Контрабандата не строи детски градини, а бизнесите на приятелите на властта

Само допреди малко повече от седмица цялото правителство беше скочило в кампания срещу контрабандата и по-точно срещу „измамите“ с горивата (в кавички, защото се оказа, че нарушения има в около 2% от бензиностанциите). Тя беше обилно гарнирана с реклами, спонсорирани от Министерството на финансите, убеждаващи ни, че без държавни налози няма да имаме паркове и пътища, както и с полу-тайни промени в акцизната ставка, насочени към стимулирането на определени фирми от цигарения сектор.

Нещо отново ври и кипи при акцизните стоки, но нека помислим защо те са толкова интересни на политиците и защо непрекъснато изникват някакви кампании или скандали в сектора. Класическото обяснение за съществуването на акциза като форма на допълнителен данък, налаган върху определен тип стоки, е, че консумацията на същите води до определени негативни ефекти. Пушенето може да доведе до куп болести на белите дробове, алкохолът до асоциално и дори разрушително поведение, а бензинът замърсява въздуха. Затова държавата решава, че трябва да се погрижи за „здравето на народа“ и налага съответни допълнителни данъци – акцизите (наричани в икономическата теория данъци Пигу), за да дестимулира потребелнието на съответните стоки.

Без да навлизаме в дискусия за негативите от данъците на Пигу, нека посочим няколко очевидни проблема. На първо място, ако акзиците същесвуват като спирачка за определен тип поведение, защо просто не разширим обхвата на поведенията, които държавата таксува с данъци? Ако горното е вярно, тогава смисълът на данък общ доход излиза, че е… да ни стимулира да работим по-малко! Щом данък върху цигарите трябва да намали пушенето, данъкът върху изработеното не намалява ли работата?

На второ място, някак странно е съвпадението между стоките, за които плащаме акциз, и това, че всичките те са с относително ниска ценова еластичност – с други думи, потребяващите ги трудно се отказват от тях, дори и при скок в цената (скок идващ например от… налагането и увеличаването на акцизите). Това, разбира се, ги превръща в чудесен източник на сериозни приходи в хазната – политикът и чиновникът знаят от кои стоки може да се изземат допълнителни постъпления за собствените им джобове.

Фактът, че хората не могат без цигари, алкохол и горива понякога води и до това изобретателни търговци да търсят различни пътища за заобикаляне плащането на този данък, получавайки предимство пред конкуренцията, която калкулира в цената си държавната надценка. Дали ще прекара няколко стека през сръбската граница, дали ще пипа пломбата на бензиновите колонки или ще вари ракия на село – ефектът е един и същ: този на „контрабадната“.

Наивно е обаче да мислим, че това са единствените хора, които се възползват от акцизите. Всъщност големите печеливши са същите тези, които се „борят“ с контрабандата. Да, те наистина искат да спрат цигарите без бандерол на Женския пазар, не само защото управляват бюджета, но и защото имат свои „проекти“, които разчитат за тях да има специални правила (реферирам към линка в началото на статията). Затова акцизите и митниците са нирваната за всяка власт – те печелят и от приходите, които взимат от нас, и от масивната контрабанда, която създават, контролират и/или регулират.

Нека погледнем през същата призма други видове намеси на политици и бюрократи в бизнеса. Решаваме, че бързите кредити са лоши и дори опасни (класически приом за държавата-мащеха), въпреки че определени хора ги намират за полезен мост между безкешовия край на месеца и заплатата си.[1] Под този предлог, като едни бели рицари, налагаме куп ненужни регулации, които са там за нуждите на нашите приятели с подобен бизнес.

Или пък създаваме агенция по храните, която да „пази потребителите“ от лошата храна на дюнерджийниците… а всъщност ползваме властта ѝ, за да изнудваме собствениците на хранителни заведения. Овластяваме комисия, която трябва да защитава конкуренцията, а тя не само поддържа всички съществуващи и създадени чрез държавата картели и монополи, а си играе да наказва за милиони различни бизнеси, заради рекламите или промоциите им, които са твърде щедри.

Политическият стремеж за регулаторна и данъчна власт не е самоцел или проява на майчинска загриженост, а калкулирана заявка за преразпределение от работещите и създаващите към групите зад лостовете на властта.

[1] За негативните ефекти от регулациите на бързите кредити, виж: Даниел Василев, Ефекти от регулациите на бързите кредити в България и Великобритания.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!