Бежанската криза като провал на европейската политика

В центъра на вниманието на медии и политици през последните седмици и месеци е така наречената „бежанска криза“ в ЕС. Независимо дали я разглеждат като „вълна на ислямизация в Европа“, както правят мнозина от дясната част на политическия спектър, или като „хуманитарна криза“, подобно на лявата трактовка на събитията, повечето пропускат основната причина за тях – тоталният регулаторен и политически провал на ЕС и страните членки при първото по-сериозно изпитание пред граничната политика на блока. Както в много други случаи на „външна заплаха“, възможните проблеми се преекспонират, а позитивите се пренебрегват.

Факти за кризата

Започналата миналата година бежанска вълна, следствие преди всичко на няколко големи военни конфликти в Близкия Изток и Северна Африка, е най-голямата, пред която континентът се е изправял от края на Втората световна война насам. Броят на бежанците нараства от ден на ден, като само Германия – една от страните, приели най-много от тях – очаква само през тази година да пристигнат 800 хиляди нови бежанци – четири пъти повече, отколкото през 2014 г.

Необходимо е обаче тези цифри да бъдат поставени в перспектива. Данните на Eurostat[1] за цялата минала година сочат, че дори в Швеция – страната, приела най-много бежанци спрямо цялото си население – броят им е под 320 на 100 хиляди души. В Германия те пък са едва 50 на 100 хиляди, а в България – малко под 100.[2] В целия ЕС пък бежанците съставляват едва 0.03% от цялото население. От тази гледна точка става видно, че да се говори за „масова ислямизация“ и непоносим поток от бежанци е несъстоятелно, дори и ако тези числа се увеличат 3-4 пъти тази година.

Въпреки това, броят на жертвите сред бежанците, опитали да достигнат до „крепостта Европа“, за същия период е шокиращо голям – по данни на International Organization for Migration за 2015 г. досега загиналите са над 2600, като до края на година броят им най-вероятно ще се увеличи значително.

Неадекватният Европейски съюз

Основната причина за превръщането на бежанската вълна в криза е политиката на Брюксел и na значителна част от страните членки на ЕС. Въпреки че големият ръст на бежанските потоци е видим от началото на миналата година, на евроадминистрацията ѝ трябваха много месеци, за да разпознае това като предизвикателство към настоящата си политика в областта (въпреки ясните сигнали на Италия и Гърция, че не са в състояние да се справят сами с пристигащите край бреговете им хора) и още повече, за да достигнат до подходящо (според нея) решение.

Опитът на Брюксел да въведе система от квоти за преразпределяне на имигранти ясно демонстрира неумението на ЕС да постига консенсус и да балансира интересите на отделните си членове. И докато това не представлява особен проблем при „ежедневната работа“ на съюза,[3] то нерешителността на евроадминистрацията в подобни кризисни моменти води единствено до задълбочаване на вече съществуващите проблеми.

Мудността на Брюксел настрана, предложеният от ЕС план за въвеждане на задължителни квоти за разпределение на бежанците между различните страни е много лоша идея. Една причина за това е, че той взема предвид най-вече броят на населението в приемащите страни, а не нуждата и възможностите на икономиките им да поемат бежанците.[4]

По-големият проблем на тази политика обаче е, че тя напълно пренебрегва желанието или нежеланието на страните да приемат бежанци и най-вече изборът на самите имигранти в коя европейска държава предпочитат да се установят и да започнат нов живот. По този начин намерението на ЕС да въведе схема за задължително разселване въз основа на квоти влиза в разрез с интересите на всички, но пък отговаря на схващането на Брюксел за „справедливост“ и „солидарност“.

Последните представени от ЕС идеи за справяне с кризата[5] са не по-малко тоталитарни по своя характер. От една страна, те предвиждат Frontex да получи правото да депортира „икономически имигранти“ (които, очевидно, нямат място в Европейския съюз) и да преразпределя бежанците според установените квоти. Брюксел планира и създаването на списък с „безопасни държави“, имигрантите от които ще бъдат връщани, без да взема предвид обстоятелствата, накарали ги да предприемат пътя към Европа.

Решението

За да отговорим на въпроса „каква би била добрата политика на ЕС към бежанците“ първо трябва да си припомним историята на границите и граничния контрол. Те са относително ново изобретения, като масовата им употреба започва чак след Първата световна война. Целта тогава е била да се създаде инструмент, който да следи и контролира както движението на хора, така и търговията.

Както видяхме по-горе, ЕС и отделните държави, приели голяма част от бежанците, не са в състояние да се справят с новата вълна по начина, по който обикновено са свикнали – като я „администрират“. Окончателното разрешаване на „бежанския проблем“ в този смисъл може да бъде намерено единствено в отказа от по-нататъшно такова „администриране“.

Основната причина за смъртта на голям брой бежанци е необходимостта им да разчитат на незаконни трафиканти и каналджии, които ги прекарват до европейските брегове и градове в ужасяващи условия. Причината да се прибягва до услугите на подобни хора обаче е политиката на стриктен граничен контрол и отхвърляне на хората извън ЕС.

Разглеждането на бежанците като нашественици и завоеватели е несъстоятелно. Също толкова несъстоятелно е обаче и отхвърлянето на „икономическите имигранти“ и въобще разграничаването между двете категории, предвид, че поставената цел е една и съща – постигане на по-добър живот.

По тази причина единствената успешна политика спрямо бежанците би могло да бъде само абдикирането от каквато и да е било политика – отказът от преразпределянето им по квоти, разхвърлянето им по държави, задържането им по граници и в лагери.

Единствената адекватна „грижа“ за бежанците би могла да бъде отварянето на границите за тях и премахването на ограниченията пред достъпа им до пазара на труда. Те биха могли – и ще, ако им се позволи – да се превърнат в решение на редица проблеми, пред които днес са изправени редица европейски държави. Докато ЕС обаче продължава да „контролира“ кризата посредством квоти, граници и бежански лагери, броят на жертвите ще продължава да расте, а бежанците ще самите те ще продължават да се разглеждат като „външна заплаха“.

[1] Онагледени, например, в http://www.economist.com/blogs/graphicdetail/2015/09/daily-chart

[2] Трябва да се има предвид и, че значителна част от тези имигранти не идват от Близкия Изток и Северна Африка, както мнозина биха искали да вярваме.

[3] Даже, бих добавил, колкото по-бавно се приемат голяма част от регулациите, толкова по-добре.

[4] Което се дължи отчасти и на схващането, че бежанците следва да са обект на социална политика и подпомагане, вместо да станат част от пазара на труда.

[5] Виж, например, тук.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!