Колко зелен е червеният кен?

Преди осем години Кока-Кола си поставя за цел до 2020 г. да връща в природата цялото количество вода, което използва в продуктите си. На 24 август, 2015 г. компанията обяви, че е постигнала целта си пет години предсрочно.

За разлика от екологичните драми, с които ни заливат ежедневно – ресурсите са на изчерпване, краят на света е близко и т.н. – тази новина изобщо не бе отразена в българските медии, а по света се появи само в тясноспециализирани издания. Това е един от хилядите добри примери, но въпреки тях крайният резултат е, че човечеството живее в състояние на постоянна психоза и усещане за обреченост, които се дължат преди всичко на медийно правило номер едно: „Добрата новина е лошата новина“.

Но да се върнем към новината, за да разберем какво всъщност значи тя за сложните отношенията между Кока-Кола и водата. През 2014 г. компанията използва над 300 млрд. литра вода в производството си. От тях 162 млрд. литра отиват в продуктите й, а останалите се изхвърлят като отпадъчни води в реки, езера, блата и морета. За да получим представа за мащаба – това е повече от обема на яз. Белмекен (144 млрд. л.), но доста по-малко от този на яз. Искър (650 млрд. л.).

В исторически план първи приоритет се явява пречистването на отпадъчните води. Причината е ясна – замърсената вода разболява както хората, така и водните екосистеми. Компанията си поставя за цел да връща само пречистена вода в природата, сама си налага изключително строги стандарти и днес практически всички заводи ги спазват (>99%). В много държави те са първите, а в някои си остават единствените работещи пречиствателни станции за отпадъчни води, построени до момента.

През 2004 г. се случва драмата в щата Керала, Индия, където компанията е обвинена, че „източва“ водата на земеделците и заводът й е затворен от местните власти. Впоследствие сушата, разбира се, продължава, тъй като дълбоките хоризонти, от които Кока-Кола черпи, нямат връзка с повърхностните водоносни слоеве, използвани за напояване, а дългоочакваните валежи просто не идват. Ударът по репутацията й обаче е болезнен и компанията форсира глобалната си програма за повишаване на водната ефективност. В резултат потреблението на вода за производството на литър напитка спада от 2.68 (2004 г.) на 2.03 л. (2014 г.; цел – 1.75 л., 2020 г.), благодарение на оптимизации във всички процеси и бутилиращи заводи. Освен това всички заводи правят оценки на уязвимостта на водоизточниците си, изпълняват планове за опазването им и подпомагат местните общности в решаването на водни проблеми. Цената на водата е практически без значение – тези инвестиции почти никъде нямат възвръщаемост под 10-15 г. Целта е ясна – минимизиране на отнемането на води от местните източници и предотвратяване на втора подобна история.

По-късно се появява концепцията за продуктова отговорност в целия жизнен цикъл. В резултат на изчисляване на т. нар. воден отпечатък например се оказва, че водата за отглеждане, преработка и производство на захар е около 25 пъти повече от тази в самия червен кен, а замърсяването в целия процес – много по-голямо от това на бутилиращите заводи. Няма друг фактор, който толкова силно да е допринесъл за пречистването на глобалната захарна индустрия, колкото учтивата молба за данни от Кока-Кола. В бизнеса, когато най-важният ти клиент говори, е разумно да слушаш… и да вземаш превантивни мерки.

Дотук с нормалната бизнес логика. Минимум замърсяване, максимум ефективност, добри отношения на местно ниво, продуктова отговорност – какво повече може да направи една компания, която все пак съществува, за да печели? Оказва се, че може.

През 2007 г. компанията решава, че трябва да връща в природата цялото количество вода, което използва в продуктите си. Ясно е, че всеки потребител връща в природата въпросната вода по един или друг начин. Компанията обаче иска за всеки произведен литър да направи така, че един литър вода да отиде точно там, където има най-голяма нужда от него – преди всичко в най-ценните влажни зони по света. Влажните зони – езера, блата, мочурища, стари речни корита, мангрови гори и др. – са едновременно най-богатите на живот и най-застрашени от унищожение екосистеми на глобално ниво. А Кока-Кола за отрицателно време се превръща в природозащитен фактор от планетарен мащаб – днес компанията финансира общо 209 проекта за възстановяването им, които се реализират с партньорски организации в 61 страни. Навсякъде се търсят максимални ползи както за биологичното разнообразие, така и за местните хора. И търсенето на още по-добри начини продължава и никога няма да спре…

Новината от Кока-Кола практически означава, че от днес нататък компанията ще оперира с нулево нетно въздействие върху водите и водните екосистеми на планетата. Означава, че най-значимите стъпки в опазването на околната среда се случват не когато някой с много власт е решил така, а когато свободният пазар, потребителите и рискът за репутацията притискат глобалните компании да се променят, за да променят средата и да решават проблемите.

Означава, че можете да спите спокойно, когато следващия път прочетете някъде колко е тежко положението с водата и как утре тя ще свърши – много хора работят ежедневно, за да останат тези злокобни предсказания само в медиите.

А най-хубавото е, че всичко, описано дотук, се случва и в България – заводът в Костинброд има модерна пречиствателна станция, даже от утайките й вече се произвежда енергия; ефективността му достига 1.9 л. вода за литър произведена напитка (3.2 л., 2004 г.); водопроводът в града е изграден и ремонтиран от компанията; проектите за възстановяване на влажни зони по Дунав се реализират съвместно с WWF.

И съвсем не само по отношение на водите: Кока-Кола е лидер в решаването на всякакви екологични казуси, които имат отношение към бизнеса й – от ресурсна ефективност и внедряване на биоразградими опаковки до устойчиво земеделие и намаляване на емисиите на парникови газове.

И съвсем не само в Кока-Кола: Никой глобален потребителски бранд не може дълго да изостава, защото няма как да си позволи да разочарова вездесъщия клиент, който иска да живее в по-добър свят.

А ние всички искаме.[2]

[1] Авторът е магистър по управление на околната среда и природните ресурси, управляващ партньор в denkstatt, консултант на The Coca-Cola Company, Coca-Cola Hellenic и Кока-Кола ХБК България по устойчиво развитие, екологичен мениджмънт и управление на водите. Познава добре както компаниите, така и проектите им. Гордее се, че прави и разказва за това, в което вярва и разбира.

[2] ЕКИП няма  търговски взаимоотношения с Кока-кола.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!