За 9-ти септември

На днешния ден преди 71 години, българските комунисти организират държавен преврат и завземат властта в България. Днес техните наследници отново почитат „светлия празник“, опитвайки се да ни убедят какво постижение за България е бил комунизмът. Нека си припомним тази глава от историята на страната.

Червеният разказ за събитията е, че народът, воден от партизанското движение, се е вдигнал и е свалил фашисткото правителство на България, с което се е самоосвободил от мъките си.

Първо, в България партизанско движение няма. Партизаните са бойци в тила на врага. Партизани има във Финландия, в СССР, във Франция – там, където е имало активни бойни действия, фронтова линия и окупация на територии от войски на чужда държава. В България тези фактори не са налице. Временно пребиваващите немски части в никой случай не са окупатори (каквито се явяват в други страни, например в Гърция и Югославия), а на територията на България военни действия не се водят. В този смисъл, т. нар. партизани са най-обикновени терористи, извършители на убийства и причинители на материални щети в интерес на чужда държава. Можем да кажем, че комунистическите партизани за България са като атентаторите в „Шарли Ебдо“ за Франция.

„Народната революция“, както ни я описват левите, също е силно преувеличена. На 5 септември СССР обявява война на България, а на 8 септември съветските войски нахлуват в страната. На следващия ден структурите на ОФ завземат властта в София. Превратът се осъществява само и единствено благодарение на съветската окупация. В България по това време изобщо няма масови комунистически движения, а остатъците от комунистическата партия са изключително малочислени.

Непосредствени последици

Съветската окупация и комунистическия преврат започват да дават своите негативни резултати незабавно. Репресиите срещу „враговете на народа“ започват още от 10 септември. Все още е неясен точният брой на загиналите без съд и присъда, а официално издадените от Народния съд смъртни присъди са над 2700. За сравнение, смъртните присъди, издадени по време на Нюрнбергския процес срещу висшите нацистки функционери, са 12.

В резултат на съветската окупация България активно се включва във войната. Български войски са изпратени да воюват срещу отстъпващата немска армия, като в сраженията България дава над 30 000 жертви. Субективен е въпросът дали това участие е оправдано, но трябва да се отбележи, че към момента на включването на българските войски положението на Германия е твърде критично и победата на Антихитлеристката коалиция вече е била почти сигурна.

Неофициални репарации

Между 1944 и 1947 г. България понася огромни материални загуби в следствие на съветската окупация. България е принудена да поеме цялата издръжка на съветската армия, намираща се на територията на страната. Общите загуби от това възлизат на над 80 млн. долара, което е около 2/3 от целия ни предвоенен външен дълг. Ако трябваше тези разходи да се направят днес, те биха възлизали на 1 060 684 444 долара. За сравнение – официалните репарации, наложени от Парижката мирна конференция, са 70 млн. долара, като Югославия се отказва от полагащите й се 25 млн. Така България плаща за своето „освобождение“ почти два пъти повече, отколкото за своите „военни престъпления“.

Дългосрочните последици

В тази категория щетите, нанесени от комунистическата власт са неизмерими. Както икономическата наука ни учи, централното планиране при социализма не може да работи.[1] Тоталната национализация на производството, експроприация на земята, експроприация на спестяванията (в първите няколко години след войната БНБ извършва няколко смени на парите, като възстановява само малка част от изтеглените стари емисии) напълно унищожават нормалното функциониране на стопанството.[2] България тръгва по пътя на плановата икономика, която успява да се срине само след 15 години. Неадекватната икономическа политика на властта, довежда икономиката до фалит през 1960 г., което налага спешна продажба на 20 тона от златния резерв на България за обслужване на заемите към СССР. През следващите 30 години икономическият колапс се повтаря на два пъти и още един път през 1996 г. Вече подробно сме разгледали фалитите на плановата икономика в България в друга статия.[3]

Пари, цени и търговия

В социалистическото общество тези понятия напълно загубват своя смисъл. В България след национализацията на банките на практика банковата система спира да съществува. БНБ вече не е изпълнява ролята на централна банка, а на централно-планова комисия, която взима решения кое колко да струва и как да се продава. Търговията, като доброволна размяна, спира да се извършва. Всички стоки минават под строгия контрол на държавата. В тези условия обществото постоянно живее в състояние на дефицит, същоят се с чакане за покупка на автомобил или невъзможност за придобиване на дадена стока без необходимите връзки.

Държавните предприятия, често работещи на загуба, биват постоянно кредитирани от БНБ, която печата необезпечени банкноти, докато строгия ценови контрол държи цените изкуствено ниски. Заплатите не отразяват производителността на труда, а количествените представи за труда, проповядвани от Маркс. В резултат на това настъпва масова деквалификация на работещите, лишени от възможността да печелят повече за своя труд. Резултатът е характерното за социалистическото производство изобилие на пари, съчетано с липса на стоки.

Паричната експанзия, съчетана с липсата на пазарни процеси, които фундаментално показват кой от какво има нужда и как е най-ефективно то да бъде произведено, раздуват един истински балон, който към 1990 г. зрелищно се пука.[4] Девалвацията на валутата, настъпила в следствие на освобождаването на цените, водят до унищожаване на спестяванията на хората и до тежки социални сътресения, които комунистическата партия (която може да се каже, че остава на власт до края на 1996 г.) усложнява с последователната си лява политика.[5]

Можем да обобщим, че последиците от 9 септември оттекват и до днес. Петдесет години социализъм спряха развитието на България и го оставиха почти там, където го завариха през 1944 г., с тази разлика, че в началото на 90-те България се намери с много производствени мощности, от които никой на свободния пазар няма нужда и които са затънали в дългове. Тази историческа действителност лиши от нормален живот няколко поколения Българи. Затова днешният ден може да бъде в най-добрия случай ден за размисъл и почит към жертвите на комунизма, но не и празник.

[1] Виж също: Ludwig von Mises, Economic Calculation in the Socialist Commonwealth и Socialism: An Economic and Sociological Analysis.

[2] Мартин Иванов и Даниел Вачков, Българският външен дълг 1944 – 1989. Банкрутът на комунистическата икономика, изд. Ciela, стр. 48.

[3] По темата виж още: Христо Христов, Тайните фалити на комунизма, изд. Ciela.

[4] Трябва да отбележим, че последният фалит на управляваната от БКП икономика започва още през 1986 г.

[5] Този стрес за икономиката и участниците в нея не биха настъпили, ако държавата не контролираше цените и ако не ги потискаше по изкуствен път. В този ред на мисли за тежкия икономически период, който настъпва след 1989 г., директен виновник е само и единствено комунистическата партия.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!