ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Джулиан Адърни[1]
Хората, които вярват, че капитализмът представлява огромни, мощни, мултинационални корпорации, пропускат някои от ключовите елементи на свободните пазари.
Информация, капитализъм и отворен код
В една учудващо влиятелна статия в The Guardian Пол Мейсън твърди, че всеобхватните промени, случващи се в икономиката, са ранни симптоми на т.н. „посткапитализъм“. Но промените, които той описва (движението в посока развитие на приложенията с отворен код и разпространяването на информация), показват, че светът е по-капиталистически от всякога.
Мейсън твърди, че с появата на отворения код и Wikipedia превключваме от икономика, базирана на цени, към нещо по-кооперативно. Всъщност въпросните структури са капиталистически по своята природа. Капитализмът е система, в която индивидите търгуват, за да получат нещата, които нямат, помагайки на околните, за да помогнат на себе си. Фундаментът на капитализма е, че хората търгуват стойност срещу стойност (без значение парична или не), с цел да обогатят себе си. При писането на отворен код ежедневно се случват милиони размени. Това, което пречи на някои хора да разпознаят тази търговия като такава е, че „цената“ на всяка размяна обикновено не е парична. Вместо това, те са пример за това, което Австрийският икономист Лудвиг фон Мизес нарича „психическа печалба“ – персоналната полза, която някой извлича от действие, дори това действие да не носи парична печалба.[2]
Спонтанните колаборации, като софтуера с отворен код, са пълни с психическа печалба. Програмистът създава подобрение на някакъв софтуер, за да може да го добави в резюмето си. В Reddit, друг пример за предполагаемо „безплатна“ свободна колаборация, често се налага да прекарате време, допринасяйки към общността, преди потребителите от общността да започнат да следват линковете, които публикувате на уеб сайта си. Времето, прекарано в допринасяне, е цената, която плащате за ползата от посещенията на сайта ви. Докато хората имат желания и са готови да работят, за да ги задоволят – независимо дали става въпрос за придобиване на престиж в дадена общност, или за повишаване на мрежовия трафик – цените ще бъдат част от човечеството. Фактът, че паричната цена е паднала до $0, просто означава, че капитализмът еволюира.
Много хора биха казали, че тези колаборации не са капиталистически, защото крайният резултат не е частен продукт. Но ползата пак е частна: ако един инженер допринася към проект с отворен код и изгради престижа си в общността, този престиж е негов. Това представлява промяна в капитализма, но не е нещо напълно различно.
Краят на капитализма?
Мейсън твърди, че информационната ера предвещава края на капитализма, но капитализмът процъфтява благодарение на информацията. В повечето учебници по Икономика за начинаещи, се предполага, че потребителите притежават перфектна информация, която им позволява да правят рационален избор относно това с коя фирма ще търгуват, например. Широкото разпространяване на информацията позволява на производителите и потребителите в капиталистическата икономика да правят по- информиран избор. Интернет доказано промени играта за потребителите, позволявайки им да оценяват продуктите онлайн, пред очите на останалите. Сайтовете за онлайн ревюта като Yelp позволяват на потребителите да коментират качеството на обслужването и продуктите на дадена фирма, което прави възможно по-доброто пазарно регулиране на качеството. Вместо да вещае краят на капитализма, този информационен поток е жизнено важен за добре-функциониращата пазарна икономика.
Мейсън твърди също, че информационната ера убива капитализма, движейки цените към $0: „Информацията е машина за смилане на цените на нещата и за съсичане на работното време, нужно за поддържането на живота на планетата.“ Заменете „информацията“ с „капитализма“ и получавате акуратно описание на изминалите двеста години. Между 1830 и 1870 г., в отсъствието на каквото и да е трудово законодателство, броят часове, прекарани от американците в работа в производствената индустрия, спада от 69,1 на 61,1. Реалните цени, измерени в това колко време трябва да работиш, за да си купиш определена стока, също падат равномерно. През 1959 г. на средностатистическия работник му е отнемало 100,5 часа, за да изкара достатъчно средства за закупуването на една перална машина. През 2013 г. часовете са само 23,3. Въпреки че има отделни изключения (здравеопазването и недвижимите имоти например)[3], цените спадат от десетилетия повсеместно.
Капитализмът е свалил доста цени дори до $0. Хората, способни да калкулират огромни суми например в миналото са предоставяли ценна (и добре платена) услуга. Но сега мога да ползвам Excel за бързо събиране и умножаване на числа. Има малка първоначална такса за самия софтуер, но не и пределни разходи: извършването на всяка следваща калкулация е безплатно. Пазарът много преди настъпването на информационната ера бута цените на определени стоки надолу до $0.
Аргументът на Мейсън се основава върху фундаментално неразбиране на капитализма. Капитализмът не е система от огромни фирми и монополи. Напротив, капитализмът е относим към човешкото действие и към това как хората търгуват, за да получат печалба и да подобрят живота си. Тази печалба може да бъде парична или психическа. Предприемачеството, при което характерна особеност са малките стартъп компании, разклащащи съществуващите индустрии, е капиталистическо. Организациите с нестопанска цел, които работят за предоставянето на ценен продукт и обслужват клиентите си, също са капиталистически. Единствено гледайки капитализма през много тесен обектив, човек може да достигне до извода, до който Мейсън достига, че капитализмът е на доизживяване. Реалността сочи, че последните иновации правят пазарите по-развити от всякога.
Оригиналният текст на английски език можете да прочетете тук.
[1] Джулиан Адорни е представител на Young Voices и икономически историк. Трудовете му са публикувани от Foundation for Economic Education, The Hill, Townhall и последната антология на икономиста Лорънс Рийд „Извинете, професоре.“
[2] Както я дефинира самият Лудвиг фон Мизес в своя magnum opus Човешкото действие, психическата печалба „е резултат от съвкупността от всички субективни и лични ценностни оценки на хората, проявяващи се в поведението им на пазара. Не бива обаче да я бъркаме с ценностните оценки като такива.“
[3] Трябва обаче да се има предвид, че тези два сектора са свръхрегулирани или подвластни на изкуствени вмешателства от страна на държавата чрез политики на ниски лихви по жилищните кредити например. За повече информация, виж: Johan Norberg, “How the Right to “Affordable Housing” Created the Bubble that Crashed the World Economy”, After the Welfare State, стр. 97-109.
