за заплащането и нейното разминаване с реалността в България.
*
Само да напомня, че отражението на заплащането в България върху демографските процеси в България, води до многократно по-силен ефект върху икономиката в сравнение с МРЗ, въпреки че има връзка между двете. При това нивото на заплащане в България доведе до силен негативен ефект, докато МРЗ по-скоро намали нивото на негативния ефект.
Здравейте, г-н Шалапатов,
Цитирам част от втория Ви коментар: „Отделна тема е .че световните икономисти бяха категорични в Давос(2014г.) и МВФ признаха ,че неравенството причинява спад на крайното търсене и нобелиста проф.Стиглиц в книгата “Цената на неравенството“ го казва и проф. Пикети“. Не искам да омаловажавам нищо, но това, че Тома Пикети или Джоузеф Щиглиц имат професорска степен не е някакво доказателство за това, че всичко изречено от тях е абсолютна истина и трябва да се приема за чиста монета. Нито пък Нобеловата награда, защото и Кругман има такава, но ако четете или слушате негови изказвания и разбирате поне малко от икономика, то естествената ви реакция би била да се зачудите какви глупости пропагандира. Но да вземем Пикети за пример. В своята книга „Capital in 21st century“, Пикети казва: „If the supply of any good is insufficient, and its price is too high, then demand for that good should decrease, which would lead to a decline in its price.” Според него, следователно, промяна само и единствено в кривата на търсене ще възстанови равновесието. A според Вас?