7-те точки на Слави Трифонов

На 29-ти юли в своето шоу Слави Трифонов, демонстрирайки дълбока покруса и възмущение от решението на депутатите да бламират предложения от президента Росен Плевнелиев референдум, обяви, че ще инициира подписка за провеждане на нов референдум, в който да фигурират следните 7 въпроса:

1. Смяна на избирателната система с мажоритарна;
2. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120;
3. Мандатност на народните представители – до два мандата;
4. Въвеждане на задължително гласуване;
5. Въвеждане на електронно гласуване;
6. Драстично намаляване на държавната субсидия за партиите;
7. Пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления.

Много хора по време на предаването изразиха положителни мнения и безрезервна подкерпа към демократичната инициатива на водещия, но анализирайки по-внимателно тези точки виждаме отявлен левичарски популизъм, комбиниран с дълбоко неразбиране на проблемите в страната. Нека ги разгледаме една по една.

1. Смяна на избирателната система с мажоритарна;
2. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120;

Редно е тези две точки да се разглеждат заедно. Доста хора от известно време прокарват идеята за мажоритарна система, но не е сигурно, че самите те знаят какво точно имат предвид. Мажоритарна система не означава просто „гласуваме за личности, а не за партии“, както мнозина си мислят, включително и сценаристите на г-н Трифонов. При мажоритарната изборна система всеки отделен народен представител се избира на мажоритарен принцип (тоест спечелилият най-много гласове бива избран, а останалите кандидати отпадат) от едномандатен избирателен район, като броят на районите е равен на броя на депутатите. За разлика от пропорционалната система, където е важен общият процент, който дадена партия е спечелила в цялата страна, то при мажоритарната система е важно коя партия е спечелила в повече на брой райони.

Такава избирателна система има във Великобритания и САЩ. Тя има както плюсове, така и минуси. От опита на другите държави можем да направим следните заключения: мажоритарната система не ликвидира партиите и тяхното влияние; напротив – тя ги консолидира (във Великобритания водещи са консерваторите и лейбъристите, а в САЩ водещи и единствени реално са демократите и републиканците). Мажоритарната система води до загуба на гласове – всички гласове на загубилите кандидати реално отпадат. Получават се дори ситуации, при които реално повече хора са гласували за едната партия, а другата партия печели мнозинството в парламента.

В България по мажоритарен механизъм избираме президент и кметове, но както виждаме партийният избор отново надделява и съвсем не е вярно, че гласуваме просто за личности.

Като комбинираме това с положение, при което броят на депутатите е двойно по-малък, то можем доста обосновано да предположим, че представителността на вота ще се изкриви – много гласове няма да бъдат отчетени, възможни са изненади, много малки партии ще изчезнат, а предвид сегашното разпределение на силите ГЕРБ най-вероятно ще има пълно мнозинство. Така че не е много сигурно дали самият ТВ-водещ, а и много от останалите граждани, разбират какво точно предлагат и до какви резултати би довело това. Едно е сигурно – мажоритарната система по никакъв начин не може да реши проблемите на политическата класа у нас от само себе си.

3. До два мандата на народен представител

Чрез тази мярка се цели прекратяване на пожизнената професия депутат. От чисто практическа гледна точка това едва ли би променило нещо съществено. Дали един човек ще бъде реално в народното събрание, или извън него (например като „почетен председател“), няма да му попречи да влияе на взимането на решения. А и какво би станало с народни представители, които съвестно си вършат работата, защо те да бъдат също наказани? Очакването, че текучеството някак от само себе си ще роди качество е доста необосновано. Тук има и друг момент – дори подобно предложение да влезе в сила, партиите винаги могат просто да сменят представителите си. Което няма да доведе до колосална промяна на политическата сцена per se.

4. Задължително гласуване

Абсолютно контрапродуктивно предложение. И преди сме писали дали използването на сила с цел вкарването на хората в изборните секции ще доведе до нещо хубаво.

5. Електронно гласуване

Това е едно от предложенията, които има и своите положителни моменти. Първо, важно е да се уточни, че електронното гласуване има два аспекта – машинно гласуване в изборните секции (например в САЩ има такава практика) или гласуване от разстояние (онлайн). И при двата варианта има плюсове и минуси. Плюсовете се състоят най-вече в улесняването на изборния процес и намаляване на риска от човешки грешки при преброяването и отчитането на резултатите, както и улесняване на българските граждани, които не живеят в България. Едно дистанционно гласуване би привлякло доста гласове от чужбина, но крие и рисковете от злоупотреби. Наскоро беше демонстрирано, че може да бъде хакната дори електронната система на автомобил. Още преди години компютърни специалисти показаха, че всяка машина за гласуване може да бъде заразена с вирус и резултатите да бъдат компрометирани. В крайна сметка електронното гласуване със сигурност е нож с две остриета но така или иначе едно нещо е ясно – недоброжелателните сили винаги могат да намерят начин да фалшифицират изборни резултати, независимо дали са електронни, или не. Много по-полезно би било, например, електронна активна регистрация за изборите, което действително ще улесни българите в чужбина и няма да компрометира сигурността и достоверността на вота.

6. Намаляване на партийната субсидия

Това предложение е безспорно положително. Ние бихме го преформулирали по следния начин: „Тотално елиминиране на партийната субсидия“. Няма нищо правилно или положително от това, че партийните усвояват по 11 лв. на глас на година от парите на данъкоплатците. Аргументите в полза на субсидията са, че така партиите няма да имат нужда да получават пари от компании или частни лица и ще останат независими от една страна, а от друга – малките партии получават шанс да се развиват. Тези доводи са напълно несъстоятелни, защото партийната субсидия не е направила никой политик по-малко корумпиран (доказателство за това е фактът, че България, заедно с Румъния и Италия, продължават да са сред най-корумпираните страни в ЕС или поне такова е усещането на гражданите им). Освен това големите и установени партии получават пропорционално много повече пари и по този начин затвърждават позициите си.

7. Пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления

Изключително опасно предложение. Идеята, че абстрактното понятие „народ“ ще взима разумни решенията по отношение на правораздаването и опазването на реда, е крайно лява, дори тоталитарна. Народен съд ли ще правим, ако народът избира съдиите? А полицията „народна милиция“ ли би станала в този случай? Какво би се случило, ако жителите на Гърмен чрез избори си изберат началника на полицейското управление? А съдиите от общественото мнение ли ще трябва да се ръководят, или от законите? Какво ще стане, ако народът иска едно, а законът казва друго – нима народът винаги е прав? Довеждайки тази идея до крайната ѝ форма, в която решенията на „народа“ в сферите на енергетиката, икономиката, образованието и т.н. (т.е. в тези области, които са монополизирани от държавата или са регулирани от нея) са винаги правилни, защо не приложим мъдростта на това абстрактно мнозинство към други области? Например би ли желал г-н Х „народът“ да гласува за най-добрия начин за извършването на операция против херния?

Тази последна точка всъщност разкрива едно твърде ляво виждане за политиката. Това е идеята, че изборите (и „народът“) могат и трябва да решат всички проблеми – възгледът, че ако му бъде дадена възможност мнозинството някак ще вземе правилното решение, ще назначи правилните личности, ще се пребори с корпоративната демокрация и ще сложи край на „статуквото“; тезата, че народът винаги е прав, идеята, че той е върховният суверен, върховният господар и трябва да бъде слушан за всичко и по всякакъв повод. Това може и да звучи добре в някой от трудовете на Маркс, но не и в реалния живот. Мнозинството не би следвало да има право да се разпорежда с живота и собствеността на другите. Съдебната система и полицията (а и всички други институции – държавни или не) не трябва да са инструмент на народното недоволство, който да бъде насочван към враговете на деня от избори до избори. Всякакви други свободни съчинения водят по наклонената плоскост към социализма.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!