ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Патрик Барън
Голяма част от коментарите покрай кризата в Гърция се фокусираха върху това дали страната ще напусне Еврозоната, или не, като в по-малка степен се разглеждаха структурните проблеми, които настъпиха след десетилетия на социализъм. Същевременно гръцкото правителство зае повече пари, отколкото местното население може да върне, а обезценяването на валутата не може да доведе до изчезването на този факт.
Най-доброто нещо, което Европа и самата Гърция могат да сторят за страната, е да се изправят пред икономическите заблуди, които от много време подхранват дебатите относно Гърция, еврото, остеритета и дълга. Тук ще ви представим най-вредните четири от тях:
1. Еврото е твърде скъпа валута за Гърция
Това твърдение обикновено се съпровожда от напомняне, че производителността на Гърция е по-ниска от тази на северните страни в Европа. Според тази теза еврото не е подходящо за онези държави от валутния съюз, чиято производителност е твърде различна от тази на останалите страни членки. След тази констатация обикновено следва препоръката, че Гърция трябва да напусне Европейския валутен съюз и да възстанови драхмата. Националната банка на Гърция следва да установи много евтин разменен курс между драхмата и еврото, като по този начин направи местните продукти по-конкурентни на международните пазари.
Можем да отделим цял семестър за разглеждането на икономическите заблуди, които съставляват тази логическа верига. Една валута е индиректно средство за размяна. Две страни с различни нива на производителност могат да използват едно и също разменно средство, точно както двама души с различаваща се продуктивност могат да го правят. Можете да платите на детето на съседите да окоси мората ви в левове, които сте заработили чрез висококвалифициран труд. Но и двамата използвате левове. Няма причина, поради която гърците и германците да не могат да използват една и съща валута. През епохата на златния стандарт националните валути са били дефинирани чрез разменната си стойност в злато и срещу номиналната им стойност хората са имали правото срещу номиналната стойност на банкнотата да получат благородни метали. Следователно тогава всички страни са използвали една и съща валута – златото.
2. Обезценяването на валутата ще помогне на Гърция да си пробие път към икономическото възстановяване чрез по-голям износ
Често с представената по-горе заблуда се свързва идеята, че обезценяването на валутата ще помогне на гръцката икономика посредством стимулиращите ефекти от увеличаването на износа. Идеята е, че гърците могат да платят повече драхми за валутите на търговските си партньори, което ще направи износа на местните компании, изразен в чуждестранна валута, по-евтин, а увеличаването на експорта ще стимулира цялата икономика. Според това гледище обезценяването на валутата просто ще причини трансфер на богатство в рамките на монополизирания валутен съюз.
Но ефектите на Кантийон ни учат, че тези, които получават новонапечатаните пари преди всички останали, извличат изгоди, тъй като могат да закупуват ресурси на установените към този момент цени. Губещите от печатането на пари са тези, които са най-далеч от първите притежатели на новите пари. Сред тях най-тежко страдат хората с фиксирани доходи, като пенсионерите например. В някой момент те ще открият, че с парите си могат да закупят по-малко количество стоки поради нарастването на цените, което е неизбежно следствие от увеличаването на паричното предлагане. В крайна сметка експортно-ориентираните фирми ще усетят покачване на цените на ресурсите си. В този момент те ще започнат да настояват за още по-голямо обезценяване на валутата (т.е. нови и нови парични инжекции), за да могат да увеличат продажбите си зад граница и да избегнат бизнес загубите. Те ще са принудени да плащат повече за производствените фактори, от които се нуждаят, и ще трябва да увеличат цените на продукцията си, изразени в местната валута. А за да не се увеличи цената на продуктите им и за да не спаднат продажбите на гръцките фирми зад граница ще е необходимо чуждестранните им търговски партньори да получат повече местна валута. Тази политика създава истински структурни проблеми. Тя не е валутен проблем.
3. Възстановяването на драхмата ще позволи на правителството да избегне непопулярните съкращения на разходите
С други думи, обезценяването на валутата е начинът за избягване на ненавижданото чудовище на остеритета. Правителството ще накара хората да повярват, че богатите притежават достатъчно реални ресурси за редистрибутиране, чрез които да се елиминира цялата бедност. Тази теза предполага, че богатите са откраднали състоянието от хората и че редистрибуцията му по социалистически модел ще създаде добруване за всички. Социалистическият лозунг за „добруването за всички“ съществува от много време и досега не се доказал като успешен начин за справяне с бедността.
4. Една валута трябва да бъде обезпечена от политическа сила, която има властта да облага с данъци
Милтън Фридман се посочва като автор на идеята, че за Европейския валутен съюз е необходим и фискален съюз. Финансовият министър на Италия Пиер Карло Падоан, цитиран от Financial Times, е посочил, че единственият начин да се защити еврото е като се премине „направо към политически съюз“.
Разбира се и двамата говорят за фиатни пари (т.е. за пари, наложени от държавата и „обезпечени“ само посредством законите за платежно средство на монополизираната валутна зона). Реалните пари – стабилните пари – са стоката/стоките, които според пазара са най-полезните средства за размяна. Стабилните пари възникват от пазарния процес и са част от самия пазар. Те се откриват на пазара и се използват от доброволно коопериращи се участници. Никой не е принуден да ги използва. Но търговските страни, които ги използват, се радват на защита от страна на закона. Фалшификаторите биват преследвани. Банкерите, които не успеят да изплатят ценните метали, когато са им представени парични заместители (например парични сертификати) или банкови записи (банкноти), също биват преследвани от закона. Най-добрите парични системи са частни, защото те са длъжни да оперират в рамките на закона. Най-катастрофалните парични системи са управляваните от правителството, защото властите заобикалят ударите на закона.
Гърция и Европа се нуждаят от парична свобода
Излизането от Еврозоната няма да разреши проблемите на Гърция и няма да премахне големия брой структурни проблеми, залегнали в Европейския валутен съюз. Придържането към описаните по-горе икономически заблуди е създало и укрепило вярата, че само с няколко корекции ситуацията на Гърция може да се разреши.
Но изследване след изследване показват, че самите гърци, макар да не желаят остеритет, все пак не искат и да напускат Еврозоната. Те знаят, че подобен ход ще позволи на правителството им да унищожи малкото останало в страната богатство. Местното население вижда еврото – с всичките му недостатъци – като по-добра алтернатива от връщането на драхмата. Всъщност най-добрата опция за страната в момента е да разреши свободната конкуренция в сферата на парите, което ще позволи на жителите да търгуват посредством валутите, които намират за най-желани. Същевременно Гърция следва да приветства и да защити законово създаването на частни пари.
Но фундаменталните проблеми на еврото няма да се разрешат с това и трябва да помним, че действията на гръцкото правителство бяха рационални в контекста на структурите на Европейския съюз и Европейския валутен съюз.[1] То заемаше колосални по своя обем средства от желаещите да го кредитират при нисък лихвен процент. Властите приемаха с готовност новонапечатаното евро, предлагано от различни фондове. Гърция не беше първата страна, провеждаща такава политика; просто там за пръв път фундаментално нестабилната структура на Европейския съюз стана явна. Със сигурност ще има и други такива страни, в които нежеланите последици от структурните проблеми на еврото и ЕС ще бъдат много по-тежки.
Превод: Даниел Василев
Можете да прочетете оригиналната статия на английски език тук.
[1] Виж още: Филип Багус, Трагедията на еврото, „МаК“.
