За кражбите под формата на данъци

След лятната почивка депутатите се завърнаха в парламента, ентусиазирани да се месят в живота и да бъркат в джобовете на всички ни. Но тези, които са гласували за партиите в парламента, не трябва да се мръщят – защото те си избраха авторите на реформите, проблемът е, че покрай сухото гори и суровото.

Няколко важни уточнения върху това, което измайсториха народните представители по отношение на нашите пари и как да изземат повече от тях чрез данъци:

1. Възможността за допълнителното облагане до 2% върху плоския данък (който понастоящем е 10%) в полза на общините е поредният опит за запълване на бюджета, който не е ясно след това как ще се разходва. Допълнителна е тежестта върху малкия и среден бизнес, както и върху отделния индивид. При това ниво на заплатите,[1] както и при толкова високи косвени данъци, политиката да се облага допълнително индивида ще е пагубна за икономиката. Ефектът от това ще бъде хората да „гласуват с краката си” и да сменят адресната си регистрация, за да плащат по-малки или никакви данъци. Първоначалната идея бе данъка да се раздели на две, а именно 8% за държавната хазна и 2% за общинския бюджет – това бе по-разумно, отколкото сегашната възможност за допълнително облагане.

Тук има и още един момент: превръщането на данъчната ставка във формат „10+2“ ще е важен прецедент, който ще обезсмисли и разруши едно от малкото големи постижения на прехода – въвеждането на плоския данък.

2. Плащанията над 5000 лева да бъдат извършвани по банков път, като целта е да се осуетят съмнителните плащания „под масата”. Ограничаването на разплащанията в брой е идея, която вече сме разглеждали. Естествено тази идея е с пожелателен ефект върху разплащателните действия между лицата и ето защо от тук нататък стоките и услугите над 5000 лв. ще бъдат плащани до 4999 лв. директно, остатъка или ще бъде замаскиран като отделна услуга, или ще бъде плащан под друга форма. Можем да спекулираме дали скритата цел на правителството не е да бъдат вкарани повече пари в банковата система и по един изкуствен начин да се повиши доверието в нея. Може и да е това, че държавата иска да следи всяко едно наше действие – какво и откъде си купуваме.
3. Да се декларира пред НАП дали стоките на стойност повече от 700 лева, закупени от фирмите, които са регистрирани по ДДС, се използват за служебни или лични нужди. Аргументацията на Министерството на финансите е, че Съдът на Европа има установена такава съдебна практика. Сами можем да видим, че подобна аргументация е абсолютно про-форма и цели да замаже очите на хората. Естествено това отново ще е удар по бизнеса, като той бъде натоварен с попълването, изчислението и пускането на още една декларация към НАП. Нещо повече, въвеждането на подобна мярка ще разшири допълнително способността на държавата да следи частния сектор, както и да се „намесва“ срещу неудобни на властта предприемачи в случай на нужда.

Неизпълнението на тези указания ще води до това съответните фирми да нямат право да възстановят своя ДДС. Методиката, по която ще се изчислява дали ползването на актива е лично или фирмено все още не е изяснена и именно това прави тази промяна опасна. Знае се, че НАП извършват проверки основно по сигнали и по този начин нищо не спира законът да бъде използван в ущърб на неудобни фирми. Естествено, когато се изменят или коват закони, родните държавници не следват думите на Сенека, които гласят, че законът трябва да бъде кратък, а напротив – допълнително и го усложняват и го правят в полза на определени лица или фирми.

Има една известна мисъл – „Не кради! Държавата мрази конкуренцията.” Тя е напълно приложима в българската действителност. Данъците са кражба, а участвайки в нея и легитимирайки я ние се превръщаме в съучастници.

[1] По данни на Националния статистически институт средната работна заплата в България за юни 2015 г. варира от 1081 лв. в Югозападния район (в който попада и София) до 699 лв. в Северния централен район.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!