ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В първата част от тази поредица разгледахме какво икономическата теория може да ни каже за потенциалните ефекти на минималната работна заплата и нейното повишаване върху заетостта в тези сектори от икономиката, в които работят най-ниско квалифицираните (или неопитни) служители; т.е. секторите, които са директно афектирани от нея. Както видяхме, ако, за да компенсират по-високите разходи за труд, предприемачите решат да съкращават работници, това ще има сериозни негативни ефекти върху заетостта в съответните сектори и особено върху неопитните и нискоквалифицираните работници, които са предимно младежи. В тази статия ще разгледаме какво ще се случи, ако предприемачите, решат да се спрявят с по-високите разходи за труд чрез методи различни от съкращаване на служители, и какви ще са ефектите върху потребителите и други икономически сектори.
Косвени негативни ефекти от минималната работна заплата
Пределно ясно е, че ако работодателите решат да поемат допълнителните разходи за труд (т.е. да не съкращават работници) след въвеждането или увеличаването на минималната работна заплата, то тогава безработицата във въпросния сектор от икономиката може и да не се увеличи въобще. Такива случаи е имало и те са добре документирани – защитниците на минималната работна заплата често използват такива данни, за да опровергаят твърдението, че тя увеличава безработицата. Обаче това, че видимо МРЗ не води до безработица в един сектор на икономиката, не означава, че същото се отнася и за всички други. Все пак, за да компенсират за по-високите разходи за труд предприемачите трябва да съкратят друг тип разходи.
Ако например работодателят реши да съкрати разходи свързани с поддръжката на работното място и работните условия, това всъщност директно би навредило на самите работници, на които минималната работна заплата би трябвало да помага. Да, заплатата им вече е по-висока, но в същото време условията на труд се влошават. Нека не забравяме, че заплащането не е единственото нещо, което интересува един потенциален или настоящ работник. Условията на работа също са от огромна важност. Много хора биха се съгласили да работят на по-ниско заплащане, но при по-добри условия. При увеличаването на минималната работна заплата обаче е много вероятно да се случи точно обратното – заплатата се увеличава, но условията на труд пропорционално се влошават, чрез което се компенсират по-високите разходи за труд. Освен условията за труд други разходи на предприятието като професионални обучения за работниците, допълнителни възнаграждения за отлична работа и работа извън работно време и т.н. също могат да бъдат съкратени.
По този начин от увеличението на МРЗ могат да пострадат всички служители в едно предприятие – включително тези, които не са били афектирани от увеличението на МРЗ. Тоест, за да бъде увеличена заплатата на едни служители, условията на труд биват влошени и възнагражденията за допълнителен и отличен труд се съкращават за всички. Това от своя страна може да влоши продуктивността и качеството на услугите и/или стоките, които даденото предприятие продава, което пък е негативен ефект за потребителите.
Индиректните негативни ефекти от минималната работна заплата върху останалите сектори на икономиката
Възможно е други разходи да бъдат съкратени и както разходите за труд, така и разходите за поддръжка на работното място и допълнителни бонуси за работниците да останат същите. Това обаче не означава, че изкуствено завишената цена на труда няма да доведе до никакви негативни ефекти – напротив, те просто биват прехвърлени върху други сектори на икономиката. Ако например бъдат съкратени разходите за капиталови стоки (машини, инструменти и т.н.) това автоматично води до по-ниско търсене на този тип стоки на пазара и следователно до по-ниски приходи и по-малки печалби в секторите, произвеждащи такива стоки – това са секторите, които индиректно страдат от въвеждането или увеличението на минималния праг на заплащане.
Тук някои могат да възразят, че едва ли по-ниското търсене от страна на едно предприятие би имало толкова значим ефект, но в случая става въпрос за цели сектори афектирани от увеличението на МРЗ, които трябва да съкратят други разходи, ако нямат намерение да съкращават служителите си. Търсенето на дадена стока или услуга от страна на една цяла индустрия спада и това със сигурност ще има сериозни ефекти върху приходите на фирмите в секторите, предлагащи въпросните стоки и услуги. Впоследствие, поради по-ниските приходи, предприятията от този сектор на свой ред ще трябва да съкратят своите разходи, ако искат да избегнат финансовите затруднения или фалита. Това означава или съкращаване на разходите за труд, или съкращаване на друг тип разходи, какъвто беше случаят в сектора директно афектиран от увеличението на МРЗ. Ако изберат първото, негативните ефекти на увеличението на МРЗ върху заетостта ще се проявят в този сектор; ако пък изберат второто, те поставят трети сектори в същата ситуация. Какъв избор ще направят зависи от спецификите на сектора и конкретната ситуация на всяко едно предприятие в него.
Постоянните увеличения на минималната работна заплата изкуствено завишават разходите за живот
Увеличението на минималната работна заплата може доведе и до сериозни негативни ефекти за потребителите. Когато цената на даден производствен фактор се увеличи, в случая това е цената на труда, нарастването води и до увеличение на цената на крайния продукт. Така в действителност потребителите плащат за увеличението на заплатите на работниците. Според изследване на Станфордския университет, публикувано през април тази година, увеличението на МРЗ влияе върху цените на потребителските стоки като допълнителен данък върху добавената стойност (ДДС). Освен това друго интересно заключение на изследването е, че една голяма част от допълнителните доходи след увеличението на МРЗ, около 27%, всъщност отиват при тези 40% от семействата, които всъщност имат най-високи доходи. Тоест една голяма част от допълнителните доходи, които повишаването на минималната работна заплата осигурява, дори не отиват при тези, при които е целта да отидат.
В интерес на истината дори без данните на това емпирично изследване икономическата логика сама по себе си предполага, че едно увеличение на доходите чрез покачване на МРЗ би довело именно до по-високи цени на потребителските стоки. Нека за момент пренебрегнем всичко казано по-горе и направим нереалистичното предположение, че увеличението на минималната работна заплата по някакъв магически начин не води до по-високи разходи за труд, а само до по-високи доходи (така или иначе защитниците на МРЗ изглежда вярват именно в това).
Какъв би бил ефектът на това покачване на доходите, при равни други условия (като ценовата инфлация и времевото предпочитание на индивидите[1])? Част от тези допълнителни пари най-вероятно ще отидат за допълнително потребление, което означава, че като цяло потреблението им ще нарасне. Това допълнително потребление, при липса на увеличение на икономическата производителност, води до по-високи цени на потребителските стоки. Така административното увеличаване на МРЗ повишава и разходите за живот.
В резултат на това в дългосрочен план допълнителната покупателна способност, осигурена чрез увеличението на МРЗ, ще бъде неутрализирана впоследствие. Тоест тези служители, които получават МРЗ, в дългосрочен план ще изпитат само номинално увеличение в своите доходи (при равни други условия) и в крайна сметка реалната им покупателна способност в най-добрия случай ще остане непроменена. Можем да очакваме, че различните профсъюзи и работнически организации ще започнат да настояват за последващо увеличение в МРЗ, за да се компенсира ценовата инфлация, причинена от предишното увеличение. И така се затваря един порочен кръг на постоянно увеличение на МРЗ, което причинява покачване на цените, което в последствие е оправдание за още едно увеличение. В крайна сметка дори в най-идеалната възможна ситуация (колкото и нереалистична да е тя) в дългосрочен план МРЗ е неспособна да постигне целите си.
Реални доходи и производителност
Така МРЗ и нейното периодично покачване не постига нито един от желаните си позитивни ефекти, но води до най-разлини негативни такива. Ако наистина искаме да помогнем на хората с ниски доходи, в дългосрочен план трябва да се стремим да увеличим реалната им заплата, а не номиналната; държавните регулации също не са в състояние да ни направят по-богати.[2] Единственият начин това да се случи е чрез по-висока производителност на предприятията, която води до по-ниски цени на потребителските стоки. А тя няма как да се постигне чрез изкуствени завишения в цената на труда, които водят до по-високи разходи и в последствие до по-високи цени на крайните продукти.
Когато се обсъжда дадено предложение за въвеждане на някоя нова регулация или поредната държавна намеса в икономиката, не трябва да забравяме, че просперитетът не се гради чрез закони и регулаци. Държавата не може магически да ни направи по-богати колкото и да ни се иска. Що се отнася до МРЗ, потенциалните отрицателни ефекти от нейното покачване са много, а в дългосрочен план дори и „положителните“ такива биват неутрализирани.
[1] „Времево предпочитание“ отразява желанието на индивидите да потребяват на момента спрямо склонността им да отложат потреблението си за в бъдеще (т.е. да спестяват).
[2] Относно измъкването от бедността чрез държавни регулации, виж например: Даниел Василев, Бангладеш, бедността, детския труд и пътят към просперитета.
